БСП гласува "против" бюджета за 2024 г.

Проектът на бюджета за 2024 г. няма буфери и създава предпоставки за дисбаланси в икономиката. Освен това има разминаване между паричната политика, която водят БНБ и ЕЦБ, и фискалната политика на правителството. Това обяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на заседание на бюджетната комисия в парламента, на което бе обсъден на първо четене проектозаконът за държвания бюджет за догодина.
След повече от четири часа заседание законопроектът бе одобрен на първо четене. БСП гласува твърдо против проектобюджета. В подкрепа на проекта гласуваха 13 депутати. Основната част от споровете бяха дали да има дефицит в бюджета, с колко нараства дългът и дали са разчетени правилното очакваните приходи от данъци и растеж на икономиката.
Димитър Радев препоръча разходната част на бюджета да бъде по-рестриктивна, а бюджетният дефицит - по-нисък. Дори при 3% дефицит, който е границата на Маастрихтските критерии, има предпоставки за макроикономически дисбаланси, смята шефът на БНБ. Той посочи, че докато ЕЦБ и БНБ водят антиинфлационна политика с повишение на лихвите и на минималните резерви на банките, за да се обере излишната ликвидност на банките, то проектът на правителството с високо ниво на разходи и дефицит ще изиграе точно обратната роля.
Според централната банка дефицитът най-добре е дефицитът да бъде в рамките на 1% през следващата година и да се намали до нула в следващите три години. "Разбирам, че нулев дефицит за 2024 г. не е реалистично, защото няма такива нагласи в Народното събрание и обществото, но трябва да се предвиди ясен тренд за неговото намаляване - нещо, което не виждаме в проектобюджета", каза Радев.
Управителят на БНБ посочи, че не вижда буфери в бюджета. Според него те може да бъдат в две направления. Едното е се въведе ограничение от 10% при ангажиментите за разходите. Идеята е тези 10% да се разходват в последното тримесечие, само ако рисковете пред приходната част на бюджета не се сбъднат.
Според управителя на БНБ другият буфер може да бъде фискалният резерв, в който трябва да има повече пари.
Минималният размер на резерва остава 4,5 млрд. лева, колкото е в момента, но това обезпечава парите само на Сребърния фонд , в който има 4 млрд. лв., плюс текущи ликвидни нужди на бюджета, които не може да стигнат и за един месец, посочи Радев.
Той припомни, че първоначално Фискалният резерв е обезпечавал и другите фондове със специално предназначение, както и текущи ликвидни нужди на държавата за два месеца. Все пак управителят на БНБ отбеляза и две положителни неща свързани с план-сметката. Първо, нормализирал се е бюджетният процес и се очаква до края на годината да имаме приет бюджет. второ - има заложени ясни цели, но все още има недостатък по начина, по който те ще бъдат постигнати.
Поддържането на нулев бюджетен дефицит означава политика на стабилна бедност, коментира финансовият министър Асен Василев.В началото на заседанието той представи накратко параметрите на бюджета за догодина. "В бюджета е предвиден растеж на БВП до 3.2%. Предвидени са 10 млрд. лева за публични инвестиции, което е рекорд. Очакваме инфлацията догодина да продължи да се забавя. Бюджетът е разчетен при 3% касов дефицит, което напълно покрива Маастрихтските критерии и по-този начин се спазват всички условия за членството на България в Еврозоната", каза Василев.
Изкупуването от държавата на дълга на "Топлофикация Ц София" изисква нотификация от Брюксел и е записано под условие в проекта на държавния бюджет. Това се разбра от отговор на министъра на финансите Асен Василев на депутатски въпрос защо правителството възнамерява да изкупи 1,6 млрд. лева задължения на столичното топлофикационно дружество. Според Асен Василев задължението просто ще премине към централния бюджет, а вече няма да е в баланса на енергийните дружества.