06 Април 2020понеделник14:55 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

От редактора

Бронебойни патрони няма открити...

/ брой: 235

автор:Боян Бойчев

visibility 837

Да пишеш за Вапцаров е и трудно, и лесно. Трудно, защото толкова много е говорено... Какво ли ново можеш да кажеш за поет, отдавна надхвърлил рамките на националното и достигнал до общочовешкото? Лесно, защото той е един от нас, обикновените хора. И разговаря с нас убедително и разбираемо чрез стиховете си. Прочетете пак поезията му и ще разберете. 

И ето, честваме 110 години от рождението му. Най-добрият начин да го почетем е чрез написаното от него. А аз ще се опитам да си обясня какво е за мен Вапцаров. Може би преди всичко мечта за по-добър живот, вяра в един по-справедлив свят. Стремеж към свобода. Но и към романтика - звездите над Фамагуста продължават да привличат... И още, още... 

Големите поети остават, защото написаното остава и надхвърля границите на един човешки живот. 

И тук дулата на екзекуторите са безсилни. Както са безсилни и хулите на днешните екзекутори. Тези, които се опитват да отрекат Вапцаров, да го преиначат, да го обезсмислят. Няма да успеят, защото вярата в утрешния ден е "...бронирана/ здраво в гърдите/ и бронебойни патрони/ за нея/ няма открити!" 

Нима стихотворенията му не са актуални сега?

Достатъчно е да си припомним: "Народът - прост,/ живота - тежък, скучен./ Живот без маска и без грим -/ озъбено свирепо куче."

А "героят" с луксозната лимузина и момичето - "жребица от разплодник" от стихотворението "Кино" не ви ли напомнят днешните богаташи и силиконовите кифли около тях?

И нима не трябва да се борим ежедневно с живота - този, несправедливия, жестокия. И единственото спасение е не примирението, а борбата, защото тогава "как мислиш,/ ще ли победиш,/ навъсен, мръсен,/ зъл живот? 

Но Вапцаров не мрази живота. Напротив, "да знаеш ти живота как обичам!/И колко мразя празните химери..." И ни заразява с тази обич...

А ние затворихме фабричните комини... Но спря ли черният труд? Нима машините вече не мачкат човека. Напротив. И днес в борбата за насъщния той минава ежедневно през машината на живота, която го употребява, смачква и накрая изплюва обезличен. 

А мечтите? На практика ни забраняват да мечтаем. Искат от нас да приемем живота такъв, какъвто е, без алтернатива. Същите тези, които се опитват да отрекат Вапцаров. Или да го обрекат на забрава. 

Но няма да стане. Преди дни по време на Вапцаровата седмица във Варна 150 деца рецитираха стихотворения на поета... 

Всъщност Вапцаров е брониран здраво в гърдите на всички, които мечтаят за свобода и справедливост. А това е вечна мечта. И "бронебойни патрони няма открити". 

Компенсациите за евтиния газ се отлагат

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 65

Работодателите искат ремонт на схемата 60/40

автор:Дума

visibility 135

/ брой: 65

Банките ще отсрочват кредити само на редовни платци

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 65

Какви са вариантите за отсрочка на банкови кредити

автор:Дума

visibility 270

Първи спад на новите случаи в Ню Йорк

автор:Дума

visibility 131

Борис Джонсън постъпи в болница

автор:Дума

visibility 270

Георги Гьоков: Заради бълхата изгорихме юргана

автор:Аида Паникян

visibility 754

/ брой: 65

Българите в Англия се опасяват от криза

автор:Галя Кларк

visibility 308

/ брой: 65

"Питайте Пирински, например"

автор:Дума

visibility 344

/ брой: 65

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ