Бой последен

Повече от 20 години Българската армия води битки. С променлив успех. Срещу враг, който иска да взема и да взема. Да съкращава, а не да заздравява. Да закрива и да ликвидира, а не да гради. През последните четири години битката срещу "дянковци" и "борисовци" доведе до агония. Мъжете и жените с пагони бяха принудени да се гърчат в търсене на отговори на унизителни въпроси дали са хрантутници на държавата и вземат шапка пари за нищоправене.
Две десетилетия политици превръщаха армията в заложник на домогванията си - от мисия на мисия, от гарнизон на гарнизон. Пречеха им и продължават да им пречат 20-те заплати, пенсионната възраст, социалните придобивки. Странно. Управлявалите до вчера се опитваха да обяснят как социалната им политика и тежкото положение на държавата зависели от заплатите на 200-300 излизащи в пенсия офицери. Престижната някога офицерска служба се превърна в унижение. Държавата остави хората с униформа да се оправят кой как може. Авторитетът на армията, по подобие на авторитета на останалите държавни институции, бе сринат. Ликвидирана бе славата на България.
План след план, бяла книга след бяла книга, реформа след реформа. Стъпка по стъпка политиците съсипваха и продължават да съсипват армията ни. А ако утре ни потрябва? Ще разчитаме на старците, които с умиление носят униформи, и на чиновниците, които изписаха тонове мастило за политиката по ликвидирането й.
Вековната мечта на нашите съседи е на път да се сбъдне. Защото политици, които превръщат армията в институция със затихващи функции, ще загубят утре най-важната битка - за България.