Бежанците са по-добре от социалнослабите българи

Доц. Йордан СЪЕВ, д-р по икономика

Гражданската война в Сирия, напрежението в Ирак и Ливан, нестабилната обстановка в Северна Африка засилват бежанската вълна към Европа. Специално за сирийците пътят им преминава през Турция и Йордания. В двете страни има вече над 1,5 млн. души. Те са настанени в палаткови лагери, които нямат право да напускат. В тях им се дава оскъдна храна. На 1000 души се пада по една чешма и денонощно пред всяка има дълга опашка. Трудно се живее при такива условия и затова стремежът на всеки бежанец е да се добере до Европа. Хората продават семейни бижута, пазени и предавани от поколение на поколение, и дори златните си зъби, за да платят на каналджиите за трансфера. Има такса за всяка страна. Тя е най-висока за Швеция - близо 3000 щ. дол. За Германия е 2000 щ. дол, за Италия - 1700 щ. дол. и т. н. Най-евтината дестинация е България и струва 600-700 щ. дол. За сравнение гръцката "виза" е 1000 щ. дол. Това е така, защото преминаването през нашата граница е най-лесно. По нея няма полоса и застави, въпреки че това е външна граница на ЕС. Фактът, е тя не е надеждно охранявана, се използва от някои страни, на първо място Холандия и Финландия, които се противопоставят на приемането ни в Шенген.
Така или иначе бежанецът от Сирия, Ирак, Египет, Тунис, Сомалия, Танзания и други страни от Африка успява да стигне до България. Какво го очаква? Настаняване в общежитие, на всяко семейство се осигурява стая със санитарен възел, а несемейните се настаняват по четирима при същите условия. Един път седмично им се сменя спалното бельо и се перат дрехите им. Всеки ден получават закуска, обяд и вечеря. На човек се дават по 65 лв. на месец за джобни пари. При заболяване получават безплатна медицинска помощ и дори лекарства, а при по-тежки случаи се настаняват в болница без заплащане. Не само че не им е забранено да напускат района на общежитието, но и няма режим за прибиране в него. Имат правото да си търсят и да се наемат на работа, без това да води до прекратяване на правото да получават безплатна квартира, храна и 65 лв. джобни. Дали работят или не, не плащат ток, вода, отопление. Казано им е, че трябва да си купуват билети или карти, ако искат да ползват градския транспорт, но не го правят.
Е, хайде да сравним тяхното битие с това на социалнослабите българи. И на тях се отпускат по 65 лв. на месец, колкото на бежанците. Но първо, това не става автоматически, защото трябва да представят различни документи, с които да докажат, че нямат други доходи, спестявания и не могат да се издържат от имоти. Но да предположим, че са преодолели всички тези препятствия и им е отпусната социална помощ от 65 лв. Това обаче за тях не са джобни пари, както за бежанците. С тези крайно оскъдни средства те трябва да се хранят, обличат, ако нямат собствено жилище, да плащат наем, а ако имат такова - данък сграда и такса смет, консумативите - ток, вода, газ, отопление. При това положение социалнослабият българин определено ще бъде в по-благоприятно положение, ако той бъде третиран като бежанец, макар и в своята страна, но няма как, защото той се казва Иван и е примерно от Ихтиман, а не Фаруд от Сирия или Ливан. Затова вече почти 2 млн. българи са поели пътя на гурбетчийството в други страни. Ние пък приемаме бежанци. За целта засега се отпускат 500 млн. лв. допълнително, но се готвим и за по-големи харчове, защото бежанската вълна ще се засили. За да бъде поета, се оглеждат изоставени казарми и това е правилно. В тях трябва да се преместят и настанените в София бежанци, защото в нито една европейска столица няма център за тяхното настаняване. А при това бежанските общежития са непосредствено до университет и училище, което е направо недопустимо.
Ние можем да приемем значителен бежански поток, но при условие, че той се включи пълноценно в икономическа дейност. Поради различни причини много села са обезлюдени и земите са необработваеми, къщите се рушат. Ние сме страна с етническа и верска толерантност. Може по същия начин да подходим и към други желаещи да живеят у нас - араби, африканци и азиатци. Но не като бежанци, които да издържаме, а като хора, които с труд си изкарват прехраната. На тях може да им се предоставят за ползване изоставените селски къщи и земеделски имоти, от които да произвеждат за себе си и за продажби. Нещо като кибуците в Израел. Няма нищо лошо в това у нас да има сирийски, египетски, а дори танзанийски села. В преобладаващата си част бежанците са хора, които в своите страни са се занимавали със земеделие и този занаят може да упражняват у нас. Вместо батати ще отглеждат картофи и вместо тарос - пшеница и царевица. А кравите, кокошките и прасетата са едни и същи в България, Азия и Африка. Който иска да работи, е добре дошъл. Ама да го издържаме, само защото е бежанец, някак си не е приемливо.
Вторият вариант е с наличната ни вече малобройна армия да затворим плътно границите, вместо да пращаме контингенти в Афганистан и другаде, така че не само бежанци, но и пиле да не може да прехвръкне през тях. Третият е да представим сметката за разходите по издръжката на бежанците на ЕС и ООН и да искаме да ни се възстановят разходите. Засега обаче действаме по най-неизгодния за нас вариант - късаме от залъка на нуждаещите се у нас, за да храним бежанци. Месечната издръжка на всеки един от тях струва 468 лв.