Биатлонистите още чакат да бъде завършено стрелбището им в Троян

Строителство на стрелбище за биатлон в Троян, започнато още при първото правителство на ГЕРБ и тогавашния спортен министър Свилен Нейков, още не е завършено, разкри единствената българска олимпийска шампионка в зимните спортове Екатерина Дафовска, която е и президент на Българската федерация по биатлон.
"Въпреки това на Свилен Нейков дължа изключително много, защото той беше човекът, благодарение на когото федерацията по биатлон се задържа на краката си. По това време поех управлението, заварих федерацията в доста лошо състояние. А той помогна страшно много и добре, че беше неговата помощ, за да може състезателите да имат лагери, както и да стартират на Световни купи и други турнири.
Имам надежди и ще се въоръжа с голямо търпение. Моля се само дано не останем излъгани от всичките обещания за промени конкретно в спорта. Първо искам да видя дали обещанията ще станат реалност и дали ще вдигнат бюджета на Министерството на спорта. Защото в крайна сметка министърът на спорта може да има добри желания, но да няма пари и да си останем на същото положение. 12 години виждам само едно прехвърляне на едни и същи пари от летни на зимни спортове – в зависимост кои  Олимпийски игри, летните или зимните предстоят.
Когато има Лятна Олимпиада – дават се пари на летните спортове, после като мине – се орязват. Сега обаче се случи така, че след Токио миналото лято, само 5-6 месеца по-късно идва и Зимната Олимпиада. И ние си останахме с орязаните пари.
Нашият бюджет за 2021 година беше 970 000 лева, а в предолимпийската година преди ПьонгЧанг 2018 е бил със 150 000 лева повече – малко над 1 100 000 лева. Добре, че сега ни бяха отпуснати 80 000 лева, но ги получихме няколко дни преди Коледа и лагерът на практика вече беше пропаднал. Може ли някой да каже за 4 години колко пъти е поскъпнало всичко, във всички сфери на ежедневието, а ние сме с по-малко пари?!", коментира пред БР Медия Екатерина Дафовска.
Тя признава, че ще ръководи биатлона у нас, докато не бъдат осигурени нормални условия за състезателите.
"Да имаш спечелени квоти за Олимпийски игри и вместо да има подкрепа, да има куп пречки да заминеш спокойно за самата Олимпиада. А не да се чудиш ще имаш ли лагер и то важен лагер, или не", възмушава се Дафовска, която получава златния си олимпийски медал в Нагано лично от тогавашния член на МОК Иван Славков, след като церемонията по награждаването е пренаредена.
"Батето беше друго ниво ръководител. Не е за сравнение със следващите… Все по-зле стават нещата. И тук не обвинявам конкретен човек, просто системата на спорта не работи вече дълги години. Тук там се появява някое дете – дали заради родителите му, дали заради собствено желание. И това е. Трудно е да ги задържим обаче. И ние имаме деца и младежи, които искат да станат IT специалисти, а не да ги караш да тичат на студа.
В Норвегия има 22 000 деца, които тренират биатлон, докато ние едва от няколко години имаме 150 в най-ниските възрасти. Но работим в тази насока, всеки ден това ми е желанието и затова съм амбицирана. Връщам се на темата с парите и условията. Тази година за първи път имаме спонсор, който сам дойде и каза, че иска да помага на биатлона, защото вижда, че се работи. Това ме обнадеждава, защото за мен най-важното е спортистите да имат добри условия, да имат добри треньори и да имат едно прилично заплащане за България.
Нямам нужда да се изтъквам или да парадирам с нещо, постиженията остават в историята. Аз нямах масажист. И в крайна сметка си докарах плексит от цялата работа. Защото не се оплаквах и стисках зъби. Но и без масажист взех жълтия номер на лидер във временното класиране на Световната купа (б.а. – през сезон 2002/03 Екатерина Дафовска носи лидерския номер от 8 януари, когато печели в Оберхоф, до 15 февруари в общо 9 състезания. През този сезон печели най-много стартове сред конкурентките си – 4, но в крайна сметка завършва 4-та в генералното класиране).
Само за сравнение, докато Краси Анев се състезаваше, имахме трима масажасти!
Добрите треньори в много спортове са на изчезване, затова съм довела специалисти от Русия. Защото са добри и защото имаме какво да научим от тях и с какво да ни помагат.
Но не можем да се сравняваме с развитите страни в биатлона. Със състезателите на Норвегия, например, работят цели екипи. Но норвежки специалисти от една година работят с китайците, помагайки им за ските. Така те отдавна знаят и най-малките детайли за всичко – трасе, време, условия, вятър и каквото още се сетите. Преди няколко дни казах за силния вятър, който ще заварим там. Но огромни щабове и екипи, какъвто е този на Норвегия например, вече са наясно с всичко това. Затова нашите руски треньори са ни много нужни. Говоря във всякакво естество – не само за тренировки, но те поддържат връзки с колегите от родината си, които са запознати с много подробности. Просто така е по-лесно да сме в крак със случващото се, а не да работим на сляпо. И когато се е стигало състезатели дори да ми държат сметка през годините за нещо – те не знаят какво е да се бориш за средства, които ги няма. И как правиш от нищо нещо, за да има условия. И аз навремето съм мислела като тях, че федерацията винаги е длъжна. Но когато застанеш от другата страна, нещата не са толкова прости. На всички пожелавам успех и ще бъда до тях", завършва легендарната биатлонистка от Чепеларе.