БСП иска повече справедливост в социалната сфера

Георги ГЬОКОВ е роден през 1961 година в с. Любеново, Старозагорско. Завършил е специалност инженерство в Техническия университет в Габрово. Бил е общински съветник и директор на Бюрото по труда в Стара Загора. Народен представител от БСП в 42-рото, 43-тото, 44-тото, 45-ото и 46-ото Народно събрание от 27-и МИР - Стара Загора. Председател е на парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика. Владее руски и английски език.

- Г-н Гьоков, през изминалата седмица парламентът актуализира бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), който беше подкрепен от ПГ "БСП за България". Кое наложи промените?

- Актуализацията на ДОО е необходима, за да се върне правовата държава и институционалността, а преразпределянето на парите да се извърши от Народното събрание. Припомняме, че предишните управляващи от ГЕРБ правеха това с постановления на МС. Наложителната актуализация се обуславя от необходимостта от финансиране на мерки за преодоляване на последствията от задаващата се четвърта вълна на КОВИД-19. Те се изразяват в подкрепа за хора и семейства, за бизнеса, увеличаване на доходите на най-уязвимите групи с преизчисляване на пенсиите и предоставяне на адекватно подпомагане; проблеми в енергетиката, както и от необходимост от по-адекватни решения по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост.

Оказа се, че трябва да посрещаме и нова мигрантска вълна, заради неотговорни външнополитически действия на бившите управляващи от ГЕРБ. Заради неразумни вътрешнополитически действия ни чакат и неразчетени в бюджета разходи за избори.

Ясно е, че без актуализация и да има средства, те не могат да се разходват, защото служебните министри нямат законово основание да правят тези разходи.

- Защо най-много средства в актуализацията са насочени към социалната сфера?

- Системата за социална закрила не предоставя в достатъчна степен подкрепа на уязвимите групи като децата, младите семейства, възрастните хора и лицата с увреждания. Предоставянето на социални услуги продължава да бъде слабо и тяхното интегриране чрез социалното подпомагане и услуги е непълно. Неоспорим факт е, че темповете на подобрение на жизненото равнище на възрастните хора сериозно изостава спрямо подобрението за населението в трудоспособна възраст. Обществото позволи при 12 години управление на ГЕРБ да се задълбочава уязвимостта на една голяма част българи. Като цяло в бюджетите за 2021 г. няма никакви реални действия за намаляване на бедността и неравенствата, за осигуряване на устойчиво нарастване на доходите и за повишаване на жизнения стандарт. Припомням, че при приемането на финансовия план за тази година от "БСП за България" представихме алтернативен бюджет, който решаваше тези проблеми, но не бяхме чути от бившите управляващи от ГЕРБ и ОП.

- Един от най-важните проблеми е повишаването на пенсиите, за което левицата настоява от много години.       

- До болка е ясно, че България е една от държавите с най-висок дял на хората на 65 и повече години. През 2019 г. у нас 47% от населението на тази възраст е живяло в риск от бедност или социално изключване, докато в Европейския съюз, процентът е средно 19,4%. С увеличаване на възрастта рискът става още по-висок и за хората над 75 години вече е 54,3% при средно 20,4% за ЕС. У нас доходите на повечето възрастни българи поне на 90% идва от социалното осигуряване, т.е. от пенсиите. Днешните пенсионери са онова поколение, което градеше България и наред с това отговорно плащаше осигуровки и то в размери по-големи от днешните, за да осигури пенсиите на тогавашните пенсионери. За 20 години обаче се получи изоставане, в някои случаи в пъти, на размерите на отпуснатите преди 2000 г. пенсии в сравнение с тези след това и то при равен принос в осигурителната система. И всичко това защото се нарушават принципи и регламентации в осигурителното законодателството и при политиките за актуализация и индексация на пенсиите. Това доведе до изоставане на доходите от пенсии от ръста на икономическо развитие, нарастването на годишния осигурителен доход. Наясно сме, че преизчисляването трябва да бъде съобразено с финансовите възможности на бюджета на ДОО и с основните принципи и възприетата законодателна рамка в областта на социалното осигуряване.

- Каква е формулата на социалното министерство в тази насока?

- С внесената актуализация на бюджета на ДОО  служебното правителство предлага преизчисляване на пенсиите с мотивите, че с промените се отчита приносът на хората в осигуряването, че това е по-справедливият, логичен и следващ принципите на социалното осигуряване начин и че така се мотивират младите да се осигуряват по-продължително време и върху реалните си доходи. Според служебното правителство пенсията ще замества по-висок процент от доходите от труд и ще се повиши и адекватността на парите, които ще се отпускат в бъдеще. Трайно се осигурява по-висок доход от пенсии както за настоящите, така и за бъдещите пенсионери и се гарантира, че всички около 2 080 000 възрастни ще получат увеличение на дохода си от пенсия от Държавното обществено осигуряване, като с промяна на коефициента от 1,2 на 1,35 средното увеличение на един пенсионер е 64 лв.

В предложението се предвижда увеличаване на максималната пенсия с малко над 4%, която ще стане 1500 лв., като се има предвид, че размерът й от 1 януари 2021 г. нарасна с 20%. Но няма и намек за вдигане на максималния осигурителен доход, който си остава на скромните 3000 лева. При условие, че с налагането на сегашната пенсионно-осигурителна система през 2000 година, се е имало предвид максималният осигурителен доход да е равен 10 минимални работни заплати. Да не говорим, че при плосък данък общ доход не е нормално да има въобще минимален осигурителен доход.

– Какви са негативните страни на предложението на служебния кабинет?

– Генерира се по-висока степен на неравенство – ще се задълбочават разликите между отпуснатите преди 2008 г. пенсии и тези след това. Отпуснатите преди 2000 г. пенсии ще имат най-малко увеличение, защото хората са се пенсионирали при други законови условия – по-нисък изискуем стаж, но за сметка на това по-висок процент осигурителни вноски от 28,8%. "Категорийните" работници, чийто стаж при I и II категория се приравнява към III, освен че веднъж са били компенсирани заради тежките условия на труд с ранно пенсиониране, ще получат най-голямо увеличение. За да не се увеличава разликата между стари и нови пенсии и да не се налага ново преизчисление с актуален осигурителен доход, в бъдеще може да се промени т.нар. швейцарско правило, по което всяка година пенсиите се осъвременяват. Като се даде тежест на средния осигурителен доход за предходната година за сметка на инфлацията – от съотношение 50/50 да стане 75/25. Така пенсиите ще се актуализират ежегодно с по-актуален осигурителен доход.     

– Какво предлага "БСП за България"?

– В програмните си документи БСП е записала, като политики за възрастните хора и с цел увеличаване на доверието в социално-осигурителната система, периодично преизчисляване на пенсиите с актуален среден осигурителен доход и ежегодното им осъвременяване, премахване на максималния месечен размер на социално- и здравноосигурителния доход и на максималния размер на пенсията, увеличаване на приноса на стажа във формулата за определянето ѝ.  Коефициентът за всяка година осигурителен стаж плавно да се увеличава като стигне до 1,5. Ние сме за разширяване на съществуващите гъвкави елементи за насърчаване на по-дългото оставане на пазара на труда. Всяка година стаж след придобиване право на пенсия да носи по-голям процент увеличаване на пенсията. Всички плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да бъдат извадени от Държавното обществено осигуряване и да се поемат от държавния бюджет.

Предложеният начин за преизчисляване на пенсиите отговаря на последователната политика на БСП в пенсионната сфера. Приемаме промените като стъпка в правилната посока за повишаване адекватността на пенсиите, за насърчаване на по-продължителното участие на хората на пазара на труда и за нарастване процента на заместване на миналите доходи от труд. Това е необходима, но не достатъчна стъпка.

С увеличаване на личните пенсии обаче не се повишават получаваните от пенсионерите пари, а само се компенсират тези 50 лв., давани заради КОВИД кризата и то не за всички пенсионери по-равно. Средното увеличение на един пенсионер може би ще е 64 лв., но не за всички. Интересно е на практика след преизчисляването колко пенсионери ще получат увеличение под 50 лева, и колко над 50 лева? Колко пенсионери ще останат с реално изчислени пенсии под минималната и какъв ще е броя на хората получаващи такава пенсия? Колко от тях ще останат под прага на бедност от 369 лева за 2021 г., а под прага на бедност от 413 лв. прeз 2022 г.?

БСП не може да се откаже от исканото преизчисляване на пенсиите със средно-осигурителния доход за 2018 г., защото това е част от последователната политика на левицата в социалната сфера. И защото хората, които са се пенсионирали преди 2008 г. ще останат излъгани, виждайки, че вместо да се сближават новите и старите пенсии – ножицата се отваря.  

Предлаганият начин на преизчисляване на пенсиите не отговаря в пълна степен на вижданията на БСП. Още на 21 юли внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално подпомагане, в който се предвижда преизчисляване на пенсиите отпуснати за трудова дейност. Между първо и второ четене на бюджета на ДОО ще направим предложения за съществено увеличаване на пенсиите с промяна на коефициента от 1,2 на 1,35. Едновременно с това, за всички пенсии, отпуснати преди 1 януари 2019 г., във формулата за изчисление да се замени със средно-осигурителния доход за 2018 г.