Бедствието - енотовидно куче

Валентина Тодорова

Още една тревога обявяват защитниците на дивата природа в Северна Европа - неконтролираното нашествие на енотовидни кучета. Шведските власти са първите, които вземат решителни мерки за изучаване и спиране на тази вълна. Още преди две години те инсталираха на границата с Финландия чувствителни камери с примамки, за да се справят с разпространението на енотовидните кучета. Установено е, че те започват да завладяват северните райони на страната, придвижвайки се от Русия през Финландия. Представителят на Съюза на шведските ловци Уве Геибринг информира, че специални чувствителни камери се монтиранат в провинция Норботен, граничеща с Финландия. Идеята е да се инсталират около сто камери, обединени в една обща система за предупреждение. Засега камерите ще наблюдават участък с дължина 40 км и така ще откриват "нелегалните емигранти". След залавяне енотовидните кучета ще бъдат снабдявани със специални датчици за по-нататъшно наблюдение.
За естествено местообитание на енотовидните кучета традиционно се смята Япония, Югоизточен Сибир и Манджурия. Но през 40-те години на миналия век те били внесени в европейска Русия. За последните десетилетия животните са успели да стигнат до Финландия, където днес се пада по едно на площ, равна на два футболни стадиона.
В последно време експертите в Швеция и цяла Северна Европа са разтревожени от нашествието на енотовидните кучета, тъй като тези животни се размножават бързо и могат да станат преносители на инфекции и чревни паразити. Енотовидното куче е хищник, но не прощава нито на насекоми, нито на жаби, гущери, и мекотели, много често се опитва и да лови риба в плитчините. Яде яйцата и малките на всяка гнездяща на земята птица и хваща всяко по-малко животинче, което срещне - от мишките до някое заблудено агне. Не страни и от мършата, стига чакалите и лисиците да не го изпреварят. При глад яде и диви дребни плодове, но посяга и на селскостопански култури - дини, пъпеши, слънчоглед и царевица.
У нас енотовидните кучета се срещат сравнително рядко и са разрешени за лов целогодишно. Най-често може да се намерят край водни басейни с гъста крайбрежна растителност. Там те дори посред бял ден си остават невидими за враговете и неприятелите.
Енотовидното куче почти винаги се бие случайно. При хайки и особено при гонка с кучета обаче е възможно да бъде вдигнато и енотовидно куче. Най-перспективен метод е да се стреля на варда със стървилище, също като при варда на чакали и на лисици. Този хищник се стреля почти винаги с гладкоцевно оръжие с патрон 2/0.