Брюксел с план да събуди 10 трилиона евро "спящи" депозити в европейските домакинства

Данъчни облекчения и специални инвестиционни сметки трябва да убедят европейските домакинства да извадят част от парите си от банковите депозити и да ги вложат в акции, облигации, инвестиционни фондове и допълнителни пенсии.
Това е една от основните мерки в подготвяния от Брюксел “Съюз на спестяванията и инвестициите”. Неговата цел е част от огромния финансов ресурс на домакинствата да стигне до европейските компании, които се нуждаят от капитал, за да развиват нови технологии, да разширяват производството си и да останат в Европа.
Общият размер на депозитите на домакинствата в ЕС се оценява на около 10 трилиона евро. Преди дни председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен определи тези пари като “мързеливи спестявания”, които носят сравнително ниска доходност. Това не означава, че Брюксел възнамерява да изтегли, управлява или инвестира всичките 10 трилиона евро. Решението дали част от спестяванията да бъдат инвестирани, трябва да остане доброволно и да се взема от собственика на парите.
По-широкото участие на хората на капиталовите пазари може да увеличи инвестициите в активи от ЕС с повече от 1,2 трилиона евро за 10 години. Според оценката в доклада на Марио Драги ЕС се нуждае от допълнителни инвестиции за 750–800 млрд. евро годишно до 2030 г. Сумата трябва да финансира цифровизацията, енергийния преход, инфраструктурата, отбраната, сигурността и развитието на нови производства.
Основният инструмент, който ще се използва за раздвижване на мързеливите пари, са специалните спестовно-инвестиционни сметки.
Те ще приличат на обикновена сметка в банка, но чрез тях може да се купуват акции, облигации и дялове от инвестиционни фондове.
Препоръката на ЕК е да няма задължителна минимална сума за откриването на такава сметка или за редовни вноски. Комисията дава пример, че инвестирането може да започне дори с 10 евро.
Хората могат да имат повече от една сметка, включително при различни банки, инвестиционни посредници и онлайн платформи.
Предвижда се и лесно прехвърляне на портфейла от един посредник към друг. Таксите трябва да бъдат ограничени до реалните административни разходи, а прехвърлянето да не се смята за продажба и да не се облага с данък. Доставчиците от една държава в ЕС трябва да могат да предлагат такива сметки и в останалите, ако имат необходимия европейски лиценз.
За да станат сметките привлекателни, ЕК препоръчва данъчни стимули. Възможните модели включват приспадане на внесената сума от облагаемия доход, освобождаване на печалбата от данък, отлагане на облагането до изтеглянето на средствата или прилагане на единна по-ниска ставка. Предвижда се и максимално опростяване на данъчното деклариране. Вместо всеки човек сам да изчислява печалбите, дивидентите и дължимия данък, това може да се прави от банката или инвестиционния посредник.
Тези облекчения обаче няма да бъдат въведени автоматично с европейски регламент. Документът на ЕК е препоръка към членките. Всяко правителство трябва да реши дали да създаде инвестиционните сметки, какви данъчни предимства да даде и каква част от потенциалните приходи в бюджета е готово да отстъпи.