Бащата на курорта "Албена"

Черноморският курортен комплекс "Албена" на архитект Николай Ненов е един от десетте най-забележителни сгради и градоустройствени реализации в България през ХХ век, според анкета от 2001 г. Николай Ненов е народен архитект, талантлив художник и възторжен поет. Той притежаваше две рядко ценни качества: голям 

творец и човек с главни букви

Неговите колеги от сдружение "Кольо Фичето" при Съюза на архитектите в България си спомнят, че след завръщането си от Прага в България Николай Ненов последователно работи в "Главпроект", "Софпроект", "Здравпроект", ИТИС и КНИПИА. Разработва самостоятелно и в колектив културни, учебни, търговски, спортни, здравни и други почивни сгради. Николай Ненов е главен архитект на Института за типизация и индустриализация на строителството.
През 1966 г. въз основа на индустриалния, едропанелен метод арх. Ненов проектира и изгражда един от най-красивите курортни комплекси по Черноморието "Албена". Той създава "Самоковската номенклатура" за индустриално строителство в планински и полупланински райони. През 1971 г. е заместник-министър на Министерството на архитектурата и благоустройството, а през 1973 г. е първи заместник-министър на строежите и архитектурата. Бил е и заместник-председател на Съюза на архитектите в България. Носител е на престижни правителствени награди - Герой на социалистическия труд, Лауреат на Димитровска награда, ордените "Г. Димитров", "Кирил и Методий", "Народна република България", златен орден на труда и сребърен плакет "Кольо Фичето".
...На 23 септември 1923 г. в село Гагово, Поповско, отряд от 34 души въстава срещу фашизма. Техен ръководител е прогресивният учител Стефан Писарев. Гаговци се присъединяват към поповчани и садинчани и Обединеният въстанически отряд установява работническо-селска власт в селата Зараево, Козица, Садина, Захари Стояново, Люблен, Гърчиново, Опака и Цар Асен. Николай Ненов е на годинка и половина. През този злокобен ден убиват двамата му дядовци - Стефан Писарев по майчина линия и Нено Ганчев - по бащина. Фашистите се заканват да изгорят къщата на Стефан Писарев, в която се намира малкият Николай. За да го спасят, добрите съседи-турци Тортуловци го вземат и укриват в своя дом. За него се грижи баба Айше, приятелка на баба му Стефанца. За своите емоционални преживявания арх. Николай Ненов си спомня: "Един ден чичо Осман впрегна каруцата. Майка ми, уволнена учителка, нареди багажа в стария охлузен куфар и още някаква торба с вещи. Натоварихме ги на каруцата и тръгнахме за гарата. Оттам - с влака до Русчук. После с параход по Дунава при татко в Австрия.
Татко! Това за мен беше само едно име и една снимка. А ето, че се появи и живият татко - такъв един усмихнат, синеок човек, който ме грабна, вдигна ме високо и ме прегърна прекалено силно, но търпях, защото е татко".
Кой е баща му? Димитър Ненов е активен участник в Септемврийското въстание през 1923 година. По време, когато малкият Николай му гостува в Австрия, баща му е технически секретар-касиер на Задграничното бюро на партията във Виена. Ръководел е нелегалния канал за прехвърляне на антифашисти-емигранти в Съветския съюз. Посрещнал е Георги Димитров, с когото уточняват паролата за действие на Бюрото.
 
Димитров е държал малкия Николай на коленете си

и се е възхищавал на жизнеността и красотата му. Бъдещият известен архитект никога няма да забрави тоя момент. На големия процес срещу 52-та комунисти Димитър Ненов е осъден на 12 години затвор и излежава 9 от тях... Той е бил партизанин в Рило-Пиринския отряд. Там се среща със стария си боен другар и приятел от Варненския затвор Никола Парапунов. Димитър Ненов е един от ръководителите в щаба на отряда. Участвал е в партизанската акция край Жабокрек. Скромен, делови, предан участник както в антифашистката борба, така и след Девети септември 1944 година в социалистическото строителство...
Когато се завръща в България, Николай Ненов е само на пет години. Винаги, когато получи учителската си заплата от Попово, мама Йовка донася на сина си нови блокчета и боички и той рисува, рисува... А и глината край Савовата воденица е добра за направата на малки фигурки. Идва ред и за училището. Нижат се година след година и той вече е гимназист в гр. Попово. През ваканциите в Гагово той рисува портрети на близки роднини и приятели. Много от тях се дивят на неговите сполучливи скици и образи.
Будните гимназисти в Попово дискутират вълнуващите ги въпроси във въздържателните дружества. Те са люлката на прогресивните идеи на младежта. През 1940-1941 г. Николай Ненов е отговорник на нелегалната ремсова организация в гимназията и участва в маркс-ленински кръжоци. Но идва последният ученически час и отличникът Николай Ненов мечтае да продължи образованието си. Но вместо да следва, той бива изпратен войник чак в Дедеагач. Там през 1942 г. бива арестуван и обвинен в конспиративна дейност против държавата. Искат му смъртно наказание. Смазан от инквизиции, Николай Ненов е осъден на строг тъмничен затвор и изпратен в Сливен. Тук го заварва Девети септември 1944 г. и излиза на свобода. Убеден, че

новият живот има нужда от образовани хора

Николай Ненов през 1945 г. заминава да учи архитектура в Прага. За да се издържа, той разтоварва въглища от вагоните на гарата, но преподавателите забелязват талантливия младеж и той става асистент на професора със скромна заплата.
Николай Ненов се потапя в атмосферата на музеите, художествените галерии, концертните зали и онази неповторима архитектура на стара Прага, които обогатяват и провокират творческото му въображение. Попива всичко, свързано с изкуството, което може да му даде златна Прага. Завършва образованието си със специално отличие и похвала, и със званието "Архитект-инженер". Поканват го от факултетното ръководство да остане на работа в катедрата. И от 1950-1952 г. арх. Николай Ненов е научен сътрудник по "Теория на архитектурата и основи на архитектурното проектиране" на проф. Карел Хонзик.
Архитект Николай Ненов мечтае да се завърне в Родината и да отдаде дарбата си за нейното процъфтяване. Той вярва, че само на родна почва човек може да разгърне истинските си възможности. И ето го в България. Тук попада в "Главпроект" при големия творец арх. Васильов. И започва с труда и таланта си да расте в своята любима професия. Арх. Николай Ненов разбира, че в строителството са нужни по-бързи темпове, за да може в по-кратки срокове да се създаде необходимата за хората архитектурна среда за живеене, работа и отдих. Това може да стане само чрез индустриализирано строителство, без обаче то да губи художествената си стойност. През 1958 г. Н. Ненов е един от създателите на Института за типизацията и индустриализацията в строителството, на който по-късно става главен архитект. В 1964 г. арх. Ненов завършва експерименталното построяване на първите едропанелни хотелски групи в "Слънчев бряг". Това са хотелите "Балкан", "Байкал" и "Балатон". С това е направен

първият пробив

за доказване на архитектурните възможности на този вид строителство. Въз основа на този експеримент през 1966 г. е поставена задачата за цялостно  изработване на проектите за "Албена". От градоустройствените планове до работните чертежи и детайли за сглобяемо едропанелно строителство на хотелските, ресторантските, търговските, увеселителните и всички видове обслужващи сгради, необходими за такъв комплекс. Арх. Николай Ненов до последните си земни дни работеше за доизграждането на най-красивия курортен черноморски комплекс.
Ще разкажа накратко за наш разговор, преди да бъде построена "Албена". Случайно се срещнахме на ул. "Раковски". Бяхме от едно село, той ми беше батко-образец, първи братовчед на съпругата ми Ваня и приятел.
- Вчера слушах по радиото твоя разказ "Среща на стадиона". Знаеш ли, много приятно ме изненада... Вълнуващ разказ...
А да си призная, аз бях още по-приятно изненадан от неговата оценка. Бате Николай имаше висок критерий в изкуството и това много ме поласка.
Благодарих му и на свой ред го попитах:
- Разбрах от сестра ти Наташа, че щял си да строиш нов курортен комплекс по Черноморието?
- В момента работя по проекта, но срещам голяма съпротива от някои мои стари колеги, които не одобряват едропанелното строителство. Обещах им да спестя доста милиони за построяването на "Албена" - така ще наречем комплекса.
 Знаех, че той рисува много хубаво и го попитах:
- А красива ли ще бъде "Албена"? Той се засмя и каза:

Най-красивата!

Направи кратка пауза и сподели:
- Една вечер бях на брега на морето. Луната играеше на високите вълни. Бурното море плачеше за художника Айвазовски да го нарисува...Нагледах се на сърдитото море и тръгнах обратно към бараката, в която бях отседнал. На запад видях близките вълнообразни хребети. И ми хрумна идеята, защо пък да не построя вълнообразни сгради, ще се получи чудесно едностилие с природата, което рядко може да се срещне. Ако не го види, човек трудно може да го измисли... Арх. Николай Ненов посочва в своя книга, че "архитектурата си остава строително изкуство, в което ползата и красотата са неделими...За да се осъществи като изкуство, архитектурата е длъжна да формира по законите на красотата чисто целесъобразното, като го довежда до художествено красивото, сиреч длъжна е да издига строителната задача до равнището на художествено творчество".
В спомените си големият български архитект Николай Ненов пише в послеслова:
"Разказват ми -
навярно тъй било е,
когато съм проходил,
по стълбите съм слизал пълзешком.
Но стълбите житейски
изправен аз преминах."
 

Първата копка на "Албена" през 1969 г.