БКП и Македония - време е за истината - Част втора

От повечето писания и приказки по медиите остава впечатлението, че превзелите властта комуняги през септември 1944 г. са били самички в "злодеянията си", че редом с тях не са земеделци, радикали, звенари, социалдемократи... И всички те с нищо друго не са се занимавали, освен с екзекутиране и хвърляне в лагери на политическите им противници. Никой не споменава дори, че на новата власт точно тогава хич не й е било до тия "дреболии", защото е погълната от решаването на далеч по-съдбовни за отечеството ни проблеми. 

Един от тях е малко известният опит за контрапреврат на 10 септември, дванадесетте жандармерийски дружини и ловните роти очакват паролата по радио София и вече са на път към нея. Другият е съпротивата на места, която спихва чак на 19 септември, рискът от външна намеса с непредвидими последици е бил реален. 

Мълчи се и за едно друго, наричат го "опустошително бедствие", връхлетяло страната ни в първите няколко години след 9.09.1944 г. Суша! Страшна! Според специалисти унищожението на продукцията в селското стопанство през 1945 г. е около 50%. Загиват и 2 милиона овце. Съветският съюз, който в първите следвоенни години гладува, по молба на Георги Димитров и с личното разпореждане на Сталин изпраща жито и фураж на България, и то неведнъж.  

Но всичко това са "бели кахъри" пред облаците, които се носят откъм Югославия. Тито като победител във войната иска немедлено да  влезе във владение на Пиринска Македония и за тая цел бърза да създаде в нея свои структури на всички нива. Военният сблъсък между България и Югославия е бил на косъм, но след разговор на Димитров с маршал Толбухин е предотвратен. ЦК на БКП търси ден и нощ решение как да предотврати гибелта на отечеството. И го намира. Георги Димитров. Той се изправя с цялата си мощ и световен авторитет срещу маршал Тито и десетки пъти занимава Молотов и Сталин с македонския въпрос и с лакомията на комшиите ни. Но и за това никой не обелва дума днес, напротив - не секват хулите на днешните "смели" антикомунисти срещу БКП и Димитров. 

Из "Югославската комунистическа партия и македонския въпрос" 1919-1945", проф. Костадин Палешутски, Изд. на БКП, 1985 г.:

В първото десетдневие на ноември 1944 г. от Горна Джумая Л. Арсов с безпокойство съобщава на К. Мильовски в София и на ЦК на МКП в Скопие, че в разговорите му с В. Поптомов последният не приел позициите на МКП за незабавно обединение на Македония...

По същото време в Горна Джумая се провежда областна партийна конференция... Поптомов казал, че за македонското население в Горноджумайска област въпросът за обединяване на Македония не е актуален, българският народ също не е готов за това. "Мнозина се питат - заявява В. Поптомов - защо да се присъединява Горноджумайско към Македония в Югославия и защо не може обратно[то]?" Защо на България не се връщат Царибродско и Босилеградско, а се иска Македония. Не бива да се бърза и поради неизбистреността на международното положение. Още не се знае кое влияние в Югославия ще надделее, няма ли да бъде английско. А в България е затвърдено съветското влияние. При това положение няма ли да бъде по-добре Горноджумайско да остане в България, пък "даже и да кажем на македонците от Югославия да дойдат в рамките на ОФ България"...

Из "БКП, Коминтернът и македонският въпрос" (1917-1946), том втори, съставители Цочо Билярски и Ива Бурилкова, изд. Главно управление на архивите при МС, 1999 г.:

Информация за мнението на Й. Б. Тито за присъединяване на Македония към Югославия

13 април 1944 г.

(На първия лист на информацията има следната ръкописна резолюция на Г. Димитров: "Т. Коларову (только лично) 15.4.44. Г. Д. - б. съст.)

Тито изрази мнение, че "горе" съществува неправилна гледна точка по македонския въпрос. (Възванието на "Отечествения фронт" в България с лозунга "Македония за македонците" и нейната пълна държавна автономност).

... Тито изложи следните съображения:

1) Присъединението на Македония към България без съдействието на Съветския съюз не може да стане; само съдействието и помощта на Съветския съюз могат да направят възможно обединението на Македония и България;

2) Югославският народ би посрещнал такова присъединение неприязнено. Той три години воюва за своето освобождение, загуби 1 милион души, а би видял като финал на своята борба разкъсването на Югославия. При това една нейна значителна част, като Македония, би била присъединена към тази държава (България), която през всичките три години воюва на страната на фашистите против Югославия...

3) Тито задава въпроса: Кой се явява опората на Съветския съюз в Европа - България или Югославия, и отговаря: Югославия. И не затова, че тя териториално или по население е по-голяма от България, а затова, че народите на Югославия повече от три години се борят с окупаторите, понесоха големи жертви и завоюваха симпатиите на целия свят и Съветския съюз.

4) България може да стане съветска по-рано от всички, но даже и на този етап тя няма да играе такава роля за Съветския съюз, каквато може да изиграе Югославия. Също така югославският народ има симпатии към Съветския съюз повече от всички и ще бъде негов най-добър съюзник. Югославия се явява продължение на съветското влияние върху цяла Европа, но не чрез съветската система, а чрез демократическа.

5) Могат да съществуват два фактора, които имат значение: първия - да допуснем, че България ще стане по-силна и ще се намира под влияние на Съветския съюз. Това е важно по отношение на Дарданелите и Турция. Втория - Югославия е разположена по-близо до центъра на Европа и ако тя би имала силен адриатически флот, морска база в Триест, то Съветският съюз ще има достъп до Средиземно море. Ако Югославия бъде силен съюзник на Съветския съюз, то и България ще стане съюзник. 

6 ) На англичаните би било изгодно, ако Македония бъде предадена на България, тогава Югославия ще попадне под тяхно влияние.

7) Нужна е силна югославска федерация, която би отворила врати за влизане в нея и на българския народ...

ЦДА, ф. 147б, оп.3, а.е. 1472, оригинал на руски език

Из радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров...

[София], 21 октомври, 1944 г.

Бързо

В Петрички окръг македонците през главата на партията и правителството създадоха нещо от рода на държава в държавата. Разпуснаха 39 полк, взеха неговото оръжие и артилерия, създават някакви македонски бригади за изпращане в Беломорието и Гръцка Македония, създават македонски комендантства. С една дума, Петричко, със своята територия, само формално още не е присъединено. Цялата македонска емиграция и населението в Петричко бе трябвало да се подчиняват на указанията и да славят Тито. Всичко това се прави без съгласуване с нашата партия и в разрез с постигнатите споразумения с македонското ръководство. Тогава се разбрахме, че въпросът за границите сега няма да се повдига... Сега македонците искат да приложат към нас политиката на свършените факти. Между другото, населението в Петричкия край съвсем не е подготвено за присъединяване към Македония. Голяма част от населението не само е против, но и остро реагира на такова присъединяване, ако то не е свързано със сближаване между България и Югославия. Моля те, поискай от Тито незабавно да поправи допуснатите грешки от македонските другари. Ние също ще се опитаме да се договорим непосредствено с тях. Изпращането на вербувани в Българска Македония македонски отряди към Гръцка Македония и към Солун в настоящия момент застрашава сериозно България.

ЦДА, ф. 1б, а.е. 68, копие на руски език. Ръкопис

Из протокол №4 от заседание на ЦК на БРП (к)

[София], 25 октомври 1944 г.

Присъстват: Трайчо Костов, Георги Дамянов, Благой Иванов, Ф. Козовски, Вълко Червенков, Т. Черноколев, Д. Ганев, Г. Чанков, Вл. Поптомов, Ц. Драгойчева, Антон Югов, министрите М. Нейчев, д-р Р. Ангелов, Йордан Катранджиев, Р. Дамянов.

... 4. Информация от др. М. Ганев по македонския въпрос във връзка с неправилната резолюция, изработена от др. Асен Чаракчиев за областната партийна конференция и неправилната линия на македонските представители тук.  Присъединяването на Петричко се третирало като предстоящо в най-близко бъдеще. Фактически се е създало двувластие с тенденции за засилване. Обкомът не знае от кого да получи директиви - от нас или от Апостолски. На присъединяването на Петричко македонските представители гледат само като на вътрешен македонски въпрос и искат самоопределението да стане в най-скоро време, независимо от какъвто и да е съюз с Югославия: "макар с два дена, но присъединяването трябва да предшества разбирателството между Югославия и България". Говорят, че само благодарение на опортюнизма на българската партия присъединението  се забавяло. Към България, българската партия и нейния ЦК имали отношение пренебрежително: ние сме победители, вие сте победени и ще изпълнявате каквото ние искаме...

Реши се: а) македонският представител трябва всичката си дейност тук да съгласува с ЦК на нашата партия; б) Горноджумайския комитет ще изпълнява само нарежданията на ЦК на нашата партия и никакви други нареждания; ... г) образуваната македонска бригада да не хазяйничи и да не се смята за втора власт в Македония; д) въпросът за присъединяването да не се поставя като въпрос, подлежащ на практическо разрешение в най-близко бъдеще. Присъединяването да се свързва с установяването на тесен съюз между България и Югославия; Да се информира др. Г. Димитров и поиска неговото съдействие пред Тито.

Секретар: Тр. Костов, Д. Терпешев

ЦДА, ф. 1б, а.е. 4, машинопис 

Радиограма от Георги Димитров до Трайчо Костов...

[Москва], 27 октомври 1944 г., 3 ч. 48 м.:

До Спиридонов. Изпратих следната телеграма на нашия югославски приятел (Тито - б. съст.): "Настойчиво моля бързо да се разясни на македонските другари, че сега не трябва да се повдига въпросът за присъединяването на Българска Македония. Присъединяването трябва да се осъществи въз основа на предварително споразумение между Югославия и България, когато бъдат определени новите граници между тях. Днешната задача е с общи усилия по-бързо да се разгроми общия враг. Всичко, което пречи на изпълнението на тази задача, би следвало внимателно да се избягва. Между другото, македонският щаб явно разглежда Българска Македония вече като присъединена територия, стараейки се да разпространи цялата си власт над нея, организира своите комендантства, завладява хора и въоръжение, разпорежда се самоволно и дори иска до постави под свое командване Горноджумайската организация. Въобще аз мисля, че е от общ интерес в Българска Македония да не се предприема нищо без съответно съгласуване с ЦК на БКП. Бързо ми съобщете за взетите от вас мерки по този въпрос."... 

Дед 

ЦДА, ф. 1б, а.е. 77, копие на руски език. Машинопис 

Из реч на Владимир Поптомов на публично македонско събрание:

Б. м., октомври 1944 г.

... Вярно ли беше, че македонският народ е български? Аз бих казал: това е вярно, в много отношения е вярно. Македонският народ е по език, и по племе много близък до българския народ...    

Из шифрограма на ЦК на БРП до Георги Димитров...

София 5 ноември 1944 г.:

... От македонците получихме телеграма, в която те настояват за формиране на македонски военни части в българска Македония, които засега ще влизат в състава на българската армия и под българско командване... Настояват за правото македонците от българска Македония да формират във всички села и градове свои националноосвободителни комитети и областен националноосвободителен комитет в Горна Джумая, който ще ги ръководи. Следват и други искания в тоя дух.

ЦК на БРП (к)

ЦДА, ф. 1б, оп., Копие на руски език, Машинопис

Радиограма от Георги Димитров до Трайчо Костов

Москва, 6 ноември 1944 г., 05 ч. 15 м.

До Спиридонов. Отговор от югославския приятел още не е получен. Действайте в духа на моята телеграма. До решаването на бъдещите граници на Македония трябва да бъде запазен държавния суверенитет на България и комитетите на ОФ... Разяснете това добре и на нашите македонци...

Дед.

ЦДА, ф. 1б, оп. 7, Копие на руски език, Машинопис

Из шифрограма от ЦК на БРП (к) до Г. Димитров

София 15 ноември 1944 г.

... Освобождаването на Югославия скоро ще бъде завършено и българските войски ще се оттеглят. Някои югославяни открито заплашват: "Лесно влязохте, ще видим как ще си отидете."

Не е изключено някои горещи глави да се опитат да обезоръжат войската, а може би и насилствено да окупират Петричкия край. Сред югославските другари се намират любители на свършените факти. Необходимо е своевременно да се вземат мерки за избягване на такива гибелни увлечения. Потребна е по-активна намеса от страна на съветското командване. 

ЦК на БРП (к)

ЦПА, колекция чужди микрофилми, м.ф. 431, к. 23, фотокопие, превод от руски език

Из шифрограма от Георги Димитров до Трайчо Костов

Москва, 17 ноември, 1944 г.

Оня ден говорих по телефона с Толбухин по повод македонските работи и взаимоотношенията между югославските и българските войски. Обеща да вземе всички необходими мерки от страна на съветското командване. Увери, че няма да бъдат допуснати никакви стълкновения и взаимоотношенията ще бъдат уредени бързо.  Не би било лошо незабавно да му се съобщят всички най-важни факти, за които е нужна неговата намеса.

Д[имитров] 

ЦПА, колекция чужди микрофилми, м.ф. 434, к.32, превод от руски език

Радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров

[София], 17 ноември 1944 г.

Маршалът ме повика по македонския въпрос. Ще предприемат необходимите мерки. Ще се договорим и с Тито. Изтеглянето на българските войски от Македония ще бъде под наблюдението на контролната комисия.

Спи[ри]дов

ЦДА, ф.16 б, оп. 7, а.е. 121

Шифрограма от Трайчо Костов до Георги Димитров...

София, 23 ноември 1944 г.

По македонския въпрос поддържаме непосредствена връзка с маршала. (Тито - б. съст.) Надяваме се с негова помощ да изгладим всички недоразумения с македонците. Последното е, че те слагат ръка на 430 милиона от Българската народна банка в Скопие в пари, марки, бандероли и други ценни книжа. Това за малко щеше да доведе до сблъсък, тъй като Велчев искаше да върне един български полк с артилерия... 

Спиридонов

ЦПА, колекция чужди микрофилми, м.ф. 431, к. 30. Превод от руски език

Бележки на Георги Димитров за водените преговори между югославската и българската делегации

Москва, 21 декември 1944 - 31 януари 1945 г.

... 10 януари 1945 г. Сталин се обади: "Вчера приех югославската делегация. Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югосл[авия] и Бълга[рия] да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България и Югославия ще означава поглъщане на България...

Югославяните искат да вземат гръц[ка] Македония. Искат също Албания и даже части от Унгария и Австрия. Това е неразумно. Не ми харесва тяхното поведение"...

Шифрограма на английското Министерство по външните работи

Лондон 27 декември 1944 г.

... 4. "По отношение на Македония правителството на Негово величество се подготвя да настоява за създаването на македонска държава като федерална единица в бъдещата федеративна Югославия. То обаче трябва упорито да настоява тази държава (или югославското федеративно правителство, което говори от нейно име) да не анексира, нито да претендира за каквито и да било територии, които принадлежат на България или на Гърция въз основа на [аргумента], че тези територии са "Македония".

P.R.O.F.O. 371/43649, фотокопие, превод от английски език

Из писмо от Трайчо Костов до Георги Димитров

София, 30 март 1945 г.

...Смятам в недалечно бъдеще да заминем аз и Вълко в Белград, за да поговорим "по душам" с Тито и Югославските другари... А може би в лицето на нашата партия виждат "съперник", що се касае до  ръководната роля на Балканите...

Те все още смятат, че сближаването с България е някакво особено благоволение и снизхождение към нас, което ние всички трябва да чувстваме едва ли не като обида... Те изпускат в своите разсъждения мъничкия факт, че ако ние сме победена страна, затова пък сме страна съседна с СССР и ако ние имаме нужда от Югославия, за да излезем по-лесно от това положение на победени, Югославия има не по-малко нужда от нас, защото връзките й със СССР минават през нас...

Трайчо

ЦДА, ф. 146 б, оп. 4, а.е. 177

Из писмо от Георги Димитров до Й. В. Сталин

Москва, 7 април 1945 г.

Много моля по време на пребиваването на Тито в Москва да разгледате и въпроса за взаимоотношенията между България и Югославия. [В екземпляра, получен от Сталин има добавено в скоби от Г. Димитров: ("ако това е възможно, и с мое участие" - б. съст.)] В частност би трябвало да се намери подходяща форма за осъществяване на проектираното политическо съглашение между двете страни до завършване на войната, тъй като след това трудностите ще бъдат вероятно повече.

Трябва да се отбележи, че у редица югославски другари има нездрави настроения, известно "главозамайване от успехите" и неправилно, високомерно отношение към България и даже към Бълг[арската] компартия.

Считам вашата помощ и въздействие много желателни.

Публ. в Г. Димитров, Дневник..., с. 474 

Из "Македония. Мястото й в политиката на балканските сили", проф. Елизабет Баркър, Кралски институт по международни работи, Лондон & Ню Йорк, първо изд. 1950 г., личен архив на Христо Георгиев 

... Отечественият фронт и БКП очевидно са сериозно обезпокоени. Те не са готови да се откажат от Пиринска Македония, нещо което би било сериозен удар по техния престиж в БългарияЕ Положението временно е стабилизирано чрез труден компромис между югославската и българската комунистически партии. Много вероятно и двете страни да не са възнамерявали да запазят това положение. Във всеки случай БКП прави твърде малко, за да изпълни своите обещания. Пиринска Македония не получава административна автономия, а до края на 1947 г. няма и знак за някаква културна автономия. В началото на октомври 1944 г. първата областна конференция на БКП се провежда в Горна Джумая, главния град на Пиринска Македония, според югославски източници нито едно от обещанията на ЦК не е споменато по време на конференцията.