Безнаказаност

Поредният пример за източване на държавни средства бе разкрит вчера. Поредно доказателство за дългогодишни дремещи контролни органи. Пореден образец за проспани прегрешения, извършени на гърба на ученици и родители, на цялото общество. Одит на Министерството на образованието и науката разкри схема за източване на пари от държавата, но този път не от частна фирма. Дружеството "Ученически отдих и туризъм", което е под шапката на самото ведомство, се е облагодетелствало от мизерните държавни субсидии, предназначени за няколко хиляди ученици. Вместо те да почиват, други са трупали легално в сметките си, без свян, открито заплати, които не са заслужили. 

Моделът да се плащат високи възнаграждения на ръководства на държавни или общински дружества за сметка на болни, социално слаби, уязвими групи, деца съвсем не е от вчера. Той се наслагва през последните над десет години и става част от статуквото, от реалността, която се приема за нормалност, а не за необичайност. Слабо ще е да се каже, че наглостта отново е излязла извън всякакви граници, и то в сферата на образованието. Примерите за цинизъм, дебелоочие, арогантност са дълбоко навлезли в речника и битието на обществото, което все по-рядко се изненадва от тях. Затова и доказателствата за извършени нарушения не се приемат със срам и разкаяние, а с лична обида и нови офанзиви. За разкриването на провинения никога не идва време, затова и сега ръководството на фирмата се оплита в оправдания за политически реваншизъм и битка с опоненти. 

Най-срамното е, че в случая става дума за деца. За тяхната психическа стабилност, за физическа отмора по време на пандемията, която ги удари още по-силно и от възрастните. Именно в тези смутни времена някои не са се посвенили да точат държавата в своя полза, укриващи се зад убедеността за безнаказаност.