21 Август 2019сряда14:38 ч.

СНИМКА ЕМИЛИЯ КОСТАДИНОВА

Срещи

Архитект Георги Стоилов:

"Бузлуджа" още 1000 години ще си стои

Не бих дал "Прицкер" на нито един български колега днес, казва известният "баща" на култови сгради

/ брой: 137

автор:Ева Костова

visibility 520

Георги Стоилов е роден през 1929 г. На 15-годишна възраст е партизанин в Радомирския отряд (1944). След войната завършва гимназия и архитектура в Московския архитектурен институт (1954). Специализира градоустройство в Париж (1965). По негови проекти са строени хотел "Рила", сградата на БНР, хотелски комплекс "Орбита" (София); хотелите "Интернационал", "Емона", "Рубин" и "Акациите" на морето. Автор и на многобройни архитектурно-скулптурни паметници като мемориалите "Бузлуджа", "Беклемето" и пантеона "Гургулят".

Кмет на София в периода 1967-1971 г. От 1971 до 1973 г. оглавява Министерството на архитектурата и благоустройството. Награждаван е с орден "Георги Димитров", "Герой на социалистическия труд" и "Народен архитект", както и с Димитровска награда. Депутат в пет народни събрания. Председател на Международния съюз на архитектите (1985-1987), бил е и президент на Международната академия на архитектурата.

Интервю на Ева Костова

Снимка Емилия Костадинова

- Господин Стоилов, как изглеждат нещата от живота от висотата на вашите 90 години?

- Абе, от време на време се мъча да си спомня какво е било след годините, когато завърших архитектура в Москва, до днеска. Много неща са минали, много неща - и в професията, и извън нея, в обществения живот, 31 години бях президент на Международната академия по архитектура, сега сложиха един италианец, не го виждам да е много голям мераклия, но да се надяваме, че ще разбере за какво става дума. Пари имат, доколкото сега проверих в касата, пари сме им оставили достатъчно, но него го няма да се чуем.

- А в личен план как се чувствате?

- В личен е най-зле. Преди 3 години почина жена ми и съм сам вкъщи. Това е най-трудното - денем, нощем сам, да няма с кой... Е, в събота идва единият внук, в неделя идва другият, това все пак е нещо, но те са заети, имат си работа.

- Вие сте естет човек, цял живот сте били естет не само заради професията, а въобще ценител на красотата. Можете ли дори и за момент да допуснете, че нашата архитектура днес прилича на красива жена?

- Интересен въпрос - архитектурата, красива жена... Доста различни са понятията. Едното е творение на човека, а другото е творение на природата. Не знам как можем да ги оподобим. Трудна работа.

- На вас не ви се говори май за съвременната архитектура? Подминавате я някак си.

- Тук всички стени са облепени със съвременна архитектура. Разбира се, те не са построени, всичко това са фантазии.

- И до това ще стигнем, но аз ви питам за българската архитектура.

- В българската архитектура не виждам кой знае какво напоследък. Показват от време на време по телевизията две сгради - едни и същи, какво да ги правиш. 

- А с тази т.нар. Пекинска кула какво стана с нея? Вашата мечта на живота, както сте казвали.

- Ето тук ще я видиш: едната е Пекинската, другата е Московската. Пекинската е 1500 м висока, с 500 етажа, другата е 1600 м.

- Имате ли отговор от Китай? Чакахте отговора преди години за съдбата на кулата.

- Мълчат. Явно ги е страх да не би да се събори. Няма да се събори, аз ги правя така, че да не се събарят.

- А тази къща, която гласяхте за 30 хил. обитатели? Имаше и такава идея.

- Кулата е за 200 хиляди души.

- Друго нещо да сте планирали, да сте работили по друга къща?

- Имам една, която е за 20 хиляди, тя обаче е 20-етажна, нормална.

- Къде, тук, в България?

- Където се прояви интерес. Засега интерес няма.

- Добре, а защо в София да има 30-етажни сгради? Мислите ли, че е нормално?

- Едва ли трябва цяла София да е с 30-етажни сгради, но няколко, една група високи 60-80-етажни, могат да се изградят. 

- Няма ли да спират въздуха от Витоша?

- Не, не, няма да се ориентират към Витоша, ще се строят настрани - или на изток, или на запад.

- Вие казвате, че и архитектурата на Европа е в застой, не само нашата. Така ли?

- Какво да кажа? Норман Фостър построи един небостъргач, хубав, интересен. Ричард Роджърс направи един стадион, също интересен. Руснаците не ги виждам засега, но да се надяваме, че те също ще направят нещо. Китайците строят 30-40-етажни сгради и това им е обикновеното, както нашите едно време бяха 8-10 етажа, за китайците 30 етажа е нормалното строителство. Строят много добре и много активно, но по-високо не се осмеляват.

- Вие казахте веднъж, че Пекинската кула е вашето завещание.

- След това направих Московска кула, така че завещанието продължава. Всичко е завещание, каквото направя. Софийската кула и тя е завещание, дано се построи, няма кой да я построи.

- Да се върнем към гражданската ви позиция днес. Какво ви вбесява в днешно време?

- Какво ме вбесява? Първо на първо искам да кажа, че архитектурата е първото от изкуствата, човекът се е родил и е построил къщата си. Така че тя е най-древното изкуство и до ден днешен е винаги близко до хората, до обществото и т.н.

- Вижда се от всички.

- Вижда се от всички, да. Какво ме вбесява? Нищо вече не ме вбесява, аз си се занимавам с моите работи - правя проекти, това е.

- Пожелавам ви много по-дълго да ги правите тогава. Съжалявате ли за нещо?

- Не, за нищо. Напротив, работя така, че всичко, което правя, да остане за обществото.

- Имате ли любима рожба от тези архитектурни проекти по стената?

- Всяко произведение е своего рода произведение на себе си, ей тия всичките неща. Ще покажа на някой софиянец да си избере.

- На някой от тези с парите обаче.

- Софийската кула е 90 хил. кв. м, по 1000 лв. квадратният метър, това са 90 млн. лв., нищо работа, не са половин милиард, не са 1 млрд. Една група могат да се съберат и да построят един небостъргач.

- Архитект е гръцка дума и значи пръв строител.

- Да.

- Значи един строител отговаря не само за вида на сградата?

- И за крайния резултат. Разбира се, той има много помощници, има конструктори, има инженери по водата, инженери по електрото, има цяла група сътрудници, които реализират неговите идеи, но той решава основния - облика на самата сграда.

- Има ли думата днеска той?

- Не го знам, аз тук съм направил сума ти неща...

- Или играят първо парите, цената?

- Парите играят, естествено. Въпросът е какво правят архитектите.

- Дали си продават душата на дявола или...

- Дали я имат...

- Ето това е много хубава приказка. Защото световноизвестният Оскар Нимайер е казал "Държа да бъда гражданин, а после архитект"...

- Така е, много умно го е казал. Оскар Нимайер беше велик човек, 102 години живя.

- Дай Боже, и вие да поживеете по-дълго.

- Още 2-3 години я стане, я не стане. Де да го знам.

- Е, това е божа работа... Има ли архитект, на когото бихте присъдили наградата "Прицкер", най-високата в архитектурата?

- В България или в света?

- Въобще. Най-напред в България, разбира се.

- В България е трудно. В България не ги виждам да правят неща, които са уникални. В Англия примерно има, германците и те изостават нещо. Китайците ще напреднат много силно.

Наградата "Прицкер" не виждам на кого можем да я присъдим, европейците почти няма какво да правят, всичко е направено в Европа, затова някой и друг небостъргач се появява, в Америка небостъргачи, колкото си щеш, но те не са кой знае какво. В България не може да има "Прицкер".

- За съжаление. 

- За съжаление.

- Не можем да не засегнем въпроса за "Бузлуджа", вашата болка.

- Какво да правиш - идиоти. Иван Костов - какво му пречеше "Бузлуджа"? Какво му пречеше? Изпрати разни бандити, изпотрошиха всичко. Сега всяка година БСП се събира там.

- И тази ще бъде пак на същото място.

- Пак ще бъде там, обаче обектът е заключен, изпотрошен отвътре, отвънка си е добре. Той още 1000 години ще стои, ако не го изгори някой, но вътре е изпотрошен целият. Целият беше в мозайки, бял мрамор стълбищата... Костов какво му пречеше "Бузлуджа", той да не е плащал? Обадиха ми се от Стара Загора и казват: имате първа премия за Бузлуджа, сега ще го строим. Викам: "Какво ще правите с него?" "Как какво? Там ще идват пионери, комсомолци, партийци, целият народ ще идва." А аз си викам - абе, ще идват, ама там е студ, там има ветрове страшни, зимата е студено, трябва да го направим по друг начин. Вече имах идея за друг паметник, затова изтеглих пилоните встрани, а в кръга с 60 метра в диаметър направихме основното тяло и стана хубав. В Италия има пантеон, който е 40 метра, а нашият пантеон "Бузлуджа" е 60 метра, защото е сред природата - вижда се от север Дунав, от юг Марица и т.н. Но се намериха хора, на които им пречеше "Бузлуджа" явно.

- Той и сега продължава да им пречи... Дайте съвет на младите архитекти, дето поемат днеска.

- Какво да правят? Каквото им поръчат, това правят.

- А внуците с какво се занимават, архитекти ли са?

- Не, те и двамата са компютърджии. На работа са и единият, и другият, добре са.

- В България ли са?

- В България са. Къде ще ходят? Стоят си тук, естествено. Синът вече е пенсионер, той е художник - скулптор.

- А вие привърженик ли сте на това младите да напускат България?

- Напускат, търсят пари хората. Търсят работа и пари. Какво да ги правиш? Разбира се, сега има една тенденция, усещам, че говорят за завръщане, масово. Казват, отиваме, обаче ще се върнем.

- Да, ама ние все повече слизаме към дъното като държава. Нямате ли такова чувство?

- Какво да правиш? Какво да правиш?

- Сигурно има някакъв начин? Аз не го знам.

- Има. За тази работа има министри, министър-председател, те са тези, които трябва да мислят.

- Те си спестяват малко мисленето...

- Спестяват си и хвърлят вината на социализма. Социализмът строеше, строеше, истински строеше. Сега няма такива работи. Сега например Черно море, Черноморското крайбрежие цялото е натъпкано с неща, даже гледам по вестниците - намаляват цените, защото няма клиенти, клиентите отиват в Турция и в Гърция, защото там не строят така масово, както тук. "Слънчев бряг" е натъпкан със сгради и цените ги смъкват, какво ще правят.

- Вашият девиз някога?

- Работа.

- Днес?

- Пак работа.

КЗЛД глобява НАП с милиони за теча на данни

автор:Дума

visibility 277

Запали се старото сметище в Перник

автор:Дума

visibility 1022

Тръмп подкрепя връщането на Русия в Г-8

автор:Дума

visibility 223

САЩ тестваха крилата ракета

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 160

Печатница или перачница

автор:Евгени Гаврилов

visibility 273

/ брой: 160

Ще влезе ли МО във война с работодателите?

visibility 259

/ брой: 160

За Георги Петрушев като за Жорж

автор:Лозан Такев

visibility 263

/ брой: 160

Двуличие и коварство

visibility 255

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ