Боби Ваклинов: В личния си живот съм затворен човек

БОБИ ВАКЛИНОВ е дипломиран магистър в специалността "Продуцентство и креативна индустрия". Повелителят на Златен скункс от "Господари на ефира" е и носител на голямата награда за разследваща журналистика за 2018 година на фондация "Радостина Константинова". Успоредно с впечатляващите изяви в радио- и телевизионния ефир, не изоставя и музикалната си кариера. Записва както самостоятелни, така и дуетни парчета. Издава песни с Ice Cream, Милица Гладнишка, Honn Kong и т.н. От февруари 2019 г. става "брюнет без коса" от "Шоуто на блондинките" в ефира на Радио "Фреш, като представя в рими любопитните събития у нас и по света. А преди броени дни отново започна да провокира зрителите и гостите, влизайки в ролята на водещ на ново телевизионно предаване.

Интервю на Альона НЕЙКОВА

- Как приемате факта, че името Боби Ваклинов се свързва най-вече с умението ви да задавате неудобни въпроси и да търсите истината?

- Като огромна отговорност и гласувано доверие, което трябва да оправдавам постоянно и да не си позволявам да лежа на стари лаври. Наистина, винаги се стремя, особено на политиците, да задавам онези въпроси, които вълнуват обикновения, средностатистическия българин, какъвто съм и аз.

• Вярна ли е информацията, че сте били на път да станете актьор като майка си? Какво според вас ви попречи това да се случи? Смятате ли, че театралната сцена загуби много, за сметка на телевизионния екран, който ви спечели безброй фенове?

• 

- Когато бях в XII клас, ми се въртяха разни мисли в главата да кандидатствам в НАТФИЗ, но поредицата от кръгове при приема ме отказа. Иначе смятам, че театралната сцена спечели от този факт, а телевизионната - изгуби (усмихва се).

- Познат сте и като хип-хоп изпълнител. Коя от песните ви в рап жанра смятате за ваша визитна картичка?

- Нито една, защото до момента не съм успял да направя национален хит, който да си пее цяла България. 

- Имате дует с Милица Гладнишка. Как се работи с известна актриса като нея? По-лесно ли е, когато не сте сам пред микрофона?

- Освен известна актриса, тя е и страхотна певица, така че нашият дует ме обогати и в двете направления. Щастлив съм от факта, че имам песен с артист като Милица Гладнишка.

- Като част от екипа на Радио "Фреш" направихте впечатление на слушателите с вашето представяне на темите от седмицата в рими. Имате ли идея и желание да съберете това творчество в албум или поне в поетична книга? Би ли имало търсене на подобно издание според вас?

- Рубриката "Боби Ваклинов в рими" беше вълнуващо преживяване и до ден днешен съм благодарен на Радио "Фреш" за поканата да я реализирам в продължение на близо две години в ефира на една от най-слушаните електронни медии. Беше готино като идея, но чак да я събирам в албум - може би не е нужно.

- Телевизията ли остана най-голямата ви професионална тръпка или ви привличат и други възможности за реализация като журналист?

- Телевизията е моята голяма любов, а "Без сертификат" по ТВ1 е първородното ми телевизионно дете, на което смятам да посветя цялата си енергия в момента.

- Всъщност, от доста време се говореше, че ставате водещ на ново предаване. Ще разкриете ли как се стигна до реализацията му и какво всъщност се крие зад този проект?

• "Без сертификат" е новото вечерно ток шоу в ефира, което може да гледате всеки петък от 22,30 ч., само по ТВ1. То е хомогенна смес от ексклузивни интервюта, забавни коментари и репортажи, пранкове и провокации. Благодаря на собственика на ТВ1 - господин Румен Ковачев, за това, че приюти "Без сертификат" и ми гласува доверие.

• 

- Кои са въпросите, които сте задавали на други, но не бихте искали да бъдат отправени към вас?

- Далеч съм от мисълта, че съм безгрешен, със сигурност имам много за какво да бъда упрекван. Така че повечето от въпросите, които съм задавал към дадена сгафила публична личност, в зависимост от контекста, могат да бъдат зададени и на мен.

- Неприятно ли ви е, когато ви разпознават на улицата? Как ви е променила известността?

- В някои случаи да те разпознават на улицата тежи, да, но това, че те разпознават и не са те забравили, пък говори, че си им направил впечатление, че се отличаваш и имаш собствен почерк, което не тежи (усмихва се).

- Какво ви липсва от родния ви Благоевград, откакто сте в София?

- Липсват ми спокойствието и безметежността на по-малкия град. Липсва ми кварталът ми "Еленово", приятелите от детството, парк "Бачиново", няколко нощни заведения, една механа и мачовете на "Пирин" - Благоевград...

- Как се промени животът ви, откакто станахте баща през 2020 година? Като какъв искате да видите вашия син Валери след две десетилетия, например?

- Най-важното е да бъде жив и здрав, да стане добър и достоен човек. Не държа да наследява професията ми. Тя е колкото вълнуваща, толкова и неблагодарна. Предпочитам да се захване с нещо по-практично.

- Хората рядко правят разлика между телевизионния образ на популярен човек и реалната личност. Случвало ли се е някой непознат да се държи с вас свойски или неприемливо само защото ви е виждал на екрана? И какво по-широката публика не знае за Боби Ваклинов, а бихте разкрили в това интервю поне отчасти?

- Често публичният ми образ, по-безпардонното ми поведение е било провокирано от наглите и самозабравили се политици, с които съм се сблъсквал. В личния си живот съм по-самовглъбен и затворен човек, не държа да бъда център на вниманието.

Амбициозен идеалист

Ако попитате Боби Ваклинов за първото нещо, което прави, когато се събуди, вероятно няма да се изненадате от следния, типично в негов стил, отговор: "Потрошавам будилника и впоследствие го оплаквам!"

Най-близките до Повелителя на Златен скункс хора обаче знаят, че той е изключително великодушен и емоционален. Не крие, че може да се разплаче заради безсмисленото насилие над по-слабите и беззащитните, включително над животните. Но обича и да се смее, а най-много му допада хуморът в разказите на Уди Алън. За любима книга посочва "Спасителят в ръжта" на Джеръм Дейвид Селинджър, тъй като посланията в това произведение са безброй. Но Боби Ваклинов все пак откроява едно - "използвай гнева, неудовлетворението, за да направиш нещо продуктивно".

Определя се като умерен оптимист, защото "дяволът никога не е толкова черен, колкото изглежда". Попадал е и в доста абсурдни ситуации, като в търсене на поредния начин да си почеше егото се озовал дори на Годишна среща на колекционерите на чесалки за гръб...

Признава, че все не му остава време, но би правил с удоволствие повече музика. С никого обаче не би искал да се смени за един ден, защото в неговите обувки си му харесва.

Срещал е много вълнуващи хора, но назовава най-напред името на светеца от Байлово - дядо Добри, после споменава Боян Петров и учителя Теодосий Теодосиев, а професор Минко Балкански смята за най-големия дарител за българското образование след братята Христо и Евлоги Георгиеви.

Извън професионалното си поприще, Боби Ваклинов е амбициозен, верен, идеалист, предан, романтичен, темпераментен, често с широки пръсти, а понякога - прекалено смел...