Бойко падна, токът - не

Татяна Ваксберг

Февруарските протести ще се запомнят като най-абсурдните - защото се обявиха за успешни, макар че постигнаха точно обратното на това, което искаха българите: по-скъп ток.

Сега резултатът е следният: Борисов се готви да се върне на власт, и то именно като министър-председател, цените на тока ще бъдат повишени, а начинът на плащане на парното в София засега си остава същият.

Въпросът не е в това дали и доколко исканията са били основателни, а защо уж бурният протест спря, когато спечели един нетърсен трофей, какъвто беше оставката на Борисов. И защо го няма никакъв сега, когато предстои точно обратното на това, което искаха хората - по-скъпо електричество и същият тип отчитане на отоплението.

Сметките, цените, измамите

В началото на миналата седмица шефката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Евгения Харитонова предупреди, че на 1 юли цената на тока може да се вдигне. Това ще бъде „в разрез с масовите очаквания“, каза тя. Но допълни, че „ще има разходи на ЕРП-тата, които неминуемо ще трябва да признаем“. Според Харитонова самите ЕРП-та са искали повишаване на цените с цели 15-20 на сто, но от позицията й става ясно, че тя не е привърженик на толкова голямо увеличение.

Ако оставим настрана въпроса за това доколко е основателно предстоящото поскъпване на тока, би било редно да се запитаме защо тази новина потъна между десетки други - подслушване и заплашване на журналисти, откриване на предизборната кампания, нов прокурорски скандал и какво ли още не. Нали протестите уж бяха за сметките, цените, измамите. Ами ето, без всякаква измама има предупреждение отдалече: през лятото токът ще поскъпне. Но тази тема явно не е чак толкова интересна, щом няма реакция.

Втората тема е тази за парното. Тук не става дума толкова за цената, колкото за начина на изчисляване на сметките. Кметът на София постигна напредък в придвижването на един пакет от мерки в СОС, но те си останаха на ниво „договорени идеи“.

Ето един малък, но съвсем конкретен пример: Точно преди една година Върховният касационен съд взе решение, че давността за неплатените сметки за парното е три години. До това решение се стигна след десетките дела, които Топлофикация водеше срещу многобройните си длъжници и които необяснимо приключваха с противоречиви съдебни решения - ту се казваше, че длъжникът дължи всички сметки за пет години назад, ту се казваше, че ги дължи само за три години назад. След няколко години, преминали във възмущение от това, че двама съдии могат да постановят различен давностен срок, най-после ВКС сложи точка на спора.

Кой знае защо...

По време на февруарските протести обаче се оказа, че точката е многоточие. И че за да се опростят старите сметки, пак е нужна дълга съдебна процедура. На 1 март тази година СОС реши, че до един месец ще приеме текст на споразумение, което Топлофикация ще може да сключва с длъжниците си, за да се избегне дългата процедура. Днес е 15 април, а за споразумение не е ставало дума.

Същата е ситуацията и с другите елементи, договорени от Йорданка Фандъкова: да се отменят прогнозните цени за отопление и да се плаща за реално изконсумирана енергия. Или да се позволи на абоната да плаща сметката, която прецени, вместо да е длъжен първо да плати най-старата.

Кой знае защо, само за два месеца темата за сметките стана безинтересна - макар че се изостря, а не обратното. Но можем да го кажем и така: кой знае защо, безинтересната тема за сметките стана толкова важна през февруари, че без да се усети свали правителството и се върна в изходна позиция: стана безинтересна. Вие кой вариант предпочитате?