Барелът ще трябва да направи място
На газа, слънцето и вятъра
/ брой: 132
Тарас Фомченков
Светът трябва да слезе от "петролната игла". Делът на "черното злато" в енергийния баланс на планетата се задържа на опасна линия - 40 процента. Представители на властта, експерти и бизнесът обсъдиха в Москва енергийни сценарии и прогнози до 2050 г.
Тази кръгла маса бе организирана от Института по енергетика и финанси заедно с експерти от Световната независима енергийна мрежа WIEN. Преди това нашият кореспондент се срещна с президента на института Владимир Фейгин.
- Днес прогнозите за бъдещето на енергетиката все по-често стигат до 2050 г. Не е ли това прекалено далеч? Кой знае какво ще се случи след 39 години, може би трябва да се концентрираме върху текущите дела?
- Едното не пречи на другото. Опитът да се погледне направо през 40 години - това наистина е дългосрочна прогноза. И неслучайно наблюдаваме такова многообразие на мнения, тъй като има много голяма неопределеност.
Но ще ви кажа нещо повече. Енергийната проблематика все по-често се обвързва с промяната в климата. Според мнението на много климатолози нас сериозно ни заплашва повишаване на температурата на околната среда с 4-6 градуса и вече се налага да анализираме вече периода до 2100 г. Така че без дългосрочни прогнози няма да се оправим, за да не се учудваме след това защо е настъпила поредната енергийна или екологична криза.
- И кога да я чакаме?
- Хайде да не гадаем на боб. Отначало трябва да определим евентуалните рискове, заплахи. Например дефицита на продоволствие, вода. Решаването на тези въпроси ще изиска нови производства, а това означава - и енергия. А 2050-а е определена, защото това е този период, през който е необходимо да се направи всичко възможно, за да не допуснем ситуацията, при която ще се сбъднат негативните прогнози за 2100 г. Това, може да се каже, е директивната бариера.
Енергетиката така е устроена, че винаги трябва да се гледа далеч напред. Ако например взимаме решение за изграждане на електростанция (а тя ще работи най-малко 40-50 години), инвеститорите искат да знаят ще има ли за нея ресурси - енергоефективни, конкурентноспособни. Колко време ще бъде необходимо, колко средства? Проверени нови решения днес не са толкова много, а евтини - просто няма.
- Имате предвид проектите, свързани с възобновяеми енергийни източници?
- Да. Те са скъпи и всички се субсидират от държавите.
Смята се, че когато станат зрели, тогава ще станат самоиздържащи се. Европейският съюз например смята, че това ще се случи след около 10 години. И експерти от Международната агенция по енергетика, за разлика от това, смятат, че и след 20 години получаването на тази енергия ще се субсидира.
- Според експертните оценки пикът на добива на петрол ще е през 2040-2050-те години. А след това ще започне да пада. Съгласни ли сте с тази прогноза?
- Струва ми се, че това е един от реалистичните сценарии. Точни оценки обаче все още няма. Ресурсите на най-големите страни, където се добива петрол, все още не са минали през международен одит. Някои държави просто не искат да разкриват това, че те имат много големи ресурси. Те се опасяват, че тогава цената на петрола ще падне. В същото време, при положение че няма ясни данни за запасите, вероятността от настъпване на криза, при това неочаквана, е достатъчно голяма.
- Какво освен одит трябва да се направи, за да не се случи това?
- Днес петролът например е 40 процента от всички потребявани в света енергийни ресурси. Това е прекалено много. Газта е близо 20 процента, въглищата - малко повече от 20. Това доминиране на петрола е опасно. И много от прогнозите твърдят, че степента на това доминиране трябва да се намалява, за да не се зависи до такава степен от един енергиен носител.
- Може ли атомната енергия да стане алтернатива?
- От гледна точка на експлоатационните инвестиции това наистина е най-евтиният вид енергия. И ми се струва, че ролята на атомната енергия ще е значителна. Но бих казал, че тя сериозно ще промени структурата на световния енергиен баланс. На дадения етап този баланс трябва да се промени за сметка на увеличения дял на газа, а след това и от възобновяемите източници.
- В какво състояние е сега енергийният диалог Русия-ЕС? Има ли трудни, непреодолими въпроси?
- Ние активно работим в режим на диалог вече повече от десет години. Сега Европейският съюз пое посоката на ускорена промяна на структурата на своя енергиен баланс. При това се вижда, че в редица случаи подобни инициативи в перспектива могат да заплашат нашето сътрудничество.
За да не се случи това, ние извършваме експертна дейност за задълбочен анализ на европейските инициативи. Сега Евросъюзът работи върху пътна карта на развитието на енергетиката до 2050 г. Това е именно тази територия, на която може да се съгласуват интересите и рисковете.
- Какво си струва да се добави в сътрудничеството ни с Европейския съюз?
- Струва ми се, че европейците често не съвсем добре разбират, че ние имаме свои национални приоритети, свързани с решаването на собствените ни проблеми. Ако партньорите ни предприемат настойчиви усилия за намаляване на потреблението на газ, струва ли си ние да се ориентираме към техните експортни пазари? Или сме дългосрочни партньори, или не сме. Струва ми се, че все пак валидно е първото. Затова трябва да се намалява неопределеността и да се определя линията на поведение в сътрудничеството между Европейския съюз и Руската федерация в енергетиката.
Ръководството на Европейската комисия планира да докара дела на енергията от възобновяеми източници до 20 процента, а след това, към 2050 г., да намали обемите на изхвърлянията на парникови газове в атмосферата с не по-малко от 80 процента. Това обаче означава рязък скок на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния баланс.
Разбира се, делът на нетрадиционните източници ще расте, но аз не мисля, че това ще става с толкова драматично високи темпове. Имаме време да изградим дългосрочна система в енергийния отрасъл. Но не бива и да се бавим.
- Владимир Исакович, неотдавна ИНСОР (Институт за съвременно развитие - бел. прев.) представи новото си изследване във връзка с енергетиката. В него се казва, че "петролното проклятие" е не проблем, а благо. Какво бихте казали за това определение?
- Нашият институт участва в това изследване.
Тук няма никакво противоречие. За Русия запасите от енергоресурси са наистина нашето предимство и ресурс, който при рационално използване може да стане локомотив за ръста на икономиката. Самият термин "петролно проклятие" изглежда неприемлив. В света има примери, когато "петролното проклятие" се превръща в благо - в Норвегия например.
Масовото навлизане на електромобилите в нашето ежедневие вече чука на вратата и светът е разделен на две от новата технология. Според едната половина електрическите автомобили са бъдещето на транспорта и нямат аналог спрямо другите технологии. Другият лагер е на мнение, че докато батериите се зареждат от ток, генериран от фосилни горива, автомобилите - независимо с какъв агрегат, остават големите замърсители на нашето време. В САЩ обаче предложиха чиста алтернатива за зареждането на електромобилите. Става дума за соларни магистрали. Основната идея зад тази радикална концепция е превръщането на хилядите километри пътища в огромни соларни панели, генериращи енергия за електромобилите, движещи се по тях
Слънчевата енергия е била използвана от човечеството от древни времена, но само през последните десетилетия тя се използва за производство на топлинна и електроенергия