3 март на Кадън сокак*

Ще наруша традицията на днешния ден да звучат възвишени слова. 
Защото колчем наближи денят на Възкресението българско, настава вой и писък. „Долу 3 март!“ - вопият 35 години едни високомерни персонажи в академични тоги, една шепа кресливи, обилно хонорувани русофобци и фалшификатори на българската история. 
И 35 години ни разправят до премала, че турското робство е мит, че сме си карали един 5-вековен рахатлък, обаче се надовлякла Русия и ни развалила рахатлъка, и ни поробила. 
Защото, казват те, „войната не е освободителна, а поробителна“ и още - че „Русия е агресор“, че с тази война Русия „разиграва театър за пред наивния български народ“, и освен това „Русия не се допитала до европейските велики сили“!
И в същото време ни обясняват, че Русия изобщо не е воювала, понеже войниците и офицерите в руската армия били предимно украинци и следователно никаква Русия не ни е освобождавала, а несъществуващата Украйна. Обаче! Ако войната е поробителна, а пък Русия, оказва се, няма нищо общо с тази война, то кой тогава е поробил нещастния български народ - Русия или Украйна? Не казват. М?
И реших да подбера някои русофобски умотворения в една кратка антология на истериите. 
И ето какво се получи:
„Никакви чествания на 3 март не бива да бъдат допускани! Бойкот и саботаж на всички опити за празнуване на 3 март и прославяне на евразийските диваци!”.
„Защо изобщо честваме 3 март? Какво е това унизително чувство на благодарност към Русия? Докога ще пъшкаме под бремето на благодарността към Русия? Трябва да се засрамим от този абсурден празник!“. 
„Какво празнуваме? Освобождение или окови? България спешно се нуждае от нов национален празник! Със Санстефанския договор, дело на граф Игнатиев, Русия окупира България. Трябва да  превъзмогнем комплекса си за някакво робско минало и собственото ни антибългарско русофилство!  Словосъчетанието „турско робство” няма нищо общо с науката. Това е метафора“.
„3 март трябва да бъде не просто понижен до официален, а изобщо да бъде заличен! С низвергването на 3 март ще направим нов прочит на миналото си! Да детронираме благодарността към Русия и да започнем един процес на дерусизация!“.  

„Защо не честваме Берлинския договор?! Това е договорът, който полага основите на съвременната българска държава“.
„Единственото събитие, достойно да се чества от българите на 3 март, е Брест-Литовският мирен договор, сключен на този ден през 1918 година. Тогава България, заедно със съюзниците си от Първата световна война - Германия, Австро-Унгария и Турция - е на страната на победителите. Ние победихме болшевишка Русия!“.
„На 3 март 1878 година не се е случило нищо, което да ни касае! Има ли друга страна, избрала за свой национален празник събитие, в което дори не е участвала!“.
 „3 март не е историческо събитие, което да бъде в полза на българската национална идентичност”
„Бойкот и отмяна на тази съвършено нелепа дата - така ще покажем солидарност с Украйна!“.
„На 3 март на Шипка се струпват антицивилизационни и антиевропейски чудовища. Не може заради Руско-турската война да отхвърлим елементарни принципи на съвременната цивилизация и да потънем в блатото на антиевропеизма. Най-ретроградните, мракобесни и антиевропейски сили се идентифицират и превземат тази дата, веят руски имперски символи и издигат путинофилски лозунги, с което искат буквално да погребат европейска България и нейния избор“.
„3 март не отговаря на изискванията да обединява нацията! 3 март разделя нацията!“.
И т.н., и прочее…
И изобщо:
Какъв ни е на нас 3 март? Какво общо имаме с 3 март? Какво общо има Освобождението на България с България? Какъв ни е на нас някакъв император на чужда държава, който стърчи пред парламента наш, на кон при това? Какъв е тоя храм, кръстен на фалшив руски светец посред София, тоя „миризлив руски ботуш“, тоя „мрачен символ на руското робство“? Какви са ни на нас ген. Гурко, ген. Скобелев, ген. Столетов, граф Игнатиев и прочее поробители, чиито презрени имена грозят нашите евроатлантически улици и площади, та ни срамят пред цивилизования свят! И как още никой не се е сетил да кръсти някой площад на Бенджамин Дизраели лорд Биконсфилд, който нарича Баташкото клане „празни приказки по кафенетата“? Или пък на Ото фон Бисмарк, който казва: „Аз ще удавя България в една капка мастило“?
Ей така страдат българските русофобци и току предлагат за национален празник Съединението, Независимостта или Търновската конституция. Само дето без Освобождението няма нито Съединение, нито Независимост, нито Учредително събрание, нито Търновска конституция. Най-добре е, казват, да честваме Берлинския конгрес, нищо, че ни е разпарчетосал, да не връзваме кусур. А още по-най-добре да станем Брест-Литовска България - нали сме били победили Русия през 1918, нищо, че след тази велика „победа“ се сгромолясваме във втората национална катастрофа, ама евроатлантизъм, няма как. 
И понеже русофобците, сущи Кириякстефчовци, питаят нежни чувства към 5-те века рахатлък под сянката на падишаха, и понеже един граф е трън в техните дебели очи, предлагам да върнем на ул. „Граф Игнатиев“ нейното име от онова дивно време, а именно - Кадън сокак. Че да има къде да се разхождат кадъните и да поклюкарстват.
Само така ще се дерусифицираме и цивилизоваме най-сетне!
 
* Слово на 3 март 2026 г. пред Паметника на българските опълченци в София.