Черно на бяло
Част първа
БКП и Македония - време е за истината
/ брой: 9
Голямата препирня за Македония днес се използва, за кой ли път, и за вътрешни тясно политически цели. Ама много тесни. И по всичко личи, че и по външни причини се прави. Всъщност, една от целите на куцукащите вдясно патриотари е да използват случая, за да смъкнат от себе си греховете на политическите им предци и да стоварят и тях върху широкия гръб на тъй омразната им БКП. Особено в това отношение се отличават днешните вождове на ВМРО Каракачанов и Джамбазки, които изпадат в дълбока амнезия стане ли дума за вина и отговорност. Те и дума не отронват за своя кумир Иван Михайлов, Ванчето, който, освен че е голям патриот, е потънал в българска кръв до шията и е виден международен наркотрафикант. А за "виновника" БКП и в последните дни не спират да сипят лъжи и клевети. Любима тема им е "най-голямото предателство" в българската история - на БКП, разбира се; обвиняват Георги Димитров за решението на Коминтерна за създаване на македонска нация. Лъжа. Защото, докато протичат подготовката на резолюцията и пленумът на Балканската секция на Коминтерна, Георги Димитров се намира... в германския затвор "Моабит". Както пише историкът Цочо Билярски, "след освобождаването му от затвора Г. Димитров, заедно с другите двама подсъдими в Лайпциг българи - Благой Попов и Васил Танев, кацат на Московското летище на 27 февруари 1934 г. Резолюцията по македонския въпрос и по ВМРО (об) е вече утвърдена с протокол щ207 на заседанието на Политическия секретариат на Балканския лендерсекретариат на Коминтерна на 11 януари 1934 г."...
Знаят ли "патриотарите", че ръководството на БКП в СССР бойкотира заседанието на Балканската секция на Коминтерна през есента на 1933 г., изразявайки по тоя начин несъгласието си с Резолюцията. И по нея не е направено нищо до 15 май 1943 г., когато Комунистическият интернационал преустановява дейността си. Така че от Резолюцията няма никакви последствия. И за задграничното ръководство на БКП "македонска нация като такава не съществува и македонците са българи..."
Бяхме подготвили страницата, когато преди дни излезе брой първи за 2021 г. на сп. "Култура", посветен на Македония. Искаме да отбележим умерения тон в уводната бележка на главния редактор доц. Тони Николов, с какъвто той обикновено не се слави. Затова пък недоумение, меко казано, предизвикват твърдения в статията на доц. Огнян Минчев. Цитирам, без да коментирам - самата ни днешна публикация ще му отговори. Ето какво твърди той: "... Безизходицата на България, преживяла поредица от поражения, докато безродната болшевишка клика, начело с Георги Димитров, отсича "македонския въпрос" и го предава в ръцете съпартийците си в Белград..."
Колкото и невероятно да звучи, дори по време на Втората световна война БКП подкрепя политиката на правителството на Филов в Македония не толкова с думи, колкото с дела. Разпорежда и призовава македонците да предадат оръжието си на новата българска власт и да не излизат партизани, защото ще се тълкува, че воюват срещу България, а не срещу фашизма, и че срещу него ще се бори тя, БКП. Изхвърля сърбите от ръководството на Македонската комунистическа партия и тя преминава към БКП съгласно принципа "една територия, една партия". И това се случва по време, когато в "стара" България БКП вече води неравния бой с монархофашистите, които вършат нечувани зверства.
Ще представим в следващ брой и неоспорими документи за това как БКП предотвратява изтриването на Пиринска Македония от картата на България в края 1944 г. Няма да се уморим да припомняме и толкова често "забравяния" факт, че България тогава е сред изгубилите Втората световна война, а Тито е сред победителите в нея и е било невъзможно да не се съобразяваме с него. Но има и друго отвратително до немай къде нещо - почти не се споменава и днес за българските комунисти, отдали живота си в битката срещу великосръбския шовинизъм на ЮКП. Няма да говорим сега за предтечата Яне Сандански, но ще "подарим" ли на комшиите и такива български патриоти като Димо Хаджидимов и Методи Шаторов, когото дори Тито нарича "стария българин", само защото са били комуняги? Сп. "Култура" цитира изцепката на първия председател на Събранието на република Македония Стоян Андов: "Във всички документи, носещи неговия подпис, пише, че той (Методи Шаторов - б. Хр.Г.) е македонец и че майчиният му език е македонски. Заявява, че говори чужди езици - руски, немски, френски, сръбски, испански, китайски, но и български. Тук не му е мястото да разглеждаме сблъсъка на Шарло с Тито и отказа на македонските партизани да го приемат в своите редици, нито защо е бил отстранен от ръководната си партийна позиция в Македония."
Не му било мястото да се говори защо Тито мрази Шарло от дън душа! А и на Шаторов е издигнат внушителен паметник в центъра на Скопие! Дума не се отронва срещу това толкова скандално присвояване на историческа личност. Паметник на Шарло в Скопие - да се смееш ли, да плачеш ли?!
Непонятно ми е нахалството, а и неграмотността, и на днешните ни родни талибани. Да протестираш уж, при това с пълно основание, срещу кражбите на историята и културата ни, а ти самият заради политическите си страсти да фалшифицираш, омаскаряваш и премълчаваш, да се опитваш да изпратиш в забвение борбата на една българска партия за Македония! Направо надминават северномакедонските ни "братя"!
Днес започваме темата за БКП и Македония с частичка от изследване на прилепчанина Коста Църнушанов (1903-1996) - български общественик, деец на ВМРО, историк, публицист, фолклорист, писател. Ще се опитаме да ви предложим и някой друг аргумент и документ срещу фалшивата, невярна и лъжлива помия, че БКП е предала и продала България след 1944 г. Напротив, време е който може и иска да разбере безспорното - тя е спасила с цената на огромни жертви и компромиси родината ни от окончателно разпарчетосване на нови гръцки и югославски губернии, простиращи се до Перник, Стара планина и Черно море.
"Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него", Коста Църнушанов, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", 1992 г.
Из глава 39. Непоследователността на БКП към македонския въпрос и македонизмът на ЮКП
А) Становищата на БКП относно народностното съзнание на македонските българи
Разглеждайки разните перипетии на съпротивата на Македония срещу македонизма, ние неволно изоставяхме един много важен фактор, от който водачите на ЮКП (Югославската комунистическа партия - б. Хр.Г. ) още през 1941 г. започнаха да се оплакват, за да стигнат напоследък до истинско озлобление с отражение дори върху международните отношения на Югославия. Това е поведението на БКП във връзка с натрапването на македонизма както в самата Македония, така и върху политиката на БКП.
И наистина как гледаше партията на българските трудещи се на идеята за отделна македонска народност и нейното приложение на дело? ... Всъщност кое е било трайното, истинското становище на БКП по отношение на македонския въпрос и по-конкретно за народностното съзнание на македонските българи?
Ще припомним голямото негодувание на ръководителите на ЮКП по отношение на становището на БКП по македонския въпрос през Втората световна война... Македонското ръководство на комунистическата партия е застанало твърдо на становището, че мястото на МКП (Македонската комунистическа партия) е в редиците на БКП, тъй като македонските славяни са българи, мразят Югославия като олицетворение на национален и икономически гнет за Македония и считат себе си за национално освободени с идването на българската власт през април 1941 г. От документ № 6 от книга 1 на... "Извори за ослободителната воjна и революциjа во Македониjа 1941-1945 г." узнаваме, че такова становище е имал самият Георги Димитров. Авторът на документа Драган Павлович, пълномощен министър на ЦК на ЮКП за Македония, пише на 28 август 1941 г.:
"Той (делегатът на БКП Петър Богданов, б.н.) ми каза че съществува одобрение на другаря Димитров за присъединяването на македонската организация към българската партия... Казва, че "Бащата" от България (ЦК на БКП, б.н.) и "Дядото" (Коминтернът) много добре познават "Стария българин" (Шаторов, б.н.) и имат доверие в него. Остава старото ръководство (т.е. Шаторовото)".
Нека повторим и писмо на Тито до Коминтерна, в което се казва:
"Българският ЦК на БКП на партията подкрепят Шарло (Шаторов, б.н.) и казва, че Македония е присъединена към БКП по нареждане на Коминтерна... Както се вижда - продължава Тито с подпис "Валтер", Коминтернът не осъди изрично узурпаторската политика на ЦК на БКП и контрареволюционната дейност на Шарло, нито зае принципиално становище по този въпрос..."
Също така ще припомним и казаното от д-р Александър Р. Христов в книгата му "Комунистичката партия на Югославия во решаваньето на македонското прашанье": "Основата на всичко това трябва да се дири в разбирането на БРП (к) за македонската нация, че тя като такава не съществува и че македонците са българи, а Македония - българска земя" (стр. 83).
... Темпо в... свой доклад до ЦК с дата 8 август 1943 г. констатира:
"Главната причина за тази фракционна борба (сред македонските комунисти, б.н.) беше главно престоят на делегата на БКП (Боян Българанов, б.н.) в Скопйе с писмо от ЦК на БКП... Понеже този другар е политически по-изграден, отколкото нашите кадри в Македония, той всъщност им налага своите становища на българската партия..."
Най-после нека припомним Декларацията на Отечествения фронт от декември 1943 г., в която е отразено становището на БКП, нейното постоянно становище: там се казва, че Македония е "люлката на Българското възраждане..." и в завършека се изтъква:
"За да се избегнат каквито и да е нови исторически грешки и да се даде едно твърдо успокоение на Македония, ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ ИЗДИГА ЛОЗУНГА "МАКЕДОНИЯ НА МАКЕДОНЦИТЕ"...
"Единственото спасително решение - цялостна, свободна и независима Македония. Само така тя ще престане да бъде ябълка на раздора и ще се превърне в здрава съединителна брънка между балканските народи"...
Както видяхме по-рано, този лозунг на ОФ бе подет от македонските комунисти до намесата на Темпо и Тито срещу него. Този лозунг стана общ и за местните национални сили, а и след 9 септември описаните от нас спонтанни организации работиха все в тоя дух.
ЦК на ЮКП обаче забрани разпространяването на тази декларация и се нахвърли срещу нея с критика, част от която ще цитираме, както е дадена в доклада на Кузман Йосифовски до ЦК на ЮКП, а също така и неговия непосредствен отговор за забрана:
"В целия документ се говори само за Македония - четем в документа. - Никъде не се споменава или признава македонски народ, а само население..."
"Издигнат е лозунгът за самоопределението на балканските народи, а не е подчертано самоопределението на македонския народ, а само самоопределението на Македония..."
Критиката завършва с оценка: "Много места са дори реакционни" и следва нареждане: "Прокламацията на ОФ по македонския въпрос не размножавай и спри нейното разпространение. Това е решение на ЦК на КПМ и на другаря Темпо..."
Становището на БКП по македонския въпрос през Втората световна война е всъщност продължение на становището на БРП (т.с.) още от времето на нейния пръв организатор Димитър Благоев и след това. Тук ще цитираме някои мисли на дядото, отнасящи се до единството на българския народ... "Съединението на българите от трите части - България, Тракия и Македония - е задачата, която ни поставиха да разрешим нашите революционери..."
"Съединението на неосвободените българи в Македония и Одринско със свободните българи става "национален идеал... В това отношение, когато е дума за този идеал, тя (българската буржоазия, б.н.) се явява високо патриотична".
В статията си "Около Македонския въпрос" от юни 1905 г. в сп. "Ново време", кн. 6, Благоев пише по повод действията на сръбските и гръцките чети срещу българите в Македония:
"И понеже в трите вилаета, които попадат под "реформената пропаганда", българският елемент е в сравнение с всеки елемент на другите нации по-голям и понеже тежненията на българския елемент към съединението им с освободените българи явно растат, затова гръцката и сръбската буржоазия пращат, при мълчаливо съгласие и насърчаване на Турция въоръжени чети за изтребване на българските чети и на българския елемент в Македония... Гръцки чети нападат по чисто разбойнически начин български села, като с. Загоричане, а сега и на ред други български села, трепят жени, деца, старци, изобщо изтребват българското мирно население." (Съчинения, т. 10, 1955, с. 55-58).
Друг документ е резолюцията по македонския въпрос, приета от Втората редовна нелегална конференция на БКП в Берлин, декември 1927 - януари 1928 г. В нея категорично се признава, че славянското население в Македония има български национален характер. Освен това в резолюцията се изтъква необходимостта от борба срещу "мирните договори", които сложиха началото на поробването на български народ.
Б) Канцеларското "образуване" на Македонската нация и реакцията на българските комунисти - по данни на Димитър Влахов
Има един голям факт, който говори, че най-именитите водачи на БКП са оказали съпротива пред Коминтерна срещу македонизма в дните, когато невежи и безотечественици са решавали да се създаде македонска нация. Това е било през есента на 1933 г. Данни за този исторически опит намираме в мемоарите на прословутия агент на титовския македонизъм Димитър Влахов, обнародван[и] в Скопье през 1970 г.
Макар и ревностен новоизпечен македонист, Влахов неволно ни разкрива истината както за изкуственото скалъпване на македонската нация, така и за реакцията на българските комунистически водачи.
За канцеларското образуване на македонската нация ето какво узнаваме от Влахов:
"След като завърши пленумът на Коминтерна - през есента на 1933 г., Балканският секретариат... в едно от своите заседания реши да постави на разглеждане пред Изпълнителния комитет на КИ нашият македонски въпрос, предварително организирайки в една от залите на Коминтерна събрание на балканските комунисти, които в този момент се намираха в Москва... На това събрание присъствуваха доста хора, но за отбелязване е, че между това множество не се намираше нито Коларов, нито Антон Иванов, нито Станке Димитров, нито Вълко Червенков... Отсъствието на тези лица... ме навеждаше още тогава на мисълта, че тези хора не признават съществуването на македонска нация и че са противници на нейното оформяне и развитие..."
И на друго място: "Васил Коларов... по мое схващане, не беше човек интригант, а един обикновен български националист, каквито бяха почти всички ръководители на БКП по отношение на македонското движение".
А тогава кой заповяда да има македонска нация? Отговор ще си даде всеки, който прочете следните признания на Влахов:
"Преди да се състои това съвещание (на Изпълнителния комитет на Коминтерна, б.н.), тясното ръководство на този комитет вече беше установило свое становище по въпроса, включително и по въпроса за македонската нация, и беше натоварило Балканския секретариат да изработи съответна резолюция. Валецки (член на Полската социалистическа партия, ръководител на Балканския секретариат на Коминтерна - б.н.) натовари един от своите сътрудници, негов приятел, също поляк, който можеше да се каже, нямаше никакво понятие от македонския проблем, да изработи съответната резолюция..."
И тъй създаването на македонска нация е станало през есента на 1933 г. в кабинета на един напълно незапознат с въпроса човек, какъвто е бил полякът, назначен от друг поляк (Валецки) да решава македонския проблем...
Човек остава потресен, като чете признанието на Влахов.