Героят с утринно име

Роден е в Нови пазар през юни 1921 година, а куршумен откос прекъсва младия му живот през лятото на 1946 година на турско-българската граница... Зия значи светлина, зора - и лъчист и лъчезарен го помнят другарите му от борбите по време на антифашистката съпротива в България през 40-те години на миналия век. Той е секретарят на Окръжния комитет на РМС в Шумен, той е партизанинът в отряд „Август Попов“, той най-сетне е и нелегалът, изпратен в Турция след победата на Девети септември 1944 година.
За него Пенчо Кубадински пише:„Спомням си един красив момък от Лудогорието, казваше се Зия. Син на земеделеца Ахмед Моллов от Нови пазар. Младият Зия напълно оправда името си на зора - живя, воюва по партизанските пътища на Балкана и загина с очи, отворени за светлината на нашето време...“
Зия завършва прогимназия с отличие, после баща му го отправя към духовно мюсюлманско училище, но младежът поема по друг път - пътя на професионалния революционер. Изключително начетен, обаятелен, той провежда агитационната си работа сред младежите по шуменските села, надлъгвайки се с фашистката полиция и преди, и след като е вече партизанин в отряд „Август Попов“. Ползва се с изключително уважение и доверие сред ремсистите и бойците в отряда, ятаците го очакват и няма случай да го връщат при нощните му посещения... Дори тежко ранен в хълбока, той успява да осигури храна за партизаните - чувал с така очаквани картофи! Пенчо Кубадински го прегръща тогава с мълчалива благодарност... Бай Илия - това е партизанското му име - никога не се отделя от своята „Тамара“, пушката. Със своята привързаност към нея дори попада в комични положения, но всичко - и несгодите, и шегите приема с усмивка и добронамереност.
Естествен е въпросът между партизаните - след победата какво, накъде? Всеки си има своя мечта за учение, за работа по заводи и поля, в училища... А турчинът сред българските партизани в Преславския балкан Зия Моллов има свое призвание: „Искам да бъда като вашия Левски. Искам да отида в Турция да строим социализма и в Турция. Искам да бъда като Левски...“
Той наистина след Девети е в Турция - като нелегал, с мечтата си да работи, и да умре дори, за една друга, бленувана от него Турция тогава... Оцелял в партизанските битки, там го предават близки хора и по време на тежки полицейски разпити с гордост отстоява комунистическата си вяра. И родината: „Коя е твоята родина?“ - „Народна република България! Там и българи, и турци заедно се бореха против фашизма!“ „Тогава си върви в родината!“ - извеждат го до турско-българската граница, пускат го да върви към браздата и... автоматичен куршумен откос го оставя завинаги млад. Зия Моллов загива верен на идеите си и на родината си! Може би в оня миг е мислел и за майка си, която боготвори и на която е посветил свои младежки стихове...
За него, за героя с утринно име, разказват спомени някогашни партизани и ятаци при срещи с млади хора, в публикации във вестниците „Йени Хаят“ и „Йени Ъшък“ и в радиопредавания. Тези публикации се събират с години от журналиста Йордан Иванов и съвсем наскоро са издадени в сборника „Зия Моллов - едно вдъхновение“ (издателство „Лаген“, Стара Загора) от Денислава Йорданова, дъщеря на дългогодишния журналист. Книгата ще се представи пред публика на 29.09.2025 година от 17.00 часа в залата на шестия етаж на улица „Позитано“ 20 в София и на 01.10.2025 година в родния на Зия Моллов Нови пазар.
Никога, никога не гасне светлината на подвига! Не се забравя и името на комуниста Зия Моллов от Нови пазар!