Брюксел - градът картичка

Ако може да се каже нещо обобщаващо за Брюксел, то е, че това не е обикновен, а типичен космополитен център. Такъв го направи концентрацията на административни учреждения за цяла Европа като Европейската комисия, Европейския парламент, централите на най-големите компании в света.
Достатъчно е да се спомене, че това е малко над едномилионен град, равен по жители на София, в който се говорят над 140 различни езика, при все официалният френски и вторият фламандски. Но да живее английският, защото всеки срещнат там може да упъти туриста без никакво усилие и на този език. Градът е типичен за региона с подчертано фламандска неоготическа архитектура и много френски детайли, най-важният от които е кухнята. Може би затова в Брюксел брасеритата, т.нар. ресторанти, са на всяка крачка и винаги са пълни с туристи. 

Старата част на европейската столица крие много романтика

Новопристигналите веднага откриват на "Гран Плас" (Големият площад), където на две години се проектира поредният цветен килим от петунии - запазена марка на града. Задължително е посещението при "Пикаещото момченце" - "Манекен пис", където, по пътя всеки си купува от прословутите гофрети, гоблени или брюкселски дантели, най-често изработени в Китай. Може да се намерят и оригинални дантели, но цената там е доста висока. Друг задължителен момент е снимката пред "полегналия светец" -

статуя на местния герой Еверард Серклаес

Туристите прокарват ръка по цялата фигура с надеждата отново да се завърнат в този град. Твърди се, че светецът изпълнява намислени желания, затова фигурата му е полирана от докосването на милиони туристи. Истината е, че не познавам белгиец, който да не гледа на това суеверие с леко насмешлива усмивка. Но точно заради туристите статуята редовно е за ремонт, често се поставя едно от копията й и обикновено не подозираш какво пипаш, оригиналът или подобието.
Пак на "Гран Плас" се намира съзвездието от сгради, издигнати от търговците на града от древността като "Къщата на краля", изградена през XIII век. Въпреки името си, тя никога не е била свързана с никакъв крал. От 1887 г. е музей на Брюксел. Но истинското бижу на площада е кметството - шедьовър на неоготическия стил с 96-метровата си кула, завършваща с фигурата на архангел Михаил, сразяващ дявола. Именно св. Михаил е покровител на града, а на негово име и на името на местната светица св. Гудула е наречена и катедралата, разположена недалече от площада.

На "Марше о пюс"

И все пак, когато туристът подмине и Музеите на изящните изкуства, на музикалните инструменти и този на най-видния местен художник Рьоне Магрит - приятелят и съратник на Салвадор Дали, завива към двата площада на Саблон. Най-често красивите по-нови сгради в Брюксел са в духа арт нуво, стил създаден от местния архитект Виктор Орта.

На върха, над "Саблон"

е сградата на Съдебната палата, която във внушителен бароков стил се извисява над града. Там именно, в подножието на палатата, живеят истинските брюкселци. Те са т.нар. мароли, говорят наречие, което определено не е френският език, нито фламандският. Но казват, че това е коренното население по тези земи и търсят корените им сред германските племена. Именно на тяхна територия от векове функционира т.нар.

"Марше о пюс" или "Пазара на бълхите"

С прозрачния асансьор от височината на Съдебната палата човек слиза надолу, за да попадне в артистичния център на града. В събота и неделя тук кипи и културен живот. Музиканти огласят тесните улички, запазили духа на миналото, с джаз или блус. Името на маролите идва от сестрите "марикол" - апостолически монахини, чийто религиозен орден създал първата болница за прокажени. Именно тази болница, основана от монахините, е първоосновата на болницата "Св. Петър", която и днес е едно от най-модерните учреждения на нашия континент. Интересното е, че и днес тя продължава да приема социалнослаби хора, като не забравя първоначалното си предназначение - да се подпомагат тези, които нямат никакви средства. Днес в този район на Брюксел е интересно за туриста, защото съжителстват запуснати и полуразрушени социални общински жилища за бедни граждани и много скъпи и луксозни домове за имотни хора от цял свят.
Но най-голямата атракция на това място е битпазарът, който се твърди, че е сред най-големите в света. Територията на прекупвачи е изцяло поета от потомците на мароканските и алжирски емигранти, които предлагат всякакви вещи като същински антики. Тук може да се видят на добри цени изложени за продажба мебели от минали векове до модернистични произведения от 60-70-те години на отминалия век, които българите с лека ръка изхвърлят на боклука. Тук всичко е ценност. Според запознати този пазар, заради туристическото развитие на Брюксел през последните години, е предпочитан от почитателите на антикварни стоки. В края на работния ден на пазара по-търпеливите могат да се сдобият с някоя и друга старинна вещ, непотребна и захвърлена от търговците. Освен антики, около "Саблон" са разположени и много магазини за съвременно модерно арт обзавеждане на дома, съдове от костен порцелан, мебели за ценители на съвременното изкуство. Но стойността им е непосилна за средностатистическия белгиец. От "Саблон" по посока на района "Сен Жил" може да се видят ателиета на художници, които в събота излагат своите художествени произведения. Интересното е, че всеки може да влезе вътре и да види как точно се правят тези нови произведения на изкуството.

Друго място, до което
туристите рядко достигат

е т.нар. Музей на Еразъм Ротердамски, където той изкарал няколко месеца, подгонен от льовенските католици. В тази тиха обител той направил рекапитулация на живота си, преди да замине и да стане известен в Англия. Там се намира и неговият прословут портрет, който сме виждали толкова пъти от учебниците, масата, където е писал своите писма, по-късно наречени есета.
До музея, посещаван най-вече от местни ученици, се намира един от един от най-малките бегинажи в Белгия.

Бегинажите са малки селища от XIII век

създадени като обител за жени, които живеят, спазвайки монашески живот, без да бъдат изпращани в манастир. Особеното е, че има "българска следа" в това движение на жени и дъщери на загинали в кръстоносните походи рицари. Те били създадени от дъщерята на Балдуин Фландърски, убит по българските земи по времето на цар Калоян, Маргарет. Тя измислила този тип  женско движение, което дава възможност овдовелите съпруги или обезнаследените чрез смъртта на рицаря дъщери да не бъдат отвеждани принудително в манастири, а да запазят част от привилегиите си, живеейки благочестиво. В днешно време бегинажите са убежище за социалнослаби жени или самотни майки, а също така за тези, които са жертви на насилие. Последната бегинажка почина на 96-годишна възраст в Холандия тази година и по този начин беше сложена точка на многовековна традиция.

Бул. "Анспах"  и книжарницата "Пел- мел"

Струва си човек да се разходи и по бул. "Анспах". В някакъв смисъл няма нищо интересно, но по протежение на няколко преки човек потъва в антикварни магазини за плочи, стари видеокасети, комикси или много стари книги. Книжарницата "Пел-мел" е съкровищница за всеки букинист. Тук може да се намери от стара булевардна литература до прекрасни старинни издания от ХVIII или ХIХ век, подвързани с кожа и със златни букви. Същото разнообразие цари и в любимия за брюкселци раздел с комиксите, защото именно в Белгия се твърди, че е измислена тази симбиоза от рисунки с малко текст. Търсачите могат да намерят първи редки издания на любимите си рисувани герои, а това вече е в графата за колекционерство. Плочите също са от различни времена, но най-вече от златната си епоха през 60-70-те години на ХХ век. Малки съкровища на сравнително достъпни цени. Защото миналото в Брюксел никога не е захвръляно, а старателно се подлепва, реставрира и пази.
Затова, когато си тръгва от Брюксел, човек остава с усещането, че все нещо е пропуснал. И вярва, че ако дойде отново, може да види и още, и още...