Бойка Присадова - "Потомката на Орфей"

Георги Драмбозов 

Красивото родопско селце Върбово се намира в близост до Широка лъка и под върховете на Родопа - Карлък и Голям Перелик. Без да подозира, на 5 декември 1944 година то е дало една от най-големите певици в многолетния храм на българския песенен фолклор Бойка Присадова. Всички в рода на Бойка са музикални - бащата е известен кавалджия, вуйчото свири на гайда, мама, кака и баба пеят като ангели... Цяло село Върбово пее, свири и играе - как самата Бойка да не пее? Ами тя от малка "вика, та се кине" и хората й предричат: "Голяма дарба има това дете!... Няма да го оставят ония от радиото". И наистина, невръстната още Бойка Присадова започва в ансамбъла "Родопа пее" в Смолян. От тамошния художествен ръководител и диригент Никола Кенов тя запомня завинаги голямото изискване към всеки народен певец - не можеш да направиш име с песни, изпълнени и утвърдени от други певци, "трябва да натрупваш свой личен репертоар, да се потапяш в народните песенни извори". И още преди 14-годишната си възраст тя учи, възпроизвежда и записва непознати народни песни "от първа ръка", т.е. от майка си и от баба си. Ще мине малко време и по тези нейни нечувани до днес песни мастити фолклористи като Тодор Тодоров и Николай Кауфман ще записват и нотират "фамилни" песни на Бойка, за да ги включат в сборника "Родопски народни песни" през далечната 1960-а година.                                                                                                                      Споменах ви името на известния родопски и български поет Петър Динчев, не само защото е автор на прекрасната книга "Потомка на Орфей" - амалгама от художествена документалистика, краеведение, културология и лирика. Той е съпругът на този родопски славей и половин век е плътно до нея, тя е неговата муза, но и той е нейната опора и вдъхновение. Те се запознават в самолета от Пловдив за Варна през 1965 г. Тя е младата певица, чиито песни вече звучат по радиото, той е младият журналист и сатирик, който работи по разпределение в окръжния вестник "Родопски устрем". Както споделя самият автор на "Потомката на Орфей": "Взаимното привличане неусетно прерасна в любов". И слава тебе, Господи! - тази любов не изтлява близо петдесет години, не изтлява и след като сладкогласната Орфеева потомка се оттегли в отвъдното. От 1 май 1966 г. тези двама млади се заклеват във вярност, раждат им се дъщеря Елица и син Росен и докрая си остават влюбени като два родопски гълъба...                                                                                         Междувременно Бойка Присадова сякаш от малка е орисана и почти до финала на житейския и творческия си път продължава да изкачва нови и нови певчески върхове. Своеобразен връх в нейното творчество е работата й като солистка на ансамбъл "Филип Кутев". За нея хореографът Йордан Янакиев ще каже: "Бойка не е просто чудесна певица, тя е магнит за публиката!" Тя е магнит не само за публиката у нас, а и в чужбина: в СССР и в Русия, в двете Германии, че и в днешната, в Чехословакия, че и в Чехия, и в Словакия, в Австрия, Полша, Унгария, Франция, Италия, Испания, Сирия, Йордания, Турция, Индия, Китай, Япония и т.н. Извън сценичните си изяви тя е известна и като човек с изключително развито чувство за хумор. Наред с това Бойка е "мъжко момиче" и когато един наш дипломат в българското посолство в Москва подмята нещо иронично за "селянките на Филип Кутев", тя остро го срязва: "Господине, тези "селянки" прославиха България по цял свят... А пък с мен се е ръкувал лично Михаил Горбачов в Кремъл. Вие имали ли сте тази възможност?" 

Красива книга е направил Петър Динчев! - такава, какъвто беше и нейният глас, каквато беше и нейната песен - красива, нежна и мила... И същевременно - велика. Като Родопа планина.