Брюксел иска единен европейски ДДС

Европейската комисия представи предложенията си за бюджета на ЕС за 2014-2020 г., в които се предвижда и въвеждането на европейски данък "Добавена стойност". В предложенията на комисията, се отбелязва, че така ще отпадне практиката за удържане на част от събирания ДДС от националните власти.
Припомняме, че през 1992 г. с Директива на ЕС 92/77/ЕЕС бе наложена минимална основна ставка, т.е. колко може да бъде най-ниската основна ставка в ЕС. Изискванията на ЕК бяха държавите-членки да започнат законодателна хармонизация в сферата на ДДС, като за целта беше изготвена и работна програма и график за обща система на ДДС. През 1993 г. с въвеждане на Единния пазар граничният контрол за ДДС бе премахнат. Продуктите се облагаха в страната на покупката, но с въвеждането на окончателната ДДС-система идеята е това да става в страната на произход на стоката.
Днес най-ниската ставка по ДДС се прилага от Кипър и Люксембург - 15 процента. В Германия и Испания е 16 процента. Най-високи са в Дания, Унгария и Швеция - 25 процента. Средната ставка е около 20 процента (колкото е и в България).
В ЕС съществува възможност и за въвеждане на по-ниски ставки за някои определени стоки - храни, вода, лекарства, книги, списания, транспортни услуги. Сега най-ниските редуцирани ставки се прилагат във Франция - 2,1 процента (за някои видове лекарства и телевизионните лицензи). Гърция също има по-ниски ставки за хранителните продукти, лекарствата и хотелските услуги.
При общ бюджет от над 972 млрд. евро за шест години за насърчаване на образованието ЕК предвижда 15,2 млрд. евро, както и 70,2 милиона евро за утвърждаване на международния образ на ЕС. По стратегията "Хоризонт 2020" за проучвания са предвидени 80 млрд. евро, които да помогнат за постигането на водеща позиция в областта на конкурентоспособността и за разкриването на нови работни места.
По новата програма "Да свържем Европа" се предвиждат общо 50 млрд. евро, които ще бъдат насочени за трансгранични проекти в областта на инфраструктурата, енергийните връзки, технологиите. За регионална политика, осигуряваща растеж, са предвидени 376 млрд. евро. За продължаването на общата селскостопанска политика се предлага бюджет от 371,72 млрд. евро.
Според приведените в доклада на КЕ данни, най-ограничени са бюджетите за борба с престъпленията и тероризма (4,1 млрд.) и по политиките за предоставянето на убежище и миграцията 3,4 млрд. евро.
България ще може да разчита на 10-15 на сто повече пари от еврофондовете след 2014-а г., съобщи комисар Кристалина Георгиева, след като късно в четвъртък ЕК одобри проекта за следващата финансова рамка. "България получава 10-15% увеличаване спрямо това, което имаме днес. И ще бъде изключително важно в следващите 18 месеца, когато вървят преговорите по бюджета, ние да докажем своята готовност да усвояваме фондове, така че тези предварителни цифри, които са записани в предложението на комисията, да се превърнат в реалност, посочи комисар Георгиева.
Комисията предлага и по-бързо изравняване на земеделските субсидии в старите и новите страни-членки, което според Кристалина Георгиева може да увеличи преките плащания за селските стопани у нас със 70 на сто. 30 на сто от субсидията обаче ще им бъде отпускана само при условие, че развиват екоземеделие.