"Батко и Братко" ряпа да ядат

"Батко и Братко" се превърна в нарицателно  понятие за корупционен скандал в пътното строителство. Той избухна през 2008 г. във връзка със строителството на автомагистрала "Тракия". Тогава, докато шеф на Агенция "Пътна инфраструктура" бе Веселин Георгиев, фирма "Биндер", собственост на неговия брат Емил Георгиев, печели поръчка на агенцията за 120 милиона лева. Последиците за България са спиране на средства по еврофондовете. Едва през 2012 г. на Веселин Георгиев бе повдигнато обвинение, че е съпричастен към облагодетелстването на двамата си братя - Емил и Бойко Георгиеви, със стотици милиони. На 30 април 2015 г. Веселин Георгиев е оправдан на първа инстанция от Софийския градски съд.
Този скандал обаче бледнее пред всичко станало в областта на пътното строителство през следващите 12 години. АПИ се оказа държавната структура с най-голяма концентрация на скандали. Затова логично бе нейното ръководство да бъде подменено от служебното правителство. Една от причините за отстраняването на бившия ръководен екип на агенцията са авансово платени 188 милиона лева за укрепване на свлачища и срутища покрай пътищата, обясни регионалният министър Виолета Комитова. Става въпрос за целево отпуснатите през 2019 г. от бюджета 450 милиона лева, които бяха преведени на АПИ. 188 милиона са отпуснати на държавната компания "Автомагистрали", която ги дала на 25 фирми за 84 свлачища. Те обаче не изпълнили договорите си. "Само едно от тях е укрепено към момента - това по пътя за Рилския манастир. По останалите авансово платени не е свършена работа и до изтичането на договорите в края на 2021 г. няма и как да бъде изпълнена", каза Комитова. От "Автомагистрали" обясниха, че авансовото плащане е направено, за да се фиксират цените на строителните материали. Основна причина за забавянето била, че при геодезическото заснемане в над 90% се установила нужда от проект за отстраняване на грешки при кадастралните карти.
 
Един след друг

Особено наситена със скандали в АПИ бе 2017 г. В началото на февруари лампа падна върху кола в тунел "Ечемишка" на АМ "Хемус" и уби жена. Последва смяна на част от ръководството на агенцията. През април стана ясно, че от АПИ са изнесени документи на участник в търг за изграждане на участък от "Струма" и цялата процедура бе спряна. Мистериозно изчезнала документация бе причината АПИ да прекрати процедурата за търга за изграждането на тунел "Железница" на магистрала "Струма". Отговорното решение бе взето лично от директора на агенцията инж. Пирин Пенчев. Изчезна папка с техническото предложение на един от 17-те участници, което прави невъзможно провеждането на търга. На 31 март изп. директор на АПИ забелязал, че липсва една от папките. Подава сигнал в полицията, след което в пътната агенция влязоха служители на СДВР. Важната документация се съхранявала при изключителни мерки за сигурност в стая в агенцията. Там се влизало само с магнитна карта и достъп имали изпълнителният директор на АПИ и петимата членове на комисията на обществената поръчка. Индикативната стойност на поръчката е 250 милиона лева без ДДС. Проектът се изпълнява по европейска оперативна програма.

Безстопанственост

Също през 2017 г. бившият шеф на АПИ Лазар Лазаров бе обвинен за безстопанственост, свързана със строежа на участък от магистрала "Марица". Вторият човек след бившия регионален министър Лиляна Павлова, натоварен пряко с основния приоритет на управлението - строежа на магистрали, бе разследван за нанесена щета за над 41 милиона лева от спецзвеното "Антикорупция" в прокуратурата. Става въпрос за лот 1 от магистрала "Марица" между Оризово и Димитровград, включен в договора за строеж, подписан на 1 август 2011 г. с изпълнителя на целия проект - италианското кооперативно дружество "Чи ем Чи ди Равена". Изграждането на въпросния участък се забави, а италианците се оправдаха с "форсмажорни обстоятелства" - падналия сняг през зимата на 2013-а и пролетта на 2014-а, който "преовлажнил" твърде много почвата. Затова АПИ обявява обществена поръчка за допълнителните дейности по "стабилизацията" на изграждащия се път. Конкурсът е спечелен от фирма "Пътища Пловдив" АД, с която агенцията подписва договор на 30 юни 2015 г. Лазаров не възложил да се извърши проверка дали предвидените строително-монтажни работи за подобект 1 не са били вече включени в предмета на договора от 2011 г. между АПИ и "Чи ем Чи ди Равена" за строителството на лот 1 на "Марица". Освен това не е поискал от специализирана дирекция в АПИ обосновка на реалната необходимост от различните видове строително-монтажни работи, предмет на обществената поръчка, и разчети как е формирана прогнозната й стойност от 42 987 400 лева без ДДС, твърди прокуратурата. Според обвинението предметът на поръчката, спечелена от "Пътища Пловдив", е бил включен в договора с италианското дружество и така АПИ е платила два пъти за една и съща дейност. Имаше разследване, образувано по сигнал на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

Качеството

"Да, асфалт не се яде, но асфалт се краде. И това го доказва състоянието на българските пътища. Спрете да правите тези опасни за българските граждани пътища. Вече доказани и от прокуратурата с това, че качеството на асфалтовата смес е не това, което трябва да бъде. Подменяте пробите, лъжете и европейските си партньори, които дават пари за тези магистрали, и българските граждани, които пътуват по тези опасни пътища", заяви депутатът от БСП Георги Свиленски на специална пресконференция през 2019 г. След поредната трагедия на пътя БСП започна офанзива за проверка на качеството на ключови пътища.
Последва искане на левицата към АПИ да бъде направена детайлна проверка на 46 места от магистралите "Струма", "Марица", "Тракия" и "Хемус", като се вземат проби, а изследването да бъде направено в независими лаборатории в чужбина. В края на юни АПИ обяви, че депутатите от БСП цял месец не са проявили никакъв интерес към данните, които са поискали. Пътната агенция не предостави конкретно поисканата информация, а стовари в секретното деловодство на парламента хиляди страници с данни за строителството на магистралите и на някои главни пътища.  
"Девет месеца от регионалното министерство и от АПИ търсиха какви ли не поводи да ни отказват разрешение", заяви тогава Свиленски. По думите му отговорът за този отказ се намирал в думи на прокурор Николова, която разследва катастрофата край Своге. "Установена е и фалшификация в пробите на асфалта при ремонта на отсечката преди три години", казала тя. Регионалният зам.-министър Николай Нанков и шефът на пътната агенция Иван Досев се оправдаха, че не са отказвали информация на левицата. Но признаха, че са предоставили огромна насипна информация, събрана в "17-18 кашона".


Епопеята ТОЛ

Прословутата тол система също се оказа неизчерпаем източник на безобразия и скандали. Търгът дълго време бе блокиран заради обжалвания на процедурата. След това системата тръгна със закъснение след натиск от превозвачите. Държавата отстъпи пред исканията им за намаляване на цените и обхвата на пътната мрежа. След многократно отлагане и проблеми с издаването на електронни винетки тол системата тръгна от 27 март 2020 г. с 3115 км платени магистрали и първокласни пътища на цени от 1 ст./км до 20 ст./км в зависимост от вида, товароносимостта и екологичността на автомобила и класата на пътя. За свършеното до старта изпълнителите от австрийския консорциум "Капш" вече бяха получили 180 милиона лева.
Най-изненадващо през август 2020 г. на сайта на АПИ се появи съобщение, че партньорството й с "Капш" не е приключило и ще продължи още поне две години, а може и петилетка. АПИ обясни, че възлага на "Капш трафик солюшънс" ДЗЗД нова обществена поръчка - "Проактивен мониторинг и експлоатационна поддръжка и надграждане с нови функционалности". Услугата на "Капш" ще струва на бюджета над 140 милиона лева (117,9 милиона лева без ДДС), като договорът ще е за две години, но с опция за удължаване с още три. Дълго време регионалното министерство и АПИ твърдяха, че консорциумът от фирми, оглавяван от "Капш", ще изгради тол системата, а след това ще я експлоатира българската държава. Именно това бе оправданието за създаването на поредната служба мастодонт - Национално тол управление, със заявката в него да работи армия от близо 1000 души - инспектори, програмисти, спецове по поддръжка на мрежи, хардуер и пр. Сега тези уверения и "аргументи" звучат като лъжа. Освен това поръчката бе възложена на "Капш" без търг или конкурс. Оправданието бе, че само който е сътворил мрежата, може да я стопанисва и надгражда. Като аргумент бе посочен и фактът, че заетите в българската администрация чиновници и ИТ-специалисти, ангажирани с тол системата, трябвало да бъдат обучавани от фирмите изпълнителки. Не стана ясно защо това не е било взето предвид и калкулирано. Арогантността на началниците на АПИ стигна дотам, че те откровено признаха, че държавата ще плаща и на кадри на държавна служба, и на чуждестранните частни компании за едно и също - да експлоатират и развиват тол мрежата. Ръководството на АПИ дори нарече дублажа "втора застраховка" - системата била с толкова сложни функционалности, че "изисква постоянното поддържане в работоспособност". А от властта непрестанно тръбяха, че българската тол система е най-модерната в Европа. Както твърдеше тогава Борисов, тол системата е една печатница за пари, която трябва да носи най-малко 1 милиард лева всяка година. Уви, милиардите останаха в главата Му. Платените пътища носят четири пъти по-малко приходи.