Болезнена агония

В стабилната държава на Борисов и ГЕРБ новините за убийства и самоубийства са се превърнали в банално всекидневие. Обществото ни така е претръпнало към връхлитащата ни смърт, че случаите се приемат като нещо нормално и неизбежно. Преди ден баща - завършен психопат, хвърли от виадукт собственото си дете като торба с боклук. Бил пияница, наркоман, лежал в затвора, пребивал жена си, която често го напускала, за да се спасява. И какво от това? Случайно да е бил обект на наблюдение и лечение? Няма такова нещо. У нас няма практика за принудително лечение на агресивните психичноболни. Затова и никой не знае броя им. А колко още хора излизат "извън строя", защото изпадат от обществената система и биват захвърлени в обятията на мизерията и депресията. Оттам до отчаянието и полудяването остава малко...

Същия ден в Мездра станаха две самоубийства. Ваклин Добрев, добре познат в града като един от легендарните футболисти на местния тим "Локомотив" от близкото минало, сложи край на живота си. От немотия, от болест, от липса на грижа. Друг негов съгражданин се хвърли от жилищен блок пак по същите причини, за да свърши мъката веднъж завинаги. Познато, нали? Жена закла мъжа си, син уби майка си... Това вече не е обикновена лудост, а съзнателен избор на хора в безизходица. Ще кажете: нито са първите, нито ще са последните. Дотук ни докараха. Досущ като в оня некролог от едно поповско село, който разбуни социалната мрежа преди няколко години с отчаяното послание: "Хусе, стой там! Тук лошотията не свършва! Тук живите завиждат на мъртвите".

А починалите у нас според последната статистика за първото тримесечие са трима на едно новородено българче. Тъжно. Отчайващо тъжно е да виждаш как България загива. Как бавно се топи като свещ без войни и епидемии. И всичко това - в резултат на престъпна политика, чийто приоритет може да е всичко друго, но не и обикновените хора.