21 Януари 2021четвъртък04:04 ч.

Памет

Бунтът в Априловската гимназия

Как се формира у младите стремежът за достоен живот и за защита на трудовите хора

/ брой: 8

visibility 122

Д-р п.н. Стоянка КОЕВА 

Някога. Много отдавна. Преди 133 години. На 21 януари в 1888 г. учениците от Априловската мъжка гимназия в Габрово се вдигат на бунт.

Най-добрата българска гимназия - Априловската, е открита през 1835 г. по инициатива на големия просветител и благодетел Васил Априлов. Бързо се развива като класно училище. През учебната 1874-1875 г. вече е пълно средно учебно заведение. От 1889 г. се нарича Априловска гимназия.

Тя е първото огнище на новобългарското образование и главен фактор за духовно развитие на българския народ. Габровската гимназия се оформя като люлка на образованието. В нея се учат ученици от 86 селища от цяла България. През 1875 г. тя дава на българския народ първите младежи със средно общо образование.

В това най-първо и престижно училище се учат жадните за наука и просвета първи чада на Освободена България. Габрово е просветният Витлеем за българската младеж. Завършилите образованието си в гимназията се пръскат из цялата страна, за да сеят придобитата просвета. В това време ролята на възпитаниците е апостолска. Един от учениците, А. Конов, споделя: "Аз се възраждах заедно с възраждането на България."

За идейното и просветното израстване на учениците определящи са обществено-политическите и образователните предпоставки. Ехото на Априлското въстание още звънти в домовете на родителите им. Освобождението на България зарежда вярата им за по-добър живот. Много от учениците участват в сръбско-българската война. Руско-турската Освободителна война подхранва техния оптимизъм и мечтите им за достоен живот. Много от учениците участват в обучението заедно с руските военни поделения. Цели класове, узнали, че на връх "Свети Никола" ще се строи паметник на руските освободители, се вдигат и лично посещават връх Шипка и строежа. С прогласяването на Съединението учениците от габровската гимназия образуват ученически полк и потеглят за Пловдив.

Същевременно Габрово е един от градовете в България, в който най-рано се проявяват наченките на капиталистическото развитие и зараждащите се противоречия между буржоазията и обедняващите. По време на Стамболовия режим започва усилен процес на пропадане и разоряване на основната маса от дребни градски и селски стокопроизводители. Правителството отнема всички права и свободи на народа. Премахва законните средства за политическа борба, извършва безогледни икономически грабежи, насилие и произвол. Това поставя на първо място идеите за свобода, равенство и братство. Води се борба за сваляне на Стамболовия режим. През целия този мрачен период страната се разтърсва от постоянни вълнения. Избухват ученически бунтове, ръководени от учители и ученици-социалисти.

У възпитаниците на Априловската гимназия все повече расте съзнанието, че са бъдеща двигателна сила, надеждата на България, и че изходът е във все по-високото образование. Борбата е свързана с първите стъпки на ученическото социалистическо движение в България в края на 80-те и началото на 90-те години на XX век. Такъв характер има и бунтът в Габровската гимназия.

Същевременно идейните борби на Западна Европа отправят полъха на социалистическите идеи. По-будните учители и ляво мислещата прогресивна интелигенция усвояват и разпространяват тяхната същност. На преден план извеждат идеите за просветителството, развитието на ума и нравствеността и на борбата за равенството, справедливостта и правдата.

В Габрово е създаден първият социалистически кръжок. Учителят Евтим Дабев създава първия социалистически вестник "Росица". Там е създадена и първата печатница. Превеждат се, печатат се и се разпространяват социалистически книги. Възпитаниците на гимназията жадно поглъщат идеите на първите социалисти. Много от тях помагат при отпечатването на преводните книги, купуват ги и ги разпространяват. Най-будните са членове на социалистическия кръжок. Участват в читалищната дейност и в дейността на дружеството.

Под влияние на прогресивните учители 14-18- годишните момчета търсят пътища за овладяване на научните знания, за обяснение на обществените, социалните проблеми и неправди. Защитават прогресивните учители и тези, които са уволнявани. Създават своя библиотека, обогатяват я с прогресивна литература. Създават ученическо дружество със свое ученическо настоятелство и активен ученически живот в него. В гимназията вече има ученически социалистически кръжок с богата нелегална дейност. Вечер тайно се провеждат беседи, сказки, спорове за възможностите за преодоляване на бедността и защита правата на трудовите хора. Обсъждат се книги. Учениците се възправят и срещу учители, които ги обиждат, унижават и наказват. Може би поради това, когато след Освобождението Константин Иречек се връща в България, възкликва: "В България цялата младеж е "червена"." 

Защитавайки своите права, габровските ученици не се съгласили да се провеждат срочни изпити. Създавайки предварителна организация, те се вдигат на бунт. На 21 януари 1888 г. по даден знак звънецът звъни продължително. Преподавателите отиват в учителската стая. Всички ученици се юрват в коридорите и демонстративно напускат класните стаи. Гимназията прилича на пчелен кошер. Като израз на недоволството от някои учители - реакционери, учениците издигат лозунгите: "Искаме свобода, наука, свободно саморазвитие. Дружеството искаме."

Двама от учителите разговарят с директора. След това се излъчва комитет, който се явява пред директора на гимназията с искане да се позволи  свободното съществуване на ученическото дружество и свободно събиране на учениците на събрания, да се прекрати изключването на прогресивните ученици и пр. Учениците се събират на митинг в училищния двор. По стълбите се изкачват стражари, но са изтикани и барикадирани с чинове. Дошлата полиция е бита и разгонена от учениците.

Вестта за бунта обхваща бързо целия град. Площадът пред гимназията почернява от хора. Докато траят преговорите с директора, в училището се събират много граждани, избират комитет, който започва преговори с учениците. След постигането на споразумение всички се събират на градския площад, където става спонтанният митинг. На него говорят ученици, учителят-социалист Постомпиров и др. След което развълнуваните ученици дълго демонстрират из улиците на града. В бунта участват всички ученици. 

За да се разправи с ученическия бунт в Габровската гимназия, властта затваря училището и задължава учениците да се презапишат. Около 69 ученици са арестувани и изпратени във военно поделение във Велико Търново, след известно време са пуснати. Главните ръководители и участници в бунта, членове на ученическия социалистически кръжок, са изключени и интернирани от полицията по родните им места. Това са Димитър Бояджиев, Константин Георгиев, Димитър Папазов, Георги Пенчев, Стефан Тончев, Кирил Г. Попов, Димитър Попов и др.

Един от изключените е Димитър Попов - големият син на народната учителка в Севлиево, социалистката Теофано Попова. Той участва като майка си в работата на социалистическите кръжоци. След като са го изключили от Априловската гимназия, неговият приятел Георги Бакалов, тогава ученик в Пловдив, му предлага да дойде при него в Пловдивската мъжка гимназия. Благодарение на настояването на учителя Никола Габровски пред училищното настоятелство и ръководството, Димитър Попов постъпва ученик в Пловдивската мъжка гимназия. 

А днес? А сега?

Нека направим едно сравнение, за да преценим   колко от днешните средношколци биха казали като тогавашния А. Конов, че се "възраждат заедно с възраждането на България". Дали, разполагайки с безкрайна информация за необятната вселена, днешните учениците управляват и своето конструктивно самообразование и самоусъвършенстване.

Доколко днес педагогическата идея за развиващото обучение стои в основата на развитие на творческите способности на учениците в масовото училище.

Дали педагогическата система на В.Н. Леонтиев за единството на обучението и възпитанието обяснява и управлява формирането на прогресивен мироглед и обществена насоченост у съвременната личност.

Дали днес педагогическият фактор е водещ в училищното образование, обучение, възпитание.

Доколко и днес е в сила обективната истина, че семейството е определящ фактор в изграждането на дееспособна, обществено-значима личност.

Само открехвам тази тема, за да насоча внимание към приемствеността, към тенденциите на развитието на учениците в тогавашното и в днешното общество. Или съществува аномия (дупка). Ще се радвам да довършите съпоставителния анализ.

Обезщетяват само 3600, неприети в градини

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 14

Авария затвори част от новото метро за неясен срок

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 14

ГЕРБ натовариха ЦИК и със здравните мерки за изборите

автор:Юлия Кулинска

visibility 61

/ брой: 14

Над 30% срив в чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 14

Борисов премести АЕЦ "Белене" в Козлодуй

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 14

Цената на газа у нас била 15-20% по-ниска от европейските борси

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 14

Бъдещият шеф на Пентагона държи на диалог с Русия

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 14

"Пфайзер" е намалил ваксините за ЕС

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 14

Китай нарече "клоун" топдипломата Майк Помпео

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 14

ЕС предлага на САЩ нови отношения

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 14

БКП и Македония - време е за истината - Част втора

автор:Христо Георгиев

visibility 86

/ брой: 14

Битка за Модела

автор:Ина Михайлова

visibility 219

/ брой: 14

Краят на една претенция

автор:Георги Георгиев

visibility 90

/ брой: 14

Датата

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 14

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ