БСП трябва да търси максимално широка подкрепа за президент

Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. През 1988 г. става магистър по международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство в София. Учи международен маркетинг в Стопанския университет във Виена. След това става магистър по международно банкиране в университета в Лофбъро във Великобритания. Ивайло Калфин е депутат от 1994 до 1997 г., а след това отново е народен представител от 2000 до 2001 г. През август 2005 г. е избран за заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи. На 7 юни 2009 г. бе избран за евродепутат от листата на Коалиция за България. Един от номинираните в БСП за кандидат-президент.


- Господин Калфин, как приемате номинацията си за кандидат-президент от името на левицата?
- Благодарен съм на всички, които прецениха, че мога да бъда успешен участник в това състезание. Гледам на номинацията си като подкрепа за досегашната ми работа в политиката и като огромно доверие, за чието запазване и увеличаване трябва да се боря и в бъдеще. Безмислено е човек да се занимава с обществена работа, ако не чувства доверие и подкрепа от гражданите.
- Преди известно време бяхте казал, че БСП има по-достойни хора за кандидат-президенти. Още ли сте на това мнение?
- Да, така е. БСП е партия, която има капацитет да посочи добър и избираем кандидат, както и разум да приеме, че нейният избраник трябва да е приемлив за много по-широк кръг избиратели. Всички номинирани имат своите качества, за някои от тях аз самият бих гласувал и работил с голяма мотивация.
- В състояние ли е БСП да спечели президентските избори?
- Да. Но това съвсем няма да бъде лесно. Освен подходящ кандидат БСП трябва да потърси максимално широка подкрепа. Съвпадението с местните избори е благоприятно условие за това. Освен това БСП трябва да се отнесе с уважение към всички кандидати, но да сложи ясна политическа линия, в рамките на която ще търси обединение на избирателите. Тази линия не е партийна, а е свързана с демокрацията и свободите в България, с независимостта на институциите и с правото да имаш различно мнение. И още нещо, което е много важно: кампанията ще е полезна за обществото, ако в нея се чуят различни тези и се предложат различни алтернативи за ролята на държавния глава за бъдещето на България.
- На какво трябва да заложи левицата в тази кампания предвид особеностите на ситуацията - вътрешният министър е шеф и на предизборния щаб на ГЕРБ?
- ГЕРБ очевидно не желае да има предизборна кампания. Щабът им работи, но не за да представи идеи и алтернативи в обществото, а за да сплаши и  евентуално да откаже силни конкуренти. Не само ролята на Цветанов, но и цялото поведение на ГЕРБ на груб натиск, заплахи, незачитане и злоупотреба с институциите, са напълно неприемливи. Надявам се всички заедно, независимо с каква политическа ориентациия сме, да покажем на изборите, че българският народ не е "куче, което да се държи изкъсо", както наскоро го нарече премиерът.
- Не закъснява ли левицата със своята номинация?
- Закъснява, разбира се. Но и при липса на основен опонент трудно може да се проведе някакъв смислен дебат.
- Как оценявате двата мандата на президента Георги Първанов?
- През последните 10 години страната ни постигна доста и президентът има своите заслуги за това. Като човек, който е работил в неговата администрация, мога да кажа, че обществеността въобще не свързва някои от постиженията на президента с неговата личност. Така е и редно. Важно е да има резултат за държавата. Фактът, че Георги Първанов беше избиран на два пъти за президент е достатъчно красноречива оценка от избирателите.
- Как трябва да се развива президентската институция оттук-нататък?
- Държавният глава трябва да следва не само текстовете, но и духа на конституцията. Личността на този пост има своето значение, но който и да бъде следващият президент, той трябва да гради и  да поддържа основите на демократичната, на законовата, на социалната държава, на защитата на националната сигурност и националния интерес в международните отношения. България има да измине много дълъг път, докато достигне поне средните за Европа стойности на икономическо развитие и стандарт на живот. Важно е обаче да не тръгне по друг път. Социалните и демократичните ценности не са нито даденост, която е постигната веднъж завинаги, нито далечна цел, с която трябва да се заемем по-късно. Вероятно тези цели трябва да са сред основните ангажименти на бъдещите български президенти.
- Какви са вашите виждания за ролята на президента в българското общество?
- Президентът има своите конституционни правомощия. Той трябва да утвърждава ролята и авторитета си в обществото именно на основата на тези правомощия. Добре ще е да бъде ясно на обществото какво точно може да очаква от президента и неговите действия да бъдат адекватни на тези очаквания. Това означава много прозрачност и диалогичност в неговата работа.
- Защо според вас ГЕРБ бавят своята кандидатура?
- Не зная, трябва да питате тях. Във всеки случай с това не показват сила и увереност.
- Президентската институция има силно влияние върху външната политика на страната. Ще се отразят ли върху нея тези избори?
- В областа на външната политика президентът работи много тясно с правителството. Обикновено на един президент се налага да работи с различни правителства. Много е важно в това сътрудничество институциите да не забравят, че водещ е националният интерес, а не личните предпочитания. Не очаквам да има значителни отклонения от евроатлантическата ориентация на страната. Въпросът е доколко целенасочена, енергична и ефективна е българската външна политика. България трябва да участва активно в правенето на политика в Европа, със самочувствие на пълноправен член. Това зависи от способността на президента и правителството да работят заедно.

"Безсмислено е човек да се занимава с обществена работа, ако не чувства доверие и подкрепа от гражданите"