Банкови потайности
/ брой: 231
Тия дни излезе новината, че Мартин Петров го ужилили с близо 4 милиона лева. Често се случва в страната ни да ни крадат. Някои стават жертва на телефонни измамници, които прибират и последните грошове от мизерните пенсии, други са жертва на корумпирани служители от публичната администрация, трети пък банките ги крадат. Така че нищо ново под слънцето - само дето този път става въпрос за известен спортист и за колосалната сума, дето е имал неблагоразумието да вложи в банка у нас. Иначе банките отдавна ни клатят здраво с всякакви такси, проценти, неустойки и комисиони. Но това все минава за законосъобразно, та си мълчим. Когато обаче служител обере до шушка 3,8 млн. лева и се даде гласност, че и до прокурор се стигне, си мълчат от банката. Не давали изявления, щото нямали право да правят публично достояние отношенията си с клиентите, тъй като информацията била конфиденциална. Вършат си хората работата, ама що не са си я свършили, преди да пропищи Мартин Петров? И защо са чакали месеци наред да се разнищи случаят? Къде са били шефовете на служителката, ограбила потърпевшия, и дали е имала съучастници колеги? И изобщо как е допуснато такова нагло и системно прехвърляне от едни сметки в други, теглене на гишета, имайки предвид, че не става въпрос за еднократно ужилване с няколко хилядарки. Нелогично е трансфер на големи суми да не бъде проследяван и навреме засечен от чиновниците. В нормалните държави досега да бяха заваляли извинения и серия от подадени оставки на шефовете на отдели и техните шефове. Не е лесно да се разделиш с петцифрени месечни заплати, вярно е, по-лесно е да си траеш и да говориш за правила и конфиденциалност. А Мартин Петров ще почака, докато му върнат парите, както стана с всички ония ужилени от КТБ, които си получиха спестяванията след месеци.