Бентли с газова уредба

    Синдромът вероятно може да бъде наречен "овче сирене от краве мляко". Но хайде да я подкараме едно по едно, в историческа последователност.
Преди повече от 30 години, бидейки аспирант в Хумболтовия университет, съм заседнал пред телевизията в общежитието в Източен Берлин и следя новините от немско-немската среща на най-високо равнище. Предстои пресконференция. В залата влизат Хелмут Шмит и Ерих Хонекер. Хонекер, иначе голям сухар, решава импровизирано да покаже човешко лице и посилно "се шегува"  пред насъбралите се журналисти: "В тази зала е твърде задушно. У нас бихте получили надбавка за вреден труд". На което Хелмут Шмит моментално отвръща: "Отидете в ГДР, за да изкарате много пари."
Целият саркастичен хумор днес може да бъде разбран, само ако вземем предвид обстоятелството, че тогава

"желязната завеса" между двата отделни свята

имаше конкретно въплъщение под формата на непропускливата откъм Изтока Берлинска стена, висока на места 4, а на други 6 м. И че, макар относително благосъстоятелна спрямо другите "социалистически държави", ГДР си беше най-нормална планова"страна на дефицита", със съпътстващите тази система мрежи от привилегии, потисничество и корупция.
Благородно им завидях на тогавашните западногерманци, че имат бундесканцлер с такива интелектуални рефлекси. През изминалите десетилетия се извървяха много личности начело на федералното германско правителство и от десния, и от левия център. Не казвам, че всички блестяха като Хелмут Шмит. Но това, което безспорно винаги впечатляваше и впечатлява, е не само тяхната политическа обиграност, но и задълбочеността в мисленето им, способността да се изразяват, да заемат и отстояват отговорни държавнически позиции.
Никога не съм изпитвал недостиг на национална гордост, защото твърдо знам, че има много с каквото да се гордея. Нееднократно същевременно ме е притеснявало

нивото на българските политици

Като се започне от номенклатурните дървеняци от миналото и се стигне до представителите на днешния неприкрит с нищо примитивизъм.
Обяснението на проблема вероятно е, че ценностно културната координатна система у нас и в Стара Европа продължава да е доста различна. Наскоро една моя позната реши искрено да ме ожали, като видя, че из София шофирам Тико. "Ето, професорите се свират, а мутрите са се разположили в джипове!"
Работата обаче е там, че професорите и на Запад, заради паркирането и целия гмеж по градовете, използват малки коли или добре функциониращия навсякъде обществен транспорт. Заветната им мечта не е да си купят грамадно черно лъскаво возило с излъчване на глиган. Впрочем, за сведение, черни коли в развита Европа се карат главно от правителствените учреждения и банките. При нужда, за извън града, интелектуалните среди ползват комбита. Да, семейните автомобили може да са дори "Мерцедес" или "Ауди", много по-рядко БМВ, но те са преобладаващо комби. На почит в контекста на придвижването на средни разстояния е и високоскоростната железница. Защото няма смисъл аутобаните да бъдат препълвани посредством автомобили с по един човек в тях. Пък и скоростите, които влакът постига, не са по силите на нито едно "Порше".
Ако там, на Запад, професорите притежават някакъв джип, то той е стар, очукан и препатил, непаркетен модел: "Дифендър", "Ленд Крузър" или "Паджеро", който предимно седи в гаража, а излиза и се ползва през уикендите по истинското му предназначение - по-рядко за лов, а главно за излети сред природата, начинания свързани с "дачата" или спорт.
Кой все пак в Европата кара видимо по-редките, отколкото у нас, представителни и спортни коли? Главно лица от обслужващата сфера, такива на "бързите пари" и преуспели хора на изкуството. Сиреч контингент, който изпитва с оглед новобогаташкото си самочувствие нуждата от външна показност.
В България по исторически, вероятно, причини културата на изисканата скромност, т.нар. ъндърстейтмънт, липсва, а мнозинството желае на всяка цена

да демонстрира статута, до който се домогва

Прословутото в столицата Бентли с газова уредба едва ли е народна легенда. Претендиращият за преуспялост тук допринася за задръстванията задължително посредством грамадна натруфена кола и избива комплекси, гледайки трафика "отгоре".
Наскоро ГЕРБ проведе своята младежка конференция. Отчетен бе не само численият възход на организацията, но и раждаемостта в нея. Едно, видите ли, е да се раждат обикновени български деца, като моя внук например, друго са потомците на гербаджиите, на тях именно режимът разчита за столетия напред. Официално набързо бе изкован дори и

терминът "дете ГЕРБ"

Искам да попитам, ясно ли е на самопредставилите се за най-големи демократи със запазено място в историята какви сигнали подават, що за аналогии провокират?
Познавайки и уверявайки се многократно в игнорантството на управляващите, би трябвало реторично сам да си отговоря, че по-вероятно е да не знаят. Което обаче не може да послужи за извинение. В политиката и в държавното управление е като при законите.
Особените по пропагандно внушение "деца ГЕРБ" нетенденциозно препращат директно към "децата на фюрера" и "децата за фюрера". Имало е такива в "хилядолетния райх", с доказан произход на чистокръвни арийчета, с бащи от съответните служби... Да продължавам ли? А ако въобще малко сте чували или съвсем не сте чували за подобни неща, отворете, клъвнете от интернет. Разлистете също книги, написани са предостатъчно такива по въпроса.
Моето предложение тук все пак не е да вземаме нещата чак прекалено на сериозно. Управляващата, пък и по-голямата част от политическата ни класа доказано произвеждат само "марково менте" от сорта на умишлено упоменатото в началото на текста "овче сирене от краве мляко". Защо да се връзваме?
Дайте тогава да се посмеем на въпросните пишман мандраджии! Да им се посмеем съвсем на сериозно, на висок глас и с пълно гърло. Ако е необходимо за целта - все по-често на Орлов мост.