16 Юли 2020четвъртък19:23 ч.

От редактора

Бронебойни патрони няма открити...

/ брой: 235

автор:Боян Бойчев

visibility 1111

Да пишеш за Вапцаров е и трудно, и лесно. Трудно, защото толкова много е говорено... Какво ли ново можеш да кажеш за поет, отдавна надхвърлил рамките на националното и достигнал до общочовешкото? Лесно, защото той е един от нас, обикновените хора. И разговаря с нас убедително и разбираемо чрез стиховете си. Прочетете пак поезията му и ще разберете. 

И ето, честваме 110 години от рождението му. Най-добрият начин да го почетем е чрез написаното от него. А аз ще се опитам да си обясня какво е за мен Вапцаров. Може би преди всичко мечта за по-добър живот, вяра в един по-справедлив свят. Стремеж към свобода. Но и към романтика - звездите над Фамагуста продължават да привличат... И още, още... 

Големите поети остават, защото написаното остава и надхвърля границите на един човешки живот. 

И тук дулата на екзекуторите са безсилни. Както са безсилни и хулите на днешните екзекутори. Тези, които се опитват да отрекат Вапцаров, да го преиначат, да го обезсмислят. Няма да успеят, защото вярата в утрешния ден е "...бронирана/ здраво в гърдите/ и бронебойни патрони/ за нея/ няма открити!" 

Нима стихотворенията му не са актуални сега?

Достатъчно е да си припомним: "Народът - прост,/ живота - тежък, скучен./ Живот без маска и без грим -/ озъбено свирепо куче."

А "героят" с луксозната лимузина и момичето - "жребица от разплодник" от стихотворението "Кино" не ви ли напомнят днешните богаташи и силиконовите кифли около тях?

И нима не трябва да се борим ежедневно с живота - този, несправедливия, жестокия. И единственото спасение е не примирението, а борбата, защото тогава "как мислиш,/ ще ли победиш,/ навъсен, мръсен,/ зъл живот? 

Но Вапцаров не мрази живота. Напротив, "да знаеш ти живота как обичам!/И колко мразя празните химери..." И ни заразява с тази обич...

А ние затворихме фабричните комини... Но спря ли черният труд? Нима машините вече не мачкат човека. Напротив. И днес в борбата за насъщния той минава ежедневно през машината на живота, която го употребява, смачква и накрая изплюва обезличен. 

А мечтите? На практика ни забраняват да мечтаем. Искат от нас да приемем живота такъв, какъвто е, без алтернатива. Същите тези, които се опитват да отрекат Вапцаров. Или да го обрекат на забрава. 

Но няма да стане. Преди дни по време на Вапцаровата седмица във Варна 150 деца рецитираха стихотворения на поета... 

Всъщност Вапцаров е брониран здраво в гърдите на всички, които мечтаят за свобода и справедливост. А това е вечна мечта. И "бронебойни патрони няма открити". 

Протести – ден осми: Оставка, не ремонт!

автор:Дума

visibility 107

Радев: Няма правителство без народ

автор:Дума

visibility 163

Плашат ни с бензинова криза през есента

автор:Дума

visibility 41

/ брой: 134

Превозвачи блокираха кръговото на Дунав мост

автор:Дума

visibility 272

/ брой: 134

Читири столични квартала без топла вода за 40 дни

автор:Дума

visibility 431

/ брой: 134

Сушата проваля реколтата в Северозапада

автор:Дума

visibility 222

/ брой: 134

Проклятието на геополитиката

visibility 9

/ брой: 135

Качество във вузовете? Напротив

visibility 9

/ брой: 135

Датата

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 135

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ