Позиция
"Бедни, бедни Македонски..."
/ брой: 148
В понеделник сутрин, когато по навик "сърфирах" през пресните новини на информационни агенции, прочетох нещо, което - не знам защо, ме върна към финалния текст на Вазовата "Немили-недраги": "Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?" Напомням, става дума за един от героите на повестта - хъша, поборника за свободна България Македонски, който, останал с една ръка, жалък и мизерен, след Освобождението е принуден да изкарва къшей хляб като премита кръчми.
А всъщност солидната БиБиСи накратко съобщаваше, че Китай е подписал нови договори за инвестиции в Гърция на стойност 5 млрд. долара! Става дума за 35-годишен договор за наем на пристанища в Пирея и за други крупни проекти. Преди това премиерът на КНР Ли Къцян дословно бе заявил: "Китай придава голямо значение на това, че Гърция е с уникално географско предимство, че е врата към Европа."
Спомни си, драги читателю, как през последните месеци цял ескадрон политици и бизнесмени на няколко пъти "атакува" огромната азиатска страна. И всичко това - в името на бизнеса и развитието на деловите двустранни резултати. Досега нищо черно на бяло. Никаква мащабна сделка, никакви китайски инвестиции...
А аз си спомних за посещението на висш държавник от КНР, някъде в началото на 90-те. В типичен орнаментиран стил той бе казал: "Ние сме Пътят на коприната, вие - Вратата към Европа. Отворете ни да минем!" И какво? Пак нищо.
А може би просто нашите южни съседи са имали повече късмет? Съвсем не. Два пристана в Пирея вече отдавна са били отдадени от гръцката държава като концесия на Китай. Очевидно тази стара натовска държава, членка на пакта далеч преди развълнуваните сълзи на Паси в Брюксел, отдавна се ухажва с комунистически Китай. Същото важи и за могъща Франция: президентът Си Цзинпин бе на еднодневно посещение в Париж и на масата легнаха договори за 18 млрд. долара. Манна небесна? Нищо подобно, въпрос на добре обмислени и проведени преговори.
А защо у нас така скрибуца и мудно върви каруцата на българо-китайските отношения? Отговорът е само един: ние, най-правоверните натовци и брюкселовци, години наред сме се отнасяли със зле скрито пренебрежение към огромната азиатска държава. Въпреки нейното желание за икономически валс с нас.
И тук не става дума за едно или друго правителство. Очевидно страхът от възмутения възглас: "Лелее! Гледат на изток!" се е криел не в едно и две премиерски сърца. И държавата ни - да, именно държавата ни, винаги е минавала край могъщия червен Пекин като свенлива селска мома с наведени надолу очи.
Резултатът е ясен: сега ние подтичваме към Китай, но оттам някак не бързат с ясните отговори. Или отново тези пътувания са "дупе път да види", без ясна и конкретна практическа визия.
Очевидно, когато ентусиасти пееха преди четвърт век "Комунизмът си отива!", те не знаеха, че заедно с него погребват и самата българска държава...