Произведено в България
Бутикова теория
/ брой: 142
Културата на прехода, която всъщност промени из основи нашата си родна такава (да не кажа, че я заличи), роди много плод, бъкащ от малформации. Някъде там се родиха бутиците, бутиковите спортове, бутиковите публики, както и доста бутикови партии. В резултат биологични единици спечелиха много, а всичко останало загуби много.
Да де, ама това останалото е народонаселението, което в чести случаи и хабер си няма, че всеки ден му късат от залъка по изпитана схема. Все пак, когато поредната магария, сътворена от властта или нейните разклонения, излезе наяве, не се получава нищо друго, освен просто публична регистрация на проблема. Един мой колега журналист винаги е твърдял, че няма как бедният да управлява богатия. И е прав. Ето защо не произтича нищо от гафовете на властта. Или поне досега не произтичаше.
Съвсем естествено, спортът е функция на гореописаното. Стана поредният начин да се вземат пари, а не медали. Май вече всички са наясно, че спортът като такъв не може и не е министерството, дадена федерация или клуб. Спортът - това сме ние, хората. Той е за всички и всички са за него. А едно от предназначенията му е да носи радост. Исландия направи фурор на това Европейско първенство по футбол. Една държава с малко над 300 хиляди жители извади играчи, които станаха герои в страната си. Един от тях – Кари Арнасон, направи интересно изказване след историческата победа над Австрия. „Познавам лично може би поне половината от публиката ни на стадионите тук – във Франция”, обясни исландецът. Ами и у нас е нещо подобно. На много стадиони играчи и фенове се знаят. Изключение правят ЦСКА и някои други клубове. Даже често на някои мачове дори от "А" група на трибуните са само роднините и гаджетата на футболистите. Така е и в други спортове. Какво се получава? Това бутикови спортове ли са? Кой ги направи безинтересни? Кой унищожи работеща система в спорта и защо? Стигнали сме дотам, че и в политиката е така. На всеки протест организаторите и присъстващите се знаят. И кукловодите им се знаят. Няма нищо спонтанно. Ей така – да излезе от народа. С бутикови протестъри – толкова. Ето ви резултата от бутиковата теория на зависимостта.
Територията е на минус. Ама много. И не е свободна. Най-малкото е зависима. А за да ги знаят протестиращите и полицията, на някои шествия им гледат и личните карти. Представяте ли си го това? Уж си свободен гражданин, уж това е лошо, ама те регистрират тайно, ако си заявиш мнението или просто присъстваш! Докога бе, другари, а всъщност нови господа от мнозинството? Или по-правилно от клуба по интереси в парламента. В този парламент, в който съединението прави парите, а не силата. Едно е ясно. Алтернативата на всичко това не е бутикова. Напротив. Набира скорост. И име си има. Даже много имена. Защото за пръв път от много време ТЯ, алтернативата, не е и няма да бъде оставена сама! И всеки ще застане до нея с името си.
И накрая нещо човешко от реалното, но за съжаление гадно и лепкаво ежедневие, в което сме нагазили. Стискам палци, а знам, че и вие, гимнастичката Цвети Стоянова да преодолее най-голямото си изпитание. Вярвам и се надявам, че най-тежкото при нея мина. Цвети, ще спечелиш и тази битка, защото си световен шампион като човек. Кураж!