Бутафория

Поредният "културен" скандал върви като по учебник - кич в антична Сердика насред центъра на София, протести, замразяване на реставрацията, европари под въпрос. Много може да се говори за това как се реставрира културно наследство по принципите на професионализма, но думата тук е за друго. Цялата работа е поредното доказателство за стила на управление на днешните културтрегери - непрозрачно, задкулисно, потайно и... некачествено. Оформя се центърът на столицата ни, лицето на България - мижаво обществено обсъждане, хората не знаят какво в крайна сметка ще има в "дупката" насред града им. Някой подал проект, одобрен бил от всички държавни комисии, а сега излиза наяве, че баш разрешаващият - Институтът за паметниците на културата, имал възражения. По какъв проект се работи, променян ли е - никой не знае. Как е избран архитектът - пълна мъгла. С чия протекция - гадания. Като ходиха по сто пъти министър и кмет да инспектират обекта - ура, камери, фанфари. А сега защо се оказва ниско качество бутафория, ами защото хората протестират. За капак - уж събира Рашидов експерти да кажат какво се случва, обаче не пуска журналистите да ги чуят, да не би обществото да научи потайностите му.
Колкото до Божидар Димитров, който както винаги се изля обилно и услужливо от всички агенции вчера, човек се чуди докога ще го търпят да се гаври дебелашки с хората. Той е "известен" - затова може да охрачва "никому неизвестните безделници" на София, дръзнали да вървят срещу задкулисието и бутафорията, в която властта превърна цяла България. И накрая след политиката, в която глас и права имат само недосегаемите, българинът все повече свива глава в черупката си - страхливо и апатично. Сещате ли се как го е казал класикът: "Това беше Мунчо... Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира".