Безплатен обяд няма

За 20 г. посолството на САЩ било дало 64 млн. долара за програми, "предназначени да подпомогнат укрепването на правовия ред в България". И това не е просто твърдение, подхвърлено току-така, а думи на американския зам.-посланик в София Брус Бъртън. Любопитно е как биха реагирали американците, ако се окаже, че Русия е инвестирала милиони за превъзпитаване на съдиите в САЩ? Ще се вдигне вой до бога, че "рубладжиите" подготвят атентат, че се подготвят агенти на КГБ, че парите са инвестирани за създаването на марионетки на Путин...
Преди се твърдеше, че България е послушно кученце на Русия. Излиза, че съдебната ни власт е храненик на Големия американски брат. Което обяснява самоувереността, с която Вашингтон периодично размахва пръст на родните управници.
Не че е лошо съдии и магистрати да черпят опит от други държави. Предвид финансирането, което получава съдебната ни власт обаче, е прелюбопитно за какво отиват американските доларчета. И какво се очаква в замяна. Защото безплатен обяд няма. Не е луд, който яде баницата, но и малките деца знаят, че храна от непознати не се взима. Макар сякаш всички инвестирани средства да отиват нахалост или се "усвояват" по български маниер и се материализират в частни имения на знайни и незнайни.
Правосъдната ни система има трески за дялане, проблемите не са малко. Задължение на съда е да бъде правов и да спазва законите. Както и да е независим. Това, освен право, би следвало да е и задължение. Нали затова бе разделението на властите - за да не може никой да се бърка в делата на съдиите, а магистратите спокойно да определят кой е виновен и кой - невинен. Грях на нашите политици, управници и магистрати е, че допускат чужди граждани да се бъркат в родните дела.
Смущаваща е смелостта, с която дипломати често раздават оценки за правосъдната ни система, за МВР, за политическата ситуация. Не пропускат да се изкажат как да се формира правителство и какво ли още не. Когато чужденците взимат отношение по българските въпроси, дори не се смущават да го правят през медиите и на официални събития. Някои дипломати не се впечатляват, че действията им са "леко" недипломатични.
Вместо България да търси начини да увеличи своето влияние, тя сякаш се е примирила да бъде водена на каишка от всеки, който й подхвърли кокалче. Или в случая - доларче. И докато сме послушковци, така ще е. Дано поне тези, които се продават, да не го правят евтино.