Бухалки

Стана традиция да наричат днешните български медии "слугини на властта", а журналистите да бъдат оприличавани с някакво странно животинско състояние на "журналя". И обикновено най-силно срещу "журналята" и политическия слугинаж викат именно онези, които най-упорито практикуват и двете по-горе описани състояния. Същите тези представители на нашата мила професия, а и някои партийни дейци бързо се ориентират и обикновено са най-бързите в своята нравствена метаморфоза. Тях можем да ги познаем по скоростта, с която обръщат моралната си житейска позиция на 180 градуса и запяват в хор "срещу" или "за" някой политик в зависимост от това дали идва, или си отива от власт.
Днес отново сме свидетели на поредната офанзива. Спрямо БСП, разбира се, защото правителството, подкрепяно от нея, си отива и тя изглежда лесна хапка. Много е лесно да заливаш с помия някого, когато това ти е разрешено и дори се иска от теб да станеш нечия бухалка. Блазнещо е да се отъркаш о кокала на властта за пореден път. Друго е да защитаваш морала от сърце и да се бориш срещу онези, които са на власт и в сила. Опасно е.
Вижте как от три дни, откак Сергей Станишев обяви, че се оттегля от поста си в БСП, обилно и с нарастващо темпо започна да се лее какво ли не по негов адрес. Що пък да не се припишат нему всички греховни плодове на доскоро стабилната връзка с ДПС? Защо чужди и свои да не му стоварят всички прегрешения на тая земя? Нали и без друго опира пешкира! И къде бяха тия витии досега, та цяла година мълчаха за нещата, които сега изведнъж се сетиха, че "знаят със сигурност"? И пак всички, награкали лидера на социалистите, са целите в бяло. И пак ще се мъкнат подир ония, които идват на власт. Важното е да вървят подир кокъла и камшика. Важното е по тяхната воля да внушават на хората от сутрин и вечер, че левите са свършени и нищо не може да ги спаси. Ами ако не е вярно? Световъртеж ще получат, горките, от въртене по вятъра.