Бунтът на българина
Няма я, за жалост, онази политическа класа от по-цивилизованите държави, която би оглавила народното недоволство, без да го превръща в лошо скалъпен спектакъл...
/ брой: 142
Бунтът на българина, автентичният бунт на автентичния българин, е по-скоро фикция, отколкото реалност. Пристрастили сме се отдавна към героичната поза, спекулираме смело и когато е нужно, и когато е недопустимо, но обикновено бягаме от сблъсъка. Вечният, неповяхващ бабаитлък на българина не е повод за противостоене и противоборства, а тъкмо наопаки, по-скоро спотайване е, дълго и мъчително спотайване. Тъкмо тъй е, ако случайно ти излезе име на бабаит, гледаш да не разочароваш почитателите си, които непременно те съпътстват, правиш-струваш, преструваш се, но гледаш да ги залъжеш тъй, че да оцелее ореолът ти. И си безскрупулен, разбира се, ако искаш да опазиш някак авторитета си на мним герой, готов си и на най-печалния подвиг, за да останеш на върха на вълната.
Законният гняв без отдушник
Един красноречив пример в това отношение са много от днешните ни политици и най-вече тия, на които е излязло име на бабаити. Техният бабаитлък, може смело да се твърди, се изразява, преди всичко и най-вече, в несекващи провокации и подстрекателства, в безброй инсинуации, призвани да опазят разклатеното им реноме. Нашите бунтове, смешни като политиката ни, чак нереални, недостоверни, като държавата ни, са рожба най-често на инсинуации, на плитки, лошо скроени инсинуации при това. Законният гняв на народа рядко намира отдушник, когато се бунтува законно, той най-често остава без водител! Ако някой се опита да яхне законния гняв, бунтът вече не е онзи, истинският, автентичният бунт, а пак инсинуация, поредната политическа инсинуация.
Няма я, за жалост, онази политическа класа от по-цивилизованите държави, която би оглавила народното недоволство, без да го деформира, която би помогнала на хората да постигнат законните си искания. Тук, ако политиците се възползват някак от народното недоволство, ползата е за тях, само за тях, а проблемите на народа обикновено се увеличават. И затова, сигурно, всякога мъдрият наш народ рядко се бунтува, рядко прибягва до бунтове, а още по-рядко разчита на бунта, усещайки някак, че неразборията ще направи живота му още по-труден. Всякога трудният ни живот, нека подчертая, ни е направил предпазливи, научил ни е да се оглеждаме и ослушваме, преди да предприемем каквото и да е.
Когато ножът е опрял о кокъла
А бунтът, разбира се, е последна възможност, ако стигнем дотам, то ще е, защото ножът е опрял о кокала, защото вече не се диша, защото нямаме вече изход, никакъв изход. И ако имаме предвид дори само тази, незначителна наглед подробност, лесно ще отгатнем кой е автентичният бунт на автентичния българин. Както и това, апропо, дали така нареченият бунт не е поредната гнусна инсинуация на гнусни субекти, завършени циници, които се гаврят с народа, на когото са длъжни да служат, ако са политици или държавници.
Лесно е, много лесно, да си дадем сметка, че онези бунтове от февруари бяха нережисирани бунтове срещу монополите и компрометираната власт на предишното правителство, защото народът бе доведен до пълна безизходица. Хората нямаха пари да си платят сметките за тока, което не се е случвало никога, а правителството напразно се оправдаваше с дежурни проблеми като безработицата, да речем. Премиерът, който така и не показа, поне с един-едничък жест, че е дорасъл до премиер, логично не схвана, че е абсурдно да се оправдаваш с безработица, щом са докарани до просешка тояга работещите.
Този типичен нашенски бабаит така и не разбра това, което в Брюксел, виж, разбраха отлично, макар и деликатно да премълчаха, че циничната и галфонска политика на Дянков, съчетана с повсеместната корумпираност и некомпетентност на управляващите, ни изправя пред невиждания проблем за работещата бедност. Българският народ, който лесно, много лесно тръгва подир новия месия, дори като трябва да смени чудодейно царя с пъдаря, е особено немилостив, когато се провали този, който е излъгал надеждите му. И за мен, дори само този, незначителен за някого, може би, но твърде многозначителен все пак факт, е предостатъчен, да се усъмня в резултата на ГЕРБ, дори ако го нямаше скандала с печатницата в Костинброд. Всичко това обаче са подробности, поучителни, но неважни в случая, а същественото е, че онзи бунт, очевидно, бе автентичният бунт на автентичния българин!
Повод има, причина няма
Докато сегашните бунтове, макар и далеч по-многолюдни, приличат някак на лошо скалъпен, но разхвалван, съвсем по нашенски, политически спектакъл. Няма я, ако се доверим на добрата стара философия, причината за недоволството, повод има, няма причина. Нелепо е, това би трябвало да го схване и най-недосетливият, същите тези хора, които протестираха против високите сметки за тока и упорито настояваха да не се вдигат цените на тока, да са недоволни сега от правителство, което прави чудеса, за да намали цените на електроенергията за бита.
Точно така е, докато заинтересованите, свикнали на лобистки комфорт, безотговорни шарлатани, настояваха да се вдигнат цените на тока с двайсет и дори четирийсет процента, това правителство съумя не само да запази старата цена, но и да я намали. Нещо повече, категорично е заявено, че това не е краят на тази борба, че навикналите на лесни печалби мошеници ще загубят още, а това са нови и големи конфликти. Само те стигат, за да има някой и друг автобус с "автентични протестиращи" от провинцията, да речем, щом е близо до ума, че губещият милиони би жертвал няколко хиляди, за да свали този, който му ги взема. А не са, това и децата го знаят, големите губещи представителите на тази енергийна мафия, щом е преизвестно, че има сериозни, съдебни проблеми върхушката на ГЕРБ.
Честният гражданин срещу некадърния управник
Бившият вицепремиер, знаем, вече е подсъдим, за премиера витаят какви ли не слухове, крайно неприятни за него, а вече и за президента, който изглеждаше чист, се чу нещичко, крайно неприятно и то. Това са все хора с толкова власт и толкова пари, че съумяха по чисто алхимичен път да превърнат уж пазарното стопанство, сещам се пак за енергетиката, в непазарно, та щом можаха да пречупят железния капитализъм, защо да не деформират някак и така нареченото гражданско общество, което изглежда аморфно. Уважавам, бързам да уточня, всеки честен гражданин, възправил се срещу некадърните управници на разкапаната ни държава, вярвам, че има право да го стори, сигурен съм, че бунтът му е искрен! Протестиращият е красив, както правилно го обрисува един писател, а основания за протест винаги има в държава, в която никога нищо не е наред. В конкретния случай, например, ако Бойко Борисов не разбра, че е загубил властта, то Сергей Станишев не схвана, че не е спечелил властта, както находчиво се изрази някой. Протестиращият, автентичният протестиращ българин, без съмнение, заслужава уважение и тъкмо заради това е задължително да го разграничим от партийците, доктринерите, клиентелисткия кръг, готов със зъби и нокти да пази благините си. Няма съмнение, че ако има сред протестиращите свестни хора, ако са те преобладаваща - дай Боже! - част, то има и такива, които са готови на всякакви низости, за да опазят изплъзващата им се власт, а има, разбира се, и футболни агитки, както има и криминални елементи. Дежурните заподозрени, абсурдно е да се съмняваме, съпътстват всяко човешко сборище, за да го украсят или компрометират. Не това е същественото обаче, а причината, ще повторя, защото поводът Дилян Пеевски не е достатъчен за толкова мащабен бунт, пък и го няма вече.
Претенциозни, но слаби режисьори
Непростимо е, не ще и дума, политическото късогледство, или - не дай си Боже! - политическата арогантност, да издигнеш на такъв отговорен пост човек толкова непопулярен, радващ се, видиму, на всеобща ненавист. Непростимо е, само че недостатъчно за народни вълнения като днешните, очевидно, че е друг и мотивът, и двигателят на подобни движения, а е същинска ирония, че ги организират тихомълком точно тия, дето крещят до припадък срещу задкулисието. Днешният бунт, позволявам си да обобщя, не е автентичният бунт на автентичния българин! Ако беше, той нямаше да обедини и онези пъргави, повратливи и безскрупулни тарикати, които чевръсто се нагаждат към всяка конюнктура, а щеше да изкара на улицата други хора, онзи отруден, отчаян народ. Направо трогателно е, че на някой от претенциозните, но слаби режисьори, е хрумнало протестиращите да вдигат лозунги с името на Камю или Джойс. Това не са любимите автори на българина, смея да заявя, а амбицията на въпросния умник да ни убеди, чрез подобни, смехотворни жестове, че на улицата са младите, модерни хора, интелектуалците, едва ли не, също е смехотворна.
И ни кара, още веднъж, да се усъмним в спонтанността на уж спонтанния бунт! Инак, ако някой очаква, с нетърпение автентичния бунт на автентичния българин, той по-скоро предстои, отколкото е преодолян, като че ли, щом политическата шарлатания продължава да вилнее, щом е обсебила и бунтовете ни...