Благотворителността не зависи от имането и нямането

Георги Рангелов

Юлия Пискулийска е родена във Враца. Завършила Софийския университет, специалност български език и литература. Работила е във в."Труд", сп. "Пламък", в. "Ние, жените", в."Континент". Два мандата зам.-председател по професионално-творческите въпроси на СБЖ. Член на СБП. Автор на десет книги - документална проза, публицистика, поезия. Омъжена, има три деца.

- Намират ли се още спомоществователи в условията на българската криза и какви хора са те? 
- Не знам дали съм права, но благотворителността не зависи от имането и нямането. Зависи от ценностната ориентация на човека, от желанието му да съчувства или да подкрепи, да се включи, пък било и скромно, в някаква мисия. Не е случаен фактът, че от едното левче и от единия есемес - но на много хора - се е стигало до надеждата за нечий живот. Освен това обикновено измерваме благотворителността с пари - а има жертване на лично време, на много лично време - кой може да "претегли", да оцени подобни жестове? Например професор д-р Венко Александров пътува до различни градове със свои презентации за Софроний Врачански, за Моцарт... Желанието на личности като него да създават духовни празници не е обвързано с някаква корист - то е вътрешна необходимост, търсене на смисъл, на идеал. Израз е на себеуважение. В моя род има хора, влагали свои средства в обществени идеи. Някои от тези идеи, превърнати в сгради на ползу роду, си бяха присвоени от предприемчиви хора. Болката на мнозина, които влагат труд и средства в благотворителността, е, че вложеното от тях понякога пропада в лакоми ръце. Спомоществователи винаги ще се намират - това са хора, които няма да унижат, когато дават, няма да натякват - те осъзнават ролята на подобно участие както в конкретен човешки живот, в човешка съдба, така и в общественото развитие.
- Мислите ли, че благотворителността на фондация МОСТ провокира подобни отношения у бизнесмените ни днес?
- Проявите, които организирам чрез МОСТ са наистина стъпили върху благотворителна територия. Лекторите не вземат пари - обикновено националните срещи са съвместно с Национална генетична лаборатория, чийто ръководител е проф. д-р Иво Кременски. Нито един от тези професори - видни наши учени - и проф. Радка Аргирова, и проф. Върбан Ганев, доц. Жасмина Мирчева - не са казали: "Ама, моля ви се, това е труд, трябва да се заплати". "Заплащането" за тях е удовлетворението, че могат да бъдат разпространители на важна за обществото информация, че участват във вземането на решения... Що се отнася до бизнесмените - зависи от човека. Някой те кара да се чувстваш като просяк - друг ти дава криле.
- Какъв тип благотворителност получава малкият, незначителен човек в модерното ни европейско общество днес?
- Все още е далеч от даровете на едно истински модерно общество. И не звучи добре "незначителен", макар това да е истината. В такъв го превръща действителността. Но темата е предълга. Просто всеки от нас трябва да намери смисъл в някакво усилие за другите, докато вървим по пътя към едно не така озлобено, не така себично общество.
- Благотворителността в сянка? Има ли я, няма ли я и доколко благотворителите търсят реклама чрез нея?
- Има и личности, и организации, които не искат да бият барабан за човечността си. Те не търсят реклама. Благотворителност е да тръгнеш с някаква мисия сред хората, без да искаш средства. Благотворителност е да продадеш едно по-евтино кафе на пенсионер. Благотворителност е и жестът на инж. Лъчезар Цоцорков, който с лично дарение подкрепи МОСТ, жестът на Стоян Проданов, подкрепял и със средства МОСТ, и с почивки за журналисти. Почивки са ни давани от курорта Албена, от Димитър Янков и Пейко Янков - Несебър. Години наред ни подкрепя Димитър Георгиев ("Розаимпекс")... Не са малко хората, съзнаващи ролята на подобни прояви - като тези, организирани от МОСТ. Например кметът на Варна Кирил Йорданов. Благодарение на добрата воля на физически лица и институции имахме възможност в тези наши срещи да участват и личности, чиито съдби са свързани с България - например внучката на генерал Гурко. Или племенницата на Достоевски, лекар, участник във Втората световна война...  Каузата на МОСТ е в името на човека. Благодарение на националните срещи с учени и медии многократно се увеличи броят на бременните, които се изследват в Национална генетична лаборатория. А това значи, че ще се родят повече здрави деца. Идея, която си заслужава усилието, нали? Прекланям се пред всеки, станал наш съмишленик чрез средства или доброволен труд. Благодарна съм и на Ива Станкова, и Нигяр Сахлим - в качеството им на депутати, бивши и настоящи, наистина те имат невероятната воля да работят за човека, не щадят време и сили. Срещата ми с такива личности ме озарява с надежда. Името МОСТ  подсказва пресечните точки: чрез медиите да се търсят решения, да се защитават ценности (като здравето и културата), да се съхраняват национални традиции, да се поставя акцент върху важни за обществото идеи - повече човечност, повече обвързаност с човека, изпаднал в беда, с "малкия човек" - различния, ощетения.