"Белене". Защо?

Поради обществената важност за България на ядрената енергетика у нас, предстоящия референдум и насочването му към АЕЦ "Белене", ДУМА публикува около 100 въпроса и отговора по темата. Първата половина от тях са подготвени от изданието за анализи в областта на международната политика, сигурността и дипломацията "Експерт".

14. Какви са цените на електрическия ток в България, сравнени с тези в Европа?
Благодарение на АЕЦ, въпреки увеличаването на по-скъпия ток от ТЕЦ и възобновяеми източници, България поддържа най-ниската цена на тока в Европа: 0,0727 евро на киловатчас през 2007 г./0,0603 евро - през 2006 г. /Единствено Естония има близка цена до нашата - 0,0763 евро на киловатчас за 2011 г. /0,0652 евро през 2006 г./ Следва Румъния с цена 0,0823 евро за киловатчас за 2011 г. благодарение на ядрените си реактори в Черна гора.
За сравнение, средната цена за киловатчас в ЕС е 0,1310 евро за киловатчас, като всички страни се движат над 0,1100 евро, като Франция е с най-ниската цена пак именно заради големия дял АЕЦ - 0,1017 евро на киловатчас, а Испания е с най-високата цена - 0,1684 евро за киловатчас.
В България цената на електрическата енергия през последните 10 години се е повишила 10 пъти, именно защото няма нови мощности, произвеждащи най-евтина енергия като атомната, а се включват много по-скъпи такива в микса на електроенергия в страната.

15. Ако електроенергията от АЕЦ е многократно по-евтина от тази от възобновяеми източници, какъв трябва да е балансът?
ЕС си поставя за цел постигане на 16% от възобновяеми енергоизточници до 2020 г., а някои държави като Великобритания - 30%, от които 12% от вятър, което обаче се смята от специалистите за недостижимо. Реално България преизпълнява в момента нормата, поставена от ЕС, движейки се с 4-5 години преднина - вместо 10,8% през 2012 г. ние вече имаме 12% и ни остават само още 4% на тази норма на ЕС до 2012 г. Електроенергията от такива източници обаче не може да бъде основна за електроснабдяването, а само допълваща. Смешно е, когато политици посочват такава цел. Една година има 8760 часа, но часовете с пълно натоварване на ветроенергийните централи са около 2000, посочват немски специалисти.
Разходите са високи, а коефициентът на полезно действие - нисък. В Германия бе приет закон, който постановява 15 цента на киловат /АЕЦ Козлодуй доставя ток за 4 цента на киловат, а бъдещите ядрени централи най-вероятно ще  предложат и цена 6-8 цента./.
Шведското правителство си поставя за цел през 2030 год. делът на електроенергията от офшорни ветроенергийни паркове да е 15%. За това са необходими 4000-5000 огромни вятърни колела и 75 милиарда евро инвестиции! Как бихме могли да заделим 75 милиарда евро в български условия? Строежът на АЕЦ "Белене" ще е многократно по-евтин!
В България при 8,2 ст./квтч цена на тока на едро средната стойност на зелената енергия е шест пъти по-висока - 48,6 ст./квтч. (Отделно взети цените са: от АЕЦ "Козлодуй" - 4,4 ст.; от стара ТЕЦ - 7,3 ст.; II нова ТЕЦ - 15,4 ст.; от вятърните перки - 18 ст. От слънчевите панели - 78,9 ст.)
Най-здравословна в бъдеще ще е комбинацията от ядрена енергия, електроенергия от вятърни паркове и от въглища в модерни ТЕЦ. Ясно е, че и енергийната ни стратегия трябва да бъде съобразена с тези световни тенденции.

16. Вярно ли е, че енергийната интензивност на икономиката ни е с 65% по-висока от средното равнище в ЕС, както твърди министърът на икономиката?
Да, 65%, а не 3, 4, 5 пъти, както твърдят някои противници на АЕЦ. Разбира се, че енергийната ефективност е водеща за конкурентоспособността на икономиката и ключ към повишаване на жизнения стандарт на хората. Но и целта е до 2016 г. да постигнем енергийно спестяване в размер на 9% от крайното потребление. Тоест потенциал има, но той не е достатъчен, че да се откажем от енергоизточници, защото ще спестим 5, 7, 9%. И дори повече след 2020 година.

Съставил Симеон Николов, главен редактор на "Експерт-БДД"