Борисов пак се подигра с медиите и министрите си

Стефан Джамбазов*

На днешното заседание (б.р. - в сряда) на МС премиерът Бойко Борисов за пореден път се подигра не само с министрите си, но и с медиите. Обикновено всяко редовно заседание на МС започва с премиерски тиради по един или друг въпрос, коментари към поканени от него представители на професионални и граждански сдружения, както и напътствия към министрите му. На началото на тези заседания не присъстват репортерите. Допуск имат само фотографи и видеооператори за протоколни снимки. Но Борисов не може да се въздържи да не прогласи велика мисъл или новина. Затова след края на премиерските напътствия фотографи и оператори хукват към своите репортери, за да оформят новината.
Така беше и на заседанието на 30 януари. Борисов объркано обясни кой ще бъде новият министър на образованието, при което не стана ясно кой ще е министърът, кой заместникът и кой новият председател на фонд "Научни изследвания". Затова и медиите около час се лутаха между имената на акад. Стефан Воденичаров и Милена Дамянова. Предполагам, че името на новия министър чуха за първи път тогава и министрите на Борисов. А колкото до новината, тя можеше да бъде съобщена официално след края на министерското заседание. Но как може премиерът да позволи някой друг да го узнае преди слугинските медии, които да го разпространят, цитирайки НЕГОВОТО име?!
Впрочем премиерът е болезнено чувствителен, ако някой друг съобщи новина преди него. Имаше няколко подобни случаи, в които имаше пострадали дори министри от премиерския гняв. Затова и пред учениците в Сопот премиерът първо сподели, че ще има още уволнения (Игнатов и Семерджиев - б.р.), а пък по време на обяда на Американската търговска камара съобщи датата 7 юли за парламентарните избори (които впрочем се насрочват от президента). Много се говори за липсата на медийна свобода в България, която се отразява и на срива ни в класациите на "Репортери без граници", което според експерти все още не е дъното. Защото, когато на медиите гледаш като обслужващ персонал, който е готов да откликва на всеки твой зов и на кривулиците на твоята политика, свобода не може да има.
Това премиерско отношение се отразява и на пресцентровете на МС и други министерства. Те са превърнати в глашатаи на една или друга ПР акция, за която, разбира се, има привилегировани медии. А като прибавим и моркова на европейските субсидии към тях, става ясен целият слугинаж. Естествено, че не можеш да гледаш с уважение на някого, на когото му подхвърляш кокалче.
В същото време няма никаква реакция на събитията, които тресат страната. Когато първият демократичен референдум игнорираш с неуважение и говориш за победата на Джокович, вместо за него. Когато пред Съдебната палата в София се стреля посред бял ден, не може премиерът да говори, че това място било лесно за стрелба. То е лесно и на други места в София и не само там. И че ако Баретата е бил в ареста, нямало да му се случи това. Ако затворите се оказват най-сигурното място в България, за каква свобода, не само медийна, можем да говорим.
Когато екшънът от сериалите се пренесе по улиците, вината не е в сериалите, а в управляващите. И в медиите, разбира се, които търпят подобни безобразия. Политическата и обществената среда очевидно боледуват у нас, но лекарство все още няма. Вече опозицията иска оставката не само на Цветанов и Найденов, но и на Борисов. Оказва се, че и ГЕРБ е напълно изолиран. Въпросът е колко време ще трае агонията й, която може да отрови и организма на цялата държава.

* Авторът е журналист и режисьор документалист. В момента е редактор на отдел "Вътрешна информация" в БГНЕС