БСП: Учителството е най-важната професия!
Позиция на ПГ на "БСП за България"
15 септември в нашата страна отдавна, макар и неофициално, е ден от националния празничен календар. В първия учебен ден ще има много тържества, ще е празнично и в душите ни, особено за тези, които са посветили живота си на най-отговорната професия – учителството.
Върнах се във времето назад и проследих десетки декларации на парламентарни групи. Прекрасни пожелания, декларирана отговорност, осъзната приоритетност на образованието, обосноваване на необходима реформа. Години наред! Едно и също!
И докъде стигнахме?
Заявявахме многократно, че целта е ученикът да стане център на образователната система. Казвахме, че учителят е важен. Обърнахме парадигмата в образованието. Не, че го измислихме ние! Прекопирахме го! Тази мантра господства и до днес. И какво се случи? Ученикът стана център на системата, благодарение на нормативните промени, благодарение на променящите се нагласи в обществото, благодарение на целенасочените усилия на много институции, включително и на НС, години наред. Непрекъснато се стараем да обхванем всички деца в системата, на ученика да му е интересно в училище, а констатираме, че децата ни усвояват все по-малко знания и умения, че имаме 40% функционална неграмотност, че агресията в училище расте, а дисциплината катастрофално пада, че възрастните са по-образовани от младите. Дълги години се внушаваше, че училището няма възпитателни функции и това било идеологическа измислица на социализма. Сега се сетихме, че не е така и дори се разработва Стратегия по въпроса. Твърдеше се, че и униформите са социалистическа отживелица, допускам – от малообразовани „експерти” , които не са разбрали, че ученическите униформи в България са от времето на монархията. И така ученикът до такава степен стана център на системата, че от него започна да зависи благосъстоянието на всяко училище! Така беше изпълнена тази цел.
Какво стана с декларацията, че учителят е важен за системата! Тя си остана просто една декларация! Думи! Хубави фрази, благодарности и дълбоки мисли по повод 15 септември или 24 май! Ние, работещите години наред в системата, отдавна предупреждавахме, че денят, в който цялото общество ще прогледне, приближава неумолимо! Е, той настъпи – и не сега, преди 5,6,7 години. Изведнъж стана ясно, че учителите са все по-възрастни и все по-уморени, все по-демотивирани и все по-обезверени от отношението към тях не само на обществото, но и на институциите, които са призвани да се грижат за тях, да облекчават труда им, да им създават необходимите материални условия за това, за да могат те спокойно да ограмотяват и образоват децата ни. Изведнъж стана ясно, че почти половината учители ще се пенсионират до 7-8 години. И това е оптимистичният вариант. Изведнъж стана ясно, че за учители учат не най-добрите ученици, а обратното. Последствията за качеството на образованието са ясни!
И какво последва?
Вдигат се заплатите. Много закъсняло действие!
Щедро се отпускат пари за квалификация, но те отиват в някои доста съмнителни обучителни организации – проблем, за който многократно сме питали министъра в тази зала! И така учителите преминават през съответната квалификация, получават съответните кредити, защото според нормативната уредба от това зависи кариерното им развитие и атестирането им, но получават ли необходимите нови знания – по-често – не! Но въпросните организации получават парите си.
От година-две се обещава непрекъснато свобода на преподаването и разтоварване от бумащината, която е затрупала учителите. Ако някой вярва, че това се случва – значи той няма нищо общо със системата и не е стъпвал в българско училище, освен когато самият е бил ученик. Като пример за административно разтоварване непрекъснато чуваме, че отпадат, като елемент на контрол, задължителните годишни тематични разпределения. Не че учителите няма да ги правят, защото няма как да преподаваш без план през годината. Но за сметка на това веднага създаваме нов ангажимент - екипи за превенция на отпадащите от училище, състоящи се от учители и служители в училищата и детските градини, които ще извършват ежедневно незабавни посещения по домовете на отсъстващите без уважителни причини деца и ученици. Ще установяват своевременно причините за отсъствията и ще прилагат конкретни мерки за предотвратяване отсъствието на децата и учениците. Към тях ще се включват по график до два пъти седмично /т.е. може и един път/ представителите на общината, Министерството на вътрешните работи и дирекция „Социално подпомагане“. Точно тези, които имат ангажименти по обхвата на децата. Те, а не учителите, имат този ангажимент. И когато учители организират протест срещу това, че не искат да ги превръщат в пощальони, полицаи или социални работници – започват да ги притискат по всякакъв начин. За съжаление в тази акция срещу учителите застанаха и работодателските им организации, и синдикатите. Грозно!
На въпрос към министъра дали счита тези функции за присъщи на училищата и детските градини, той отговори, че проблемите с отпадащите от системата деца са толкова тежки, че нещо трябва да се направи. Ами направете го, г-н министър, но не гърба на учителя. Ангажирайте наистина и с действия, а не само за поредния ПР, министрите, отговарящи за другите институции с отношение към проблема.
А иначе – длъжници сме на учителите и на децата, защото:
Не се случи олекотяването и осъвременяването на учебното съдържание, ако изключим безумното осакатяване на изучаването на българската история и литература, което обаче трудно можем да наречем осъвременяване, защото по-скоро е идеологизирано изкривяване;
Не се случва приоритетното развитие на професионалното образование, което няма как да стане с насилствено рязане на паралелки от профилираните гимназии, вместо с активна грижа, помощ и ресурс, заедно с бизнеса, за превръщане на професионалните училища в желани;
Не се случва в правилната посока и подновената стара функция на образованието- да възпитава, защото от изброените в Стратегията социални, граждански екологични, мултикултурни ценности се губят човешките;
Не се случва спокойствието, сигурността, предвидимостта в системата. За три години от действието на закона имаме над 30 промени в Наредбите за 19-те стандарти, произтичащи от закона. Променени, отменени, издадени нови такива, отново променени – някои по 5 пъти вече. Мислите ли, че има здравомислещ човек, който да не си направи извода, че при това положение хаосът в системата е неизбежен. Не беше спазено дори изискването на чл. 251 от закона – на всеки две години да се внася в Народното събрание доклад за прилагането на принципите и за изпълнението на целите на предучилищното и училищното образование в съответствие със закона.
Не се случват още много необходими действия в системата.
Нашата парламентарна група е поставяла тези проблеми нееднократно. Време е да ни чуете.
Ако не нас, чуйте думите на един български учител:
„...Вие, които обяснявате по всякакви тивита и радиа какво „трябва“, дайте един разумен, прагматичен, надежден отговор за разрешаване на проблема. Не наставяйте „трябва“, а дайте пример „как“. Споделете личния си опит за разрешаване на проблема. На терен, не според измислени общозаробващи документчета. Аз питам загрижено като редови български учител и класен ръководител.
И не съм сам. Такива като мен са десетки хиляди.
Но не питам от тяхно име. За себе си питам.
Защото въпреки абсурдите искам да бъда учител и класен ръководител.
И заради това питам.
Защото вярвам във вашата добронамереност и загриженост за българското образование.
Надявам се не вярвам напразно във вас…”
Тази надежда няма партиен цвят. Това е надеждата на един човек, посветил се на децата на България! И такива са много! За мен – това е тежка отговорност! Надявам се – и за вас!
И понеже първият учебен ден наистина е празник нека пожелаем на всички ученици – здраве и ползотворни усилия в учебната и извънкласна работа, на вас колеги - учители – здраве и увереност, защото с вас е знанието, а знанието е сила! Имайте волята да отстоявате позициите си, защото вие сте знаещите и отговорността, и правото са ваши! Имайте самочувствието, че учителството е най-важната професия, защото от вас тръгва бъдещето на този свят!
Честит първи учебeн ден!
На добър час!
