Бляскавата кариера на Фишер започна от Варна

    На Олимпиадата в Златни пясъци през 1962 година партиите на американското "дете-чудо" Боби Фишер се следят с небивал интерес, а когато идва ред да играе с лидера на нашия отбор гросмайстор Никола Пъдевски, напрежението се покачва неимоверно. По това време 29-годишният лидер на националния ни отбор е в разцвета на шахматните си сили, той вече е световен шампион за студенти и трикратен републикански първенец. През 1956 г. Пъдевски е направил вече и олимпийския си дебют при това на първа дъска. Тогава той става и първият български шахматист, завършил наравно със световен шампион - на полуфинала срещу Михаил Ботвиник.
Участва в 11 (!) последователни олимпиади (на три от тях е на първа дъска), в които изиграва 162 партии (най-много от всички български шахматисти), спечелвайки 95 1/2 точки (+53 = 85 - 24). В Златни пясъци той играе 4 партии със световни шампиони: с един бивш - д-р Макс Еве, с един настоящ - Михаил Ботвиник, и с един бъдещ - Робърт Фишер, с когото се среща и в предварителната група, и във финала. И четирите срещи завършват наравно!
На Олимпиадата в Скопие през 1968 г. пък гросмайстор Пъдевски побеждава друг бъдещ световен първенец - Анатолий Карпов (СССР). В Ница през 1974 г. президентът на ФИДЕ д-р Макс Еве му връчва паметен плакет за 10 последователни участия в олимпиадите.

- Г-н Пъдевски, на Олимпиадата през 1962 г. вие записвате единственото реми на български шахматист с Робърт Фишер. Какво си спомняте за тази партия?
- В края на 30-те г. на миналия век, далеч преди Фишер да измисли своя "шах-960", един от неговите предшественици на шахматния Олимп - кубинецът Хосе Раул Капабланка, е прозрял заплахата от изчерпване на шахматната теория, което би довело до смърт на играта. Гениалният кубинец е смятал за възможно теорията на древната игра да бъде разработена до такава степен, че всеки играч, който я овладее или "назубри", да стигне до реми независимо от квалификацията на противника. След настъпването на такъв етап играта очевидно се обезсмисля и интересът към нея се загубва. Капабланка също смятал, че по негово време шахматистите вече са постигнали максималния възможен брой варианти в партиите и че човешкият разум, подобно на съвършен механизъм, е способен да открие единствения правилен ход, а това, при еднаква сила на противниците, трябва да доведе до реми.
- Тези опасения предизвикаха ли някаква реакция от страна на Международната шахматна федерация?
- Борбата против "гросмайсторските ремита" намери израз в решението на ФИДЕ от последния й конгрес, което забраняваше приемането на реми преди 30-я ход. В противен случай се предвиждаше и двамата съперници да получат нули.
На 5 октомври 1962 г. се игра втората ми пария с Фишер от това състезание (Първата, в която гросмайстор Пъдевски е с черните фигури, завършва наравно след 32-ходова битка, б.а.) Едно наистина интересно разиграно начало доведе до позицията след 19-ия ход. Очертаваше се дълга игра, а това не отговаряше на курортната обстановка, от една страна, а от друга - мачът беше в самото си начало и партията между двамата лидери не бе решаваща за изхода му. Освен всичко друго видях, че моят съперник не се държи с две ръце за главата, за да измисли нещо и затова го уважих и предложих реми, което Фишер прие без замисляне, подписа бланката, веднага напусна залата и се прибра в хотела си.
- Това предложение за реми не беше ли нарушение на правилата?
- Съгласно разпоредбите не предлагането, а съгласието за реми преди 30-ия ход носеше нули и двамата състезатели. Равен изход преди 30-ия ход се допускаше само с изричното разрешение на съдията. Така че Олимпиадата бе поставена пред голямо изпитание, тъй като, за да се запишат нули на Фишер и на първата дъска на домакините, се изисква голяма смелост.
- Това вероятно е довело до голяма суматоха в залата?!
- Да, наистина. Главният арбитър Сало Флор изпрати хора да търсят Фишер, за да се върне в залата и да поиска разрешение да приеме ремито, но американецът им казал да си гледат работата. Така на мен се падна отговорността за избягването на скандала и мирното протичане на Олимпиадата. Затова аз използвах "вратичката" в регламента, в която се казваше, че е достатъчно само единият от играчите да поиска разрешение за мирен изход от съдията, изправих се пред Флор и го попитах дали мога да се съглася на реми с Фишер. Той каза: "Разрешавам!" и така скандалът бе избягнат.
- От дистанцията на годините как оценявате широко разпространеното мнение за гениалността на Фишер - мит или реалност е тя?
- Аз имах възможност да следя отблизо и далеч пътя на Фишер и смятам, че той промени шахмата, като може би несъзнателно приложи американския практицизъм в работата, изобретателност и всеотдайност. Например - изобретеният от Фишер електронен шахматен часовник, с който се провеждат турнирите, е антипод на предишния. Тогава за определено количество ходове се получаваше допълнително време, сега, за да получиш време, трябва да направиш ход. Обвиниха Фишер за комерсиализация на шахмата, а той искаше всеки да получава според вложения труд. Даже когато през 1972 г. беше засипан с предложения за рекламен бизнес, той не се съгласи никоя търговска марка да ползва неговото име! За него животът беше шахмат, а шахматът - живот. Всичко това, за което накратко разказвам, във Варна беше бъдеще, но беше започнало да се случва.

Пъдевски - Фишер, Варна, 5 октомври 1962 г.
1.е4 c5 2.Kc3 Kc6 3. f4 e6 4.Kf3 Kf6 5.g3 d5 6.e5 Ke4 7.Og2 Kc3 8.bc3 Дa5 9.0-0 c4 10.Цh1 Oe7 11.a4 b6 12.Oа3 Oa3 13.Ta3 Ob7 14.Дe2 Дc5 15.Taa1 0-0 16.Tab1 Tad8 17.h4 h6 18.Цh2 Td7 19.Дe3 Дe3 20.de3 ?