Криза за лидери

В психологията, политологията и други науки се води ожесточен дебат кой човек е лидер, той ражда ли се такъв или може да се научи да бъде, в зависимост от заобикалящата го действителност. Какви са качествата, които трябва да притежава и които го обособяват като ръководител. Посочват се примери с исторически лица през различните векове, но еднозначен отговор до момента не е даден.
От съвременна гледна точка "лидер" звучи по-скоро като титла, с която управляващите в различни страни са се закичили, но истината е, че през XXI в. в този океан от самозванци има по-скоро... криза за лидери. За това свидетелства последното проучване във Великобритания, от което става ясно, че настоящият премиер Киър Стармър е министър-председателят с най-нисък рейтинг на одобрение в историята на страната. И какво се оказва? Човекът, който дойде на бял кон, избран с главозамайващ за лейбъристите резултат през последните години, се сгромоляса благодарение на абсурдните си политики във вътрешен и външен план. И то в държава, която се опитва да е сред водещите в световен аспект, задаваща дневния ред на събитията. В действителност всеки следващ, който идва на власт на Острова, се оказва по-некадърен от предшественика си. Достатъчно е само да посочим Риши Сунак и Лиз Тръс (задържала се на поста едва 45 дни). И срещу техните имена е пишело "премиерът с най-нисък рейтинг". Но винаги някой ги задминава. Явно лидерството вече е пренесено на друго ниво.
Обединеното кралство е само представителна извадка за положението в Европа, дори и по-голямата част на света. Днес няма лидери, преобладават послушковци, хора, които се радват на своите 15 минути слава и потъват в забвение.
Но нека не бъдем песимисти! Все още има държави, където има кормчии, идеолози, мъже, готови да се опълчат, когато не са съгласни с нещо или някого. Разбира се, те биват изолирани, наказвани, изключвани от различни организации и какво ли още не, но това само показва, че са на прав път. А останалите? Те се държат като разглезени деца, които не искат да си играят с онези, дето имат характер. Защото осъзнават, че ще изгубят играта на лидерство.