Без стрелба и пушек, но с... мезе

Вече съм имал повод да го кажа: Спиридон Стойчев разказва своите истории не от суета, а защото иска да ги чуят повече хора. Второ, а то може и да е първо, защото ги е преживял и защото на него самия са му били интересни. Формално - жанрово, това са и фейлетони, и есета, и импресии. И някои, които са "чиста измислица", по определението на автора. Но има и "репортажи" - нещо като писма до главния редактор на списанието или вестника, в които нашият автор любезно сътрудничи.
 Кое е най-характерното за тия "спиридончета"? Че са къси. И че нито едно от тях не е написано просто така. Може би затова е интересен. И четивен. В центъра на тия разкази е общуването. За Спиридон разговорката, споделянето са от особено значение. Оттам и този доверителен тон на раздумката, размишлението на глас. Той иска да ни съобщи нещо, да ни изповяда или, както казваха старите от нашия трънско-граовско-радомирски край - да ни изприкаже нещо. И винаги с уверението, че то не е измислено, че действително се е случило. После идва и чисто човешкото желание - да учудиш другия с една история, с една невероятна случка...
На мене лично най ми допадат ония лирични късове, в които авторът разкрива душата си - без да се притеснява от своята сантименталност и чувствителност. Е, леко ги поприкрива, къде с усмивка, къде с някой ловджийски номер! ("Лисичетата на Спас", "Колко живеят вуците", Ладункьо"). В тях има толкова човешка топлина и онова прехласване по природата, което ни подсеща за големите майстори. И много хумор и веселба има в тия природни защитени късове!
    В предговора на "Ловни рикошети" писах, че Спиридон е ловец на интересни случки и истории. Сега уточнявам: по-често случките го хващат в капана си; той само ги доразвива и обогатява. Без да натрапва присъствието си и без да се скрива зад дълбокомислени фрази и философски заключения...
Не може Спиридон и без разказ за кучета! Те са главни герои в много разкази! Но "Очите на Грац" или "Шейла и Бари", както и хумористичният "Напаст Божия! Пет на брой" са в голяма степен антологични. И определят не само общия тон, но и стила на книгата.
Да поясня защо "с непроменени впечатления". Ами много просто: защото те са непроменени, що се отнася до доброто ниво и добрия стил на автора.
Истории обикновени - с приятели, с кучета и колеги по оръжие. От време на време ще хапне я някоя мръвка, я някое съвременно величие...
Авторът обича да се надсмее колкото над другите, толкова и над себе си. Тук няма да видите ловджийски издевателства, а по-скоро - сантиментални и романтични истории.
Прословутите ловджийски приказки тук вървят без стрелба и пушек, но задължително - с повече мезета и ракия.