Бизнесът може да остане без кадри заради ниското заплащане

Ганчо Ганчев е роден на 13 април 1953 г. Завършил е международни икономически отношения в Москва. Специализирал е във Франция, САЩ, Великобритания и Германия. Бил е председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, преименувана по-късно в Агенция за икономически анализи и прогнози. Понастоящем е декан на Стопанския факултет в Югозападния университет в Благоевград.


"В България ниското плоско данъчно облагане се е превърнало в самоцел"
"Държавата трябва да намери начини да подкрепи иновативния български бизнес"


- Проф. Ганчев, бизнесът винаги се оправдава, че производителността на труда у нас е ниска, следователно няма как да се вдигат заплатите. Ниските заплати обаче не водят до по-голяма ефективност, затова и тъпчем на едно място. Има ли начини и механизми страната ни да излезе от омагьосания кръг на ниско заплащане на труда - свито потребление - нежелание да се инвестира?

- Въпросът със заплащането на труда е изключително важен. Трябва да се откроят два момента. Първо, България е част от ЕС, където основен принцип е свободното движение на работна сила. Това засяга особено висококвалифцираните специалисти, но във все по-голяма степен и хората с по-ниска квалификация, дори ромското население. При запазване на големи разлики в заплащането между България и останалите страни в ЕС бизнесът може просто да остане без кадри. Това вече се чувства и съвсем не е само следствие на недостатъци в образователната система. Всъщност колкото е по-добро качеството на образованието, толкова повече млади хора ще напускат страната, ако се запази сегашната разлика в заплащането. Затова политиката на повишаване на работната заплата трябва да продължи, стратегически тя е в интерес преди всичко на българския бизнес.
Вторият момент е връзката между производителността на труда и работната заплата. У нас често нарастването на заплащането изостава от производителността. Но не само това, според теорията на ефективната работна заплата по-високото заплащане стимулира по-високата производителност.
Отново, предвид крайно ниското заплащане на труда у нас, бизнесът е заинтересован да използва по-високото заплащане като стимул на по-ефективен труд. Затова както правителството, така и бизнесът и профсъюзите следва да разработят съвместно програма за повишаване на доходите, обвързана с инвестициите, образованието и цялостното повишаване на конкурентоспособността на икономиката.

- Дълги години мантрата, че имаме евтина работна ръка и най-ниски данъци, се повтаряше с цел привличане на чужди инвеститори. Работеща ли е към днешна дата тази формула, разполагате ли с някакви конкретни данни в тази връзка?

- У нас данъците са ниски само върху доходите, и то високите, тъй като ниските доходи не се облагат с данъци във всички страни от ЕС, с изключение на България. Данъците върху потреблението също не са ниски. Естествено, чуждестранните инвеститори се интересуват от данъка върху печалбата. Но преди да се отчете ролята на този данък, трябва да има печалба. А тя зависи от размера на вътрешния пазар, респективно доходите, качеството на работната сила, съответно образованието, инфраструктурата на страната, наличието на конкурентна среда, стабилността на институционалната база, качеството на правораздавателната и правоохранителната система и т.н. Ниските данъци означават лоша инфраструктура, некачествено образование и здравеопазване и т.н. Следователно данъците трябва да са не ниски, а оптимални, с отчитане на цялостния социално-икономически ефект. В България ниското плоско данъчно облагане се е превърнало в самоцел.

- Напоследък се получи напрежение между българския бизнес и чуждите вериги във връзка с промените в Закона за конкуренцията. Ощетяват ли те по някакъв начин конкуренцията и оправдано ли е евентуалното вдигане на цените в големите вериги?

- Според международни оценки на конкурентоспособността на българската икономика един от проблемите у нас е отсъствието на конкурентен пазар. Промените в законодателството, свързани с чуждестранните вериги, имат за цел ограничаване възможностите за злоупотреба с доминиращи пазарни позиции. По принцип това е в унисон с международните практики и законодателството на ЕС.

- А възможно ли е българските предприемачи въобще да бъдат конкурентни на чуждия бизнес, след като са далеч от финансовите възможности за иновации например? В отношенията с банките проблемите им също не са малки.

- Един от проблемите на българската икономика е отсъствието на рисков капитал, специализиран в областта на финансиране на иновациите. Международните оценки за нашата страна показват също ниска склонност към иновации, проблеми с маркетинга и прилагането на усъвършенствани бизнес модели. Финансовите услуги у нас са скъпи и не винаги достъпни. Това означава, че държавата трябва да намери начини да подкрепи иновативния български бизнес, тъй като чисто пазарните механизми не са достатъчни.

- Защо бизнесът в България не успя през тази година да се възползва от плана "Юнкер" според вас?

- Планът "Юнкер" е интересен като концепция. Той не предвижда заделяне на големи суми от страна на ЕК и Европейската инвестиционна банка. Идеята е европейските институции да подпомогнат частния капитал, както и държавните инвестиции в отделните страни, като предложат ефективни финансови схеми и стратегии, намаляващи риска. За да може България да се включи успешно в плана "Юнкер", правителството и бизнесът би следвало да подготвят проекти, преди всичко в областта на високите технологии, които да допускат участието на частни капитали.
За съжаление повечето предложени проекти са в областта на инфраструктурата и са подходящи по-скоро за финансиране по линията на структурните фондове. А и самият план "Юнкер" е може би прекалено оптимистичен.

- Според вас какво е действителното положение на държавните финанси?
 
- Действителното положение ще се разбере в края на годината. В момента един от проблемите е дали държавната помощ за Фонда за гарантиране на влоговете във връзка с фалита на КТБ ще бъде призната за финансиране от страна на Европейската комисия и респективно няма да бъде включена в бюджетния дефицит или не. При втория вариант е възможна процедура за свръхдефицит към нашата страна. Същевременно мерките за повишаване на събираемостта на приходите от митниците са нещо положително, ако се окажат наистина трайна тенденция.

- Влизането на Гърция в еврозоната беше грешка, заяви преди седмица гръцкият финансов министър Варуфакис. Според вас няма ли и България да направи грешна стъпка, след като също се е запътила натам, независимо че това няма да стане изведнъж и има технологични срокове и други механизми преди приемането на еврото. Имам предвид, че страната ни, подобно на Гърция, също е длъжник, а не кредитор.

- Влизането на Гърция в еврозоната наистина беше грешка както поради големия дълг на страната, така и вследствие недостатъчната синхронизация на гръцката икономика с тази на ЕС. Положението на България е по-различно. Първо, нашият държавен дълг, както като абсолютна сума, така и като дял от БВП, е в пъти по-нисък от този на Гърция. Основната разлика обаче е друга. Ние сме във валутен борд с валутен курс, фиксиран към еврото. Това означава, че сме фактически част от еврозоната и носим всички негативи, без да ползваме позитивите.
Влизането в еврозоната за нас означава излизане от валутния борд, респективно възможност БНБ да прилага колективната парична политика на ЕЦБ. Това на практика означава по-стабилен банков сектор, по-ниски лихви по кредитите, по-ниски минимални задължителни резерви на банките, по-ниски лихви по държавния дълг, повече чужди инвестиции, по-стабилни институции. Имаме, разбира се, и други варианти - да останем в режим паричен съвет или да преминем към автономна парична политика. Тези варианти в последна сметка обаче не са по-добри. И най-сетне, прибалтийските държави, които бяха в нашето положение, се присъединиха към еврозоната и това се оказа правилен ход. Според мен ние трябва да направим същото.