Пролет в планината

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ


Ледът в тръбите се размръзва,
Навън чешмата пръска пак.
Бруррум! - по покрива се плъзва,
огромна плоча мокър сняг.

Топят се белите камили,
прокапва тъмната ела.
(И ето где в снега се крили
загубените очила!)

И как е свежо! Порцеланът
на изолатора блести
и сякаш сам блестиш, обхванат
от свежи мисли и мечти.

Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист, едно перо.

Една случайна песен птича,
един нелош човешки път...
Бруррум! - как весело се свлича
по ламарината снегът!