Бели петна за черни пари

Побърканата на тема "ДС" бивша журналистка от в. "Демокрация" Екатерина Бончева тия дни се нахвърли срещу БСП, че с искането си да закрие комисията по досиетата целяла да "опраска" част от историята. Според нервозната дама левицата се страхувала от проверките на кредитните милионери и на приватизатори на държавно и общинско имущество. Едва ли БСП точно там я "стяга чепикът", щото подобни проверки имаше не една и нищо скандално за левицата не излезе. Но е видно къде я стяга "ботушът" г-жа Бончева. В комисията, която 10 години произвежда само гафове и скандали, тя е на богата хранилка от самото начало. И сега се мъчи с евтина пропаганда да си защити "залъка". Бюджетът на службата за м.г. показва, че разходите са в размер на 3,265 млн. лв, като за заплати са отделени 2,089 млн. лв.! Числата за 2016-а съответно са 3,4 млн. лв. и 2,224 млн. лв. Ръководство и членове на комисията - общо 14 души. На тая цена се разпродава национална сигурност и се оплюват и хора, служили честно на държавата. В случая става дума не за разкриване на бели петна в историята, а за нейното подправяне по вкуса на десницата. И за това дали едни хора ще продължат да паразитират върху гърба на данъкоплатците чрез имитация на полезна за обществото дейност.
Тонове помия се изляха от грантовите медии на 1 февруари, обявен за Ден за почит към паметта на жертвите на комунизма от първия кабинет на Бойко Борисов - бивш ревностен член на БКП. И онова недоразумение от "Дондуков" 2 се включи в общия хор, като възропта, че "у нас още не е извършена смяна на елитите". Сиреч, мръсните комунисти не са изчегъртани от обществото. От тия приказки баща му (зав. отдел в ОК на БКП-Благоевград) сигурно се обръща в гроба. Пък и Плевнелиев, който стръвно желае разправа с бившите комунисти и техните наследници, май не си дава сметка, че в тоя "презрян" кюп влиза и той като бивш секретар на ДКМС и че иска главите на 3/4 от депутатите на ГЕРБ, включително на премиера, който го прати да му топли президентския стол.     
"Народният съд през 1945 г. е жестока измислица на комунистите, които унищожиха цвета на нацията", драха се по телевизиите разни "реформатори". Понеже се втрисат от мисълта, че може да загубят една от двете опорни точки - антикомунизма и русофобията, които още ги крепят в политиката. Те разчитат на късата памет на хората и на незнанието на по-младите. Има документи обаче, които казват, че Народният съд е създаден по настояване на великите сили след Втората световна война и е условие за мирен договор с България. Наредбата-закон е издадена от правителството на ОФ, съставено от БРП(к), БЗНС, кръга "Звено" и БРСДП, а министрите-комунисти са малцинство. Великобритания и САЩ одобряват писмено изправянето пред този съд на "регентите, министрите и другите подсъдими", отговорни за превръщането на България в съюзник на нацистка Германия. От 10 000 осъдени смъртните присъди са 3100. По същото време във Франция за сътрудничество с хитлеристите са разстреляни около 40 000 души. Американският поет Езра Паунд е вкаран в лудница за години само заради литературни връзки с режима на Мусолини. А известният английски писател Уудхаус за малко не влязъл в затвора заради "подкрепа на хитлеристите". Нужно ли е да напомняме за  Нюрнбергския процес?!
С кресчендото си за Народния съд десницата иска да заглуши историческата истина за безчинствата на фашистките правителства у нас и за жертвите, дадени от съпротивата. Правят се зрелищни панихиди за кръволоци като ген. Иван Вълков и улични маршове за ген. Луков, но се мълчи за избитите над 9000 партизани, 20 000 ятаци и още 2400 други помагачи. Стане ли дума за разстреляните деца от Ястребино или за изтребения почти до крак партизански отряд "Антон Иванов", медиите едва си отварят устата. Понеже им се плаща за услугата. Не са ли цветът на нацията Гео Милев, Христо Ясенов, Никола Вапцаров, Йосиф Хербст, зверски убити от фашистката власт? Защо за тях не заплаче десницата? Тя упорито повтаря, че в България не е имало фашизъм, ерго, не е имало антифашистка борба и жертви. Имало обаче комунистически терор. Също като в приказката за сламката и гредата в окото.
Промиването на мозъци върви с пълна пара и за периода на социализма. Хора, дето през 1989 г. са се разхождали прави под масата, днес обясняват как било голяма мизерия. И дават пример - нямало банани. Само че тогава произвеждахме земеделски продукти колкото за две Българии; изнасяхме не само компоти, а електрокари, компютри и какво ли не още; нямаше безработни, не знаехме що е то социално слаби; образованието и здравеопазването бяха безплатни и достъпни за всички; хората не спяха с брадва под възглавницата и на село даже не си заключваха вратите. Защо не чуваме за това? То също е история. Ами защото, ако младите разберат истината, за тях социализмът ще престане да бъде бостанско плашило, а десницата ще бъде изметена от политиката.