Боже, колко е хубав този пусти манастир!

Илия Борисов

"Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир!" Тези възхитени думи Алеко Константинов-Щастливеца е написал в пътеписа си "В Българската Швейцария" на 18 април 1897 г., когато е видял сгушената в омайната долина на река Искър и сред хаоса от бели скали света обител. Преди него през 1862 г. при пътешествията си из дефилето унгарският пътешественик Феликс Каниц възкликва: "Това е най-красивото място на Балканите."

Шептят се много легенди

и истини за този шедьовър сред 170-те български манастири, но едно е с очи да видиш, с уши да чуеш и със сърце да почувстваш сияйната красота на това земно и историческо място. Живописно и дивно хубаво е тук и в цялата околност, където свършва Искърското дефиле, разпростряло се на цели 67 километра от Курило до Люти брод. В това някога затънтено и глухо усое, мъчно достъпно за хората, е бликал впечатляващ през робските години бурен живот. Преди профучаването на трена от София до гара Роман на 20 февруари 1897 г. като че ли всичко е оставало незнайно и забулено в мистериозни тайни и легенди. В края на ХIV век храбрите войници на последния български цар Иван Шишман проявили храброст и героизъм в защита на отечеството от турците. При падането на България под османско робство през 1392-1393 г. светата обител се превръща в крепост на борческия и непокорен човешки дух. Цялата околност край древния и изчезнал преди столетия Коритенград била осеяна с черепи, откъдето произлиза и името Черепич - станало за благозвучие Черепиш.

Уникалният църковен музей, уреден с великолепно майсторство от отец Йордан Василев и с благослова на дядо Калиник

Повече от шест столетия Черепишкият манастир стои непокътнат сред каменната гръд на планината, с изпъстрените драперии на страховитите млечнобели скали и непристъпни чукари, върху които се ветреят зейналите потайни дупки на безброй пещери. В летописа са съхранени много спомени за пламенния родолюбец свети Пимен Зографски - страстен иконописец и книжовник. От ХVI век е останало Черепишкото четвероевангелие, което е с позлатена обковка и изобразени две сцени - "Благовещение" и "Въздвижение". То е образец на калиграфското и художественото майсторство от

онази тъмна и страшна епоха

Йеродякон Данаил преписвал цялото евангелие. В манастира били открити съчинения на патриарх Евтимий, един панегирик и други ценни писмена. Светецът Софроний Врачански разказва в "Житието", че на два пъти през зимата на 1789-1790 г. бягал от Враца в Черепиш, за да се спасява от разбитите при Видин от Пазвантоглу султански войски. "И като отидохме на манастир - пише Софроний, - не найдохме никого: калугери побегнали, монастира затворен и не знам где са. Хеле се случи един поп на пут, селянин, та ги знаял како бягат у една пещера. И заведе ни при тях. И сидях тамо при них у оная пещера двадясат и четири дни, и узех студ и разболях съ и четири дни болен лежах тамо. После се сгрях и малко поуздравях."
Ако проследим развитието и драматичната история на манастира, ще се натъкнем на много негови забележителни неща, но и на не една тайна. По време на турското иго е ограбван и разрушаван, но винаги след това е възстановяван. Впечатляващи са изписаните страници за събирането на тайни срещи на родолюбци и борци от Врачанско и Берковско. Тази светиня винаги е оставала да живее и да пребъде. Цели 34 години от неспокойния си живот и вярност към Бога е будувал един от най-възторжените съзаклятници - игуменът йеромонах Епифани Младенов. За бурния му църковен и народен живот днес свидетелства възпоменателният паметен знак в манастирското гробище. Черепишкото монашеско братство е подпомагало националноосвободителните борби за свобода. Много са

срещите на тайния революционен комитет

основан през лятото на 1872 г. Тук са се събирали неговите членове Мито Анков, свещеник Коста Буюклиев, Стефан Хр. Савов, Мито Цветков, Тодор Балабанов и други.
През 1899 г. в манастира идва народният поет Иван Вазов - патриарх на българската литература. Той останал запленен от неповторимите красоти на Черепишкия манастир и от хубостите на околните селища и тук почерпил сюжети за двата си христоматийни разказа "Дядо Йоцо гледа" и "Една българка" - за героичната баба Илийца от Челопек. От излетите си в Искърската клисура и пътешествията във Врачанския балкан и Ржана - забравената планина, Вазов се вдъхновил и написал четиридесет и осем лирични творби, включени в един от най-популярните му поетични цикли - "Скитнишки песни".
На два пъти по време на великденските празници - 1939 и 1940 г., на излет е бил поетът Никола Йонков Вапцаров със съпругата си Бойка и изявени литературни творци.
Разлистим ли гъсто изписаните страници от 600-годишната история на Черепишкия манастир, ще отбележим, че през 1925 г. тук се учредява свещеническо училище, преживяло до 1934 г. Някъде към 40-те години на отминалия ХХ век е открит и пастирско-богословски институт. През 1950 г. тук се настанява Софийската духовна семинария. През тревожните години на Втората световна война и американските бомбардировки над столицата през 1944 г. в манастира е евакуиран Светият синод на Българската православна църква с прилежащата й администрация.
В съботни и неделни дни, в празници, запленени от щедро раздиплените природни красоти и от богатата и драматична история на Черепишкия манастир, идват стотици поклонници и любители туристи. Те се възторгват и радват на обновения с благослова на врачанския владика дядо Калиник уникален манастир - най-големият в Северозапада. А има какво да се види в просторите на народната светиня. Най-привлекателно място е черквата "Успение Богородично". В нея са съхранени и грижливо опазени стенописи от различни периоди на живота, реставрирани са немалко от иконите, ажурна е дърворезбата на иконостаса. В типично възрожденски стил са старите сгради - Приемната, Училищната, Данаиловата, Складовата и уникалната Рушидова къща. В снежна белота се извисява Владишката сграда, като преди години в нея са открити параклис на преподобния Пимен Зографски. На високо място, прилепено до скалите, е издигнато кубето на някогашния параклис-костница, осветен през 1888 г. в памет на "Отсичането главата на свети Йоан Кръстител".

Новото и рядко познато

за другите манастири в страната е привлекателният църковен музей с популярната Вазова тераса и експозицията, посветена на Софроний Врачански. Тези паметни неща са сътворени по идея и с активната интелектуална подкрепа на владиката дядо Калиник и с вещото участие на отец Йордан Н. Василев от Пловдив.
С голяма гордост трябва да кажем, че Черепишкият манастир е един от най-красивите и с най-богата история манастири в България, запазил спомена за незабравим живот през цели шест столетия. Всяка година на 15 август, когато е храмовият празник на черквата "Успение Богородично", той се превръща в български Йерусалим. Още в ранни зори в тези природни простори отекват звуците на черковните камбани и тук, в този оазис на вярващите, се събират да празнуват хиляди хора.