Бяла къща с бели дувари...

Любителите на историята, хубостта и уюта на българския бит и дух, който в Пловдив се чувства на всяка крачка, се влюбват в Стария град. Те бродят из калдъръмените му улички, разглеждат къщите, черквите и остават завинаги негови горещи поклонници. 
Чалъковата къща е отворена за посещения отскоро. Кацнала е на най-високата част на Таксим тепе. Притеглена от ослепителната чиста хубост на   бялата къща с белите дувари и синята украса -  като шевица на бяла моминска риза, и аз - пловдивчанката, която отдавна не живее в родния си град, се отправям с любопитство към този нов туристически обект. Влизам през портата в цветния двор, в който и скалите от тепето са естествен и великолепен декор.
Къщите на Стария град са враснали в Трихълмието - Таксим, Джамбаз и Небет тепе. И Чалъковата къща е като залепена за Таксим тепе, даже в една от стаите й едната стена е от скалите на самото тепе. Защитени от земетресения са били къщите в тези здрави скали, но във вековете много от тях са изгорели от честите пожари.
Чалъковата къща не е от най-големите, но затова пък е принадлежала на един голям и значим за Пловдив и за България копривщенски род. Заслугите на неговите членове към Пловдив са много големи.
Чалъковци идват тук от Копривщица. От векове са сродени Пловдив и Копривщица. Видни копривщенски личности и цели родове имат голяма роля за израстването на моя роден град като богат с история, с култура. Чалъковият род е един от тези знаменателни родове.
Казваме, че ние не сме имали аристокрация. Истината е, че у нас е имало родове със здрав български дух и с благородни дела. Такива духовни аристократи са и Чалъковци.
В годините на турското робство и най-вече по време на Възраждането ни, в китна Копривщица израстват хора, будни, любопитни, любознателни, сръчни майстори, за които средногорското селище се оказва тясно. Неслучайно Захарий Стоянов възклицава, че туй селце като "кутийка" има "паплач от деятели и родолюбци". Техните погледи са устремени не само към близките големи градове, но и към далечни страни и блестящи световни столици.
И потеглят копривщенските бегликчии, джелепи и абаджии на гурбет по земите български и по света! През Цариград те стигат чак до Близкия изток, до Божи гроб, до Сирия, Египет. Разнасят своите стоки от домашни аби, гайтани, плетени чорапи, държат магазини за домашни млечни продукти. И към Пловдив, като най-близък голям град, се отправят. Знатни копривщенски родове се заселват тук и играят голяма роля в живота на града - родовете на Чалъкови, Герови, Чомакови, Груеви, Каблешкови, Моравенови, Говедарови, Тумангелови, Азманови, Чипеви, Лютови, Самодивекови, Дишкови, Нейкови, Палавееви,  Биволарови, Брайкови, Дишбиеви, Кесякови,  Доганови, Десьови, Дебелянови, Гайтанекови, Налбантови, Джамбазови...
Невероятно големи са заслугите на копривщенци в живота и борбите на Пловдив през Възраждането за българска просвета и образование, за българска църква, за освобождението на България и за устройването на младата държава. Първото правителство на Източна Румелия в Пловдив е главно от копривщенци: Йоаким Груев, д-р Вълкович, Михаил Маджаров, Рашко Маджаров, Касъров, Найден Геров, д-р Стоян Чомаков. Петима копривщенци записват имената си като кметове на Пловдив: Петко Каравелов, Никола Чалъков, Михаил Маджаров, Иван Кесяков и в нашето съвремие - д-р Иван Чомаков, от 1999 г. до 2007 г. 
Заселилите се в Пловдив копривщенци са много. Тридесет и шест са били къщите, строени и обитавани от тях. Те били едни от най-големите и най-хубавите в града, оформили са цяла махала, като само Чалъковци са имали над 20 къщи.
Чалъковци се замогват с доставката на овце в Цариград, със събиране на данък десятък (бегликчийство - данък върху дребния рогат добитък). Стоян Тодорович Чалъков (1768-1850), наричан Големи Стоян, идва в Града на тепетата през 1793 г. Заедно със синовете си събира данъците (беглика) върху добитъка и зърнените храни в Мизия, Тракия и Македония.
Половин век Чалъковци държат беглика почти за цяла Европейска Турция в Цариград, като са го събирали тука чрез доверени лица - копривщенци. Диванът им имал доверие, а те имали влияние пред властите, като често българи са били помилвани и освобождавани, ако за тях се застъпели Чалъковци. Паши и патриарси треперели от тях и никой не смеел думата да им повърне, защото имали достъп както при везирите, така и при султана. Чалъковци единствени били удостоени с признанието Лични приятели на султана, който ги приемал винаги, когато гостували в Цариград.
След Стоян Чалъков в Пловдив идва брат му Вълко Тодорович Чалъков (1765-1841), наричан Големи Вълко. Той се заселва в Пловдив в 1817 г., като много активно се включва в управлението на града и урежда черквите, училищата, болниците. Почитан и уважаван е и от турската власт, приеман е лично от султана, наричан е Най-благороден господар и Градоначалник филипополски.
Има двама синове. Най-големият е Недельо. Той е назначен от Високата порта за главен бегликчия на Тракия. Тодор Чалъков е другият му син, който е виден член на Българската църковна община. Точно Тодор Чалъков  живее със семейството си в този дом, наричан днес Чалъков и само тази къща е оцеляла през вековете. Останалите са изгорели.
Многобройни са били Чалъковци. След Големите идват братовчедите им Стоян и Вълко Куртович Чалъкови, двамата наречени Малки. 
Всичките от рода се грижат за българщината в града, който след идването на копривщенци от Филипопол става Пловдив. Организират и участват в градските борби против гръцкото духовенство. Даряват общо около 5 милиона лева на Пловдив и епархията за черкви, училища, болници, аптеки  и други инициативи и дейности. На чорбаджи Вълко Големи се приписва фразата: "Щом съм го казал, така ще стане!", която говори за сигурност, за силен дух, за авторитет, за градивно благодетелно дело. Тази фраза става девиз на всички копривщенци в Пловдив.
Константин Моравенов пише за Чорбаджи Вълко, че е "плашило за владиката гръцки Никифора", че докато е жив, той плаща на учителите в Главното училище и издържа най-добрите ученици от Копривщица да учат в централното главно училище.
Видните будители Йоаким Груев и Найден Геров с големите си заслуги за образованието в Пловдив също са копривщенци и идват в града, поканени от Чалъковци. Ктитори и дарители на най-големите и хубави черкви на града, като "Св. Богородица", "Св. св. Константин и Елена", "Св. Неделя", "Св. Петка", параклиса "Св. Николай" са Чалъковци.  Грижат са за епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий", а уредените училища и болници към някои от тях са първите в града и са дело също на Чалъковци и на други благодетелни копривщенски фамилии.
Днес възрожденската Чалъкова къща е възстановена със средства и доброволен труд на членовете на Сдружението с нестопанска цел "Тракия". Красивите стенописи са дело на  художниците Кристина Кутлова, Атанас Калишев и Ангел Китанов от Националната художествена гимназия, които четири  месеца са работели в къщата. Те са възстановили всеки щрих и детайл така, че да е най-близко до оригинала. Рисунките в трите яйцевидни ниши (алафрангите) сега греят в ярки и красиви цветове. 
В музейната експозиция е златната реплика на наследствения родов пръстен на Чалъкови, изработен от пловдивски златар, който е служел и за печат. Предавал се е от баща на по-голям син.
Мебелите в дома са от времето на Възраждането. Гостите могат да прочетат писмената история на рода Чалъковци в книгата на доктора по право Христо Кесяков - кмет на Копривщица,  "Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови - потекло, живот и дейност", издадена през 1935 г.
                          

Родовият пръстен-печат


Къщата откъм двора


Къщата откъм улицата


Салонът за гости