Чалга-журналистика с дъх на кебапче

Според всички класически определения журналистиката трябва да е най-мощният и силен инструмент за отразяване на реалността в нейния обективен вид. Само че класическите определения много бързо се отменят на българска територия и резултатът е журналистика, която няма определение, но от нея се носи силен дъх на кебапчета, жълтения и липса на информация.
Типичен пример за този ориенталски подход към поднасянето на новини бе отразяването на традиционния събор на Бузлуджа. Като очевидец казвам - на върха се бяха събрали над 50 хиляди души, колкото вероятно не са се събирали от 2005 г. насам. Ентусиазмът на хората беше очевиден, както и тяхното настроение.
Всичко това обаче бе трансформирано до налудничави репортажи, които се занимаваха с кебапчетата на върха, продажбата на знамена и други сюрреалистични подробности. Журналистите имат свобода на словото и никой не иска да оковава с вериги ръцете им или да формулира правила, по които да мислят. Но какво разказваш на хората, като говориш за кебапчетата, а не за политическите послания? Това ли е основната идея, същността на това, за което трябва да информираш хората? Дали на зрителите наистина им пука за менюто на поляната, или искат да знаят какво ще става с БСП оттук-нататък?
Това вече е чалга-журналистика. Тя говори единствено за дребните неща, защото си мисли, че това е най-ефективният начин да отклони вниманието от важните. Този подход е най-елементарният метод за манипулация, прикрит зад абсурдни претенции и определения като "авторска журналистика". Една аналогия - да говориш за кебапчетата по време на събора на левицата е като да отразяваш футболен мач, като информираш основно за цвета на чорапите на футболистите. Не е невъзможно като гледна точка, но е глупаво, а футболните фенове биха се изказали доста нелицеприятно за журналист, избрал този нежен подход към срещата.
В политическата журналистика чалга-мисленето може да роди единствено видения, които рядко имат нещо общо с действителността. Репортер от телевизия по време на конгреса на БСП преди седмица също се интересуваше единствено какво обядват делегатите и прояви аристократично пренебрежение към всичко, което се говореше в залата.
Това е пародия на репортерство, карикатура на журналистика, апотеоз на глупостите и жълтенията. Подходът издава няколко неща: липса на професионализъм, политическа безпомощност, неспособност за разсъждения извън битовата сфера и пр. Чалга-репортерството е един от най-големите проблеми на страната, защото хората си мислят, че получават лекарство, а вместо това всекидневно поглъщат отрова. Политическите манипулации още са живи, просто сега се продават под формата "какво ядат хората".
Нека да не им пречим в тяхната кулинарна мания. Но поне да не се наричат журналисти, а да си признаят какво са.
Кебапчии.