Борис и Надя Павлови: Пандемията от КОВИД-19 се оказа твърде продължително изпитание

Галерия "Париж" представя творби на съвременни художници, които работят в областта на фигуративното и наивистичното изкуство, на магическия реализъм и хиперреализма. Създадена е през април 2003 г. в София от семейство Борис и Надя Павлови. През първите си осем години галерията се намира на ул. "Париж" 8, а в края на април 2011 г. се премества на новия си адрес - ул. "Цар Самуил" 47. Авторите се представят както в общи експозиции, така и чрез самостоятелни изложби. Галерията управлява и онлайн магазина за рисувани православни икони - ИКОНИ-БГ :: ICONS-BG.

- Как се отразиха на галерийната дейност ограничителните мерки през тази година във връзка с пандемията от КОВИД-19?

- По принцип е редно да се прави разлика между държавни и общински музеи и галерии - от една страна, и частните галерии - от друга. Държавните и общинските осъществяват по-скоро некомерсиална културна дейност, докато частните галерии са търговски дружества и тяхната дейност е най-общо свързана с представянето и продажбата на произведения на изкуството. Едни от галериите акцентират повече върху работата като арт-магазини, а за други акцентът е върху изложбената дейност. Именно в този им смисъл дейността на частните галерии по същество не е била забранявана нито по време на първия локдаун през март-април, нито сега. Последната заповед бе много противоречива и няколко колеги временно преустановиха дейност. Но това вероятно е свързано по-скоро с идеята за кандидатстване по някоя програма, която би искала доказано преустановена дейност за съответния период.

- Вие преустановихте ли работа за някакъв период от време?

- Повечето частни галерии не могат да си позволят да не работят, защото в нашата работа се изискват ежедневни усилия. Дали галерията ще функционира като офис, дали ще обслужва евентуални онлайн поръчки, или ще прави подобрения по пространството си, ежедневната работа е тази, която ни държи в бизнеса. В момента сме прекратили само откриванията на изложбите, които са свързани със събирането на повече хора. През останалото време работим с контролиран достъп, подчинявайки се на общото изискване за търговските обекти - за не повече от 1 човек на 3 кв. м. Реално това не е никакъв проблем за работа, защото и във времето преди пандемията посетителите в една галерия са изключително малко и много рядко могат да се срещнат повече от 1-2 души в пространството на частната галерия. А във времето на КОВИД-19 посетителите са още по-редуцирани. 

- Винаги представяте своите изложби и във виртуалното пространство. Склонни ли са хората да общуват с изкуството и да купуват творби по този начин?

- Ако една изложба показва едва двадесетина работи, то в своя сайт галерията може да покаже неограничено количество произведения. Това определено е улеснение и ако търсим някаква положителна черта от пандемията - това е, че все повече хора създадоха рефлекс да гледат изкуство и онлайн, както и да имат смелост и доверие да си го купят. Разбира се, че всеки предпочита при възможност да види произведението на живо, но наистина все повече хора са склонни да се доверят на онлайн представянето.

- Бяха предложени мерки за финансово подпомагане в сферата на културата в условията на пандемията. Като частна галерия, можете ли да се възползвате от тях?

- Частните галерии са свикнали с различни трудности в своята работа, както и на големи амплитуди в своите доходи. Това е така и при художниците, което е най-трудната част от ежедневието на хората със свободни професии. И тъй като културата винаги е крехка потребност, тя първа отпада, когато има сътресения от най-различно естество. Пандемията от КОВИД-19 се оказа твърде продължително изпитание и е нормално държавата да помогне под една или друга форма на свободните професии, а и въобще на малкия семеен бизнес. Но тази помощ трябва да е директна и да достига до всеки, докато до момента тя достига само до хора, които кандидатстват с проекти или трябва да отговарят на различни условия. Твърде многото бюрократични пречки и необходимостта от кандидатстване отказват повечето хора в нужда. Една частна галерия, за да кандидатства за някакво финансиране, е необходимо да създаде проект, който при евентуално одобрение ще бъде финансиран. Но това не е много по-различно от финансирането на културните проекти и преди пандемията. Не подпомага по никакъв начин ежедневната ни дейност. Защото организирането на всяка изложба е своеобразен проект и подкрепата от културните фондове трябва да е директна и безусловна към всяка активно работеща частна галерия.

- Каква подкрепа от страна на държавата и институциите би била ефективна според вас?

- Реална форма на подпомагане на всеки частен бизнес, включително и в областта на културата, е чрез реални данъчни облекчения. Във връзка с това трябва да споменем и най-значимия проблем пред частните галерии. Той е свързан с прага за регистрация по ДДС. Ако пандемията не успее да унищожи частните галерии, то законът за ДДС в най-скоро време ще го направи. Изключително ниският праг от 50 000 лева (намален от 75 000 преди десетина години) годишен оборот в днешно време става все по-лесно достижим от почти всяка частна галерия, а регистрацията по ДДС би повишила цените на произведенията с още 20%. Това ще ги направи съвсем недостъпни за и без друго ограничените клиенти. Ако една частна галерия е регистрирана по ДДС, то нейното съществуване е силно застрашено, а и би обезсмислило усилията на галеристите, които са реално работещите собственици. Именно тук има нужда от подкрепа на държавата към хората, които се издържат чрез създаването и разпространението на културен продукт. И то не само във време на пандемия, а по принцип. Затова единственият извод е, че най-голямата помощ е държавата да не пречи на свободната творческа инициатива и бизнес в областта на културата с рестриктивни закони, създадени за масовото производство и корпорациите.