Бунтът като виагра за родния политик

Каква прекрасна гледка наистина! Улици и площади, изпълнени с гневни хора срещу безобразията на монополите, прекрачили границата на разумното "одиране на кожи". И срещу бездушието, липсата на отговорност и пълната абдикация на държавата от ежедневните социални проблеми. София, Добрич, Бургас, Варна, Велико Търново, Сандански - да, България се събуди, обхваната от масови граждански протести. Организирани спонтанно, не от политическите водачи на нацията. Истинска виагра за партиите!

Да яхнеш вълната на недоволството

е сладка работа, но и нож с две остриета. Особено в предизборно време. Защото опитът от последните 23 години досега е безмилостно показателен - родните политици умират да обещават и да се заканват, че ще раздадат възмездие, но дойдат ли на власт, силно разочароват и бързо забравят. И тогава рискуват същият този гняв да се върне като бумеранг към тях, стоварвайки се с пълна сила върху главите им.
Нима с грандомански обещания за одържавяване на ЕРП-тата и разваляне на сделките не дойде и Бойко Борисов?! Същият, който и преди ден, най-безочливо, верен на принципа си да "омайва тълпата", отново размаха пръст, че видите ли, щял да развали договорите, "ако се наложи".                
Е, видно е, че се налага, народът си го поиска. И политиците "клъвнаха", като пред избори. И не само ГЕРБ, а и БСП, Атака, ВМРО, че и Кунева дори днес застават на страната на ощетените и гневни потребители. Каква всеобща национално-отговорна политическа идилия! Редовият избирател чак да го досрамее, че е загубил чувството си за доверчивост.
Та този дефицит на доверие трябва да имат предвид партиите, когато вкупом дават поредната заявка да бъдат харесани. И преди да надуват фанфарите, да си отговорят на въпроса стиска ли им да изпълнят това, което обещават. Готови ли са да носят отговорност за действията или бездействията си и на каква цена. Защото исканията на протестиращите за национализация са логични и ясни: премахване на всички посредници - НЕК да поеме тяхната функция, разсекретяване на всички договори в сектор "Енергетика", търсене на отговорност на подписалите ги лица, токът, произведен от АЕЦ "Козлодуй" да се разпределя само на вътрешния пазар за нуждите на гражданите и обществото, премахне на задължителното изкупуване на еленергия от НЕК...
Ще изпълнят ли партиите тези искания на хората? И какви алтернативи ще предложат? Знаят ли например

какви неустойки са заложени

при сделките с ЕРП-тата и дали освен "корпоративната тайна" на самите договори не съществуват и допълнителни анекси с още по-заробващи страната ни клаузи? Да, Албания успя да изгони ЧЕЗ и да каже "баста" на претенциите им за компенсации, но Албания не е член на ЕС и не следва някакви общностни правила. А България?
Разсекретяването на договорите, разбира се, е път към истината, която би разкрила не само хората, "благословили" въпросната монополизация, но и консултантите, подготвили документацията със съответните "вратички", гарантиращи колосалните печалби на посредниците. Само за сведение - за м.г. ЧЕЗ отчете 241% печалба, а това са пари, които обикновено се изнасят навън, не се реинвестират тук. А са възможни, понеже у нас няма ограничения и таван за спекулативната печалба.
Ако тези истини излязат наяве, нищо чудно да лъснат и комисионите, срещу които продажни политици са изтъргували националния интерес. Това обаче и вчера, и днес звучи като научна фантастика. Отново заради въпросния дефицит на доверие. А иначе си е публична тайна.         
Но проблемът с високите сметки на тока не се дължи единствено и само на ЕРП-тата. На тях се падат под 20 на сто от всички фактори, формиращи цената и само одържавяването им би било половинчата стъпка. Известно е, че в общия енергиен микс най-скъп е токът, произвеждан от ТЕЦ-овете. С екологичните ангажименти на държавата ни цената му още повече ще расте, заради разходите от продажбата на вредни емисии. Силно популистко и обидно към потребителя е това да се премълчава, или да се говори и внушава обратното.            
А какво да кажем за ролята на ДКЕВР - комисията, спечелила незавидната си слава на "говорител" на монополите. Същият този "регулатор", който напомпа печалбите на ЕРП-тата с въвеждането на такси за включване на ВЕИ мощности - отново за сметка на потребителя. Да не говорим за масата други разходи и такси, навързани в сметките по веригата, като достъп до разпределителната мрежа, пренос през електропреносната мрежа, високоефективно комбинирано производство, невъзстановяеми разходи и какво ли още не. Всичко - за сметка на потребителя.
Знаем също, че ДКЕВР е

независима само на хартия

Тя е контролирана от правителството на ГЕРБ, а една от функциите й е да следи монополите да не си разиграват коня. И те го правят с пълна сила, след като не друг, а ГЕРБ вдигна ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНИТЕ цени на тока през лятото. Очевидно ГЕРБ е на власт, за да обслужва монополите. Доказа го вчера и министър Делян Добрев, който се хвърли в тяхна защита като Матросов на амбразурата.       
А какво да кажем за другия обект на "народната любов" - "Топлофикация". Отново имаме естествен монополист, който също работи по правилата на ДКЕВР и се води по политиката на ГЕРБ. При 2 пъти за последните месеци договаряна по-ниска цена на природния газ от Русия - още по-драконовски сметки. И нелепи оправдания с "необичайно ниски температури".
Исканията на гражданите и тук са пределно ясни, но няма кой да ги чуе: индивидуални договори с топлофикационните дружества с право на прекратяване с едномесечно предизвестие от страна на клиентите, уредите да отчитат в МВт/ч, реално отчитане на изразходваната топлоенергия.
Столичната "Топлофикация" обаче е общинска и нейното "национализиране" би било като да преливаш от пусто в празно. Очевидно решението се крие не във формата на собственост, а в смяната на правилата на играта. Но за да се случи тя, отново опираме до политическата воля за осветляване на всички договори и регулации. Приватизацията вече доказа, че не е най-доброто решение за дружества от този тип. Защото, видя се, от държавния монопол по-лош е само частният.