Банковата система се подобрява към 2014 г.
Лихвите по кредитите ще се понижат, ако банките се справят с лошите заеми и външната си задлъжнялост
/ брой: 114
Оптимистична прогноза за банковата ни система, но чак към 2013-2014-а г. направи Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк, на третото издание на форума "Шумът на парите", организиран от Profit.bg.
Кризата във финансовия сектор, която изправи пред сериозни рискове банките в няколко държави, кара Европа да затегне сериозно контрола върху финансовите институции. ЕБВР поставя изключително затегнати изисквания към банките - ще се изисква да достигнат 9% от капиталa си от първи ред, т.е., 9 процента капиталова адекватност, което е доста предизвикателно ниво, коментира Павлов. По думите му това e принудило много европейски банки да набират капитал от частните пазари. За да подобрят капиталовата си адекватност, редица банки ще трябва да намалят експозициите си към развиващите се пазари, включително и към България. Ако не могат да го постигнат, банките ще трябва да получат финансиране от своите правителства. Aко те нямат възможност за това - от Фонда за стабилизиране.
Това поставя финансовите институции под още по-голям натиск и през следващите две години възможностите за намаляване на лихвите по депозитите и кредити ще са минимални, смята Павлов. По-значителни възможности за редуциране на лихвите ще има в края на 2013 и началото на 2014 г., посочи още Павлов. Това обаче е свързано с редица условия.
Повечето български банки трябва да са завършили процеса на намаляване на силната си външна задлъжнялост. Това ще съдейства да не им се налага да предлагат на депозантите по-високи лихви.
Процесът на абсорбиране на загубите от кредитния бум трябва да е завършил или да е към края си, което да намали възходящия натиск върху лихвите от 700-800 млн. лв. лоши кредити. Само при тези условия банките ще имат по-голяма възможност да редуцират лихвите. Фактор е и кризата в Гърция, чийто изход ще се знае в края на 2013-a. Това е от ключово значение, защото ставащото в Гърция тежи на капиталовите потоци, усещането за риск и за обща икономическа несигурност. Моментът, в който изходът от ставащото в Гърция е ясен, ще е много благоприятен за нас, предвид на силните финансови връзки, посочи Павлов, като подчерта значителния дял, който имат гръцките банки от банковия ни пазар.
Към края на 2013 г. най-вероятно ще се е подобрил значително и основният външен дисбаланс. Когато кризата започна, външният дълг бе 108% от БВП, в момента е малко над 82%. В края на 2013 г. ще видим стойност от порядъка на 70%, ако горните условия се изпълнят, без да се допускат други грешки, заяви Павлов. В този случай през 2014 г. цената на кредитите ще достигне стойности от 9.6% средно годишно, при средно от 10.55% за 2011 г., прогнозира главният икономист на УниКредит Булбанк. През тази година средните нива на лихвите по кредитите очаквам да са 10.34%, а през следващата 10.10%, допълни той.
Ръст от 3 до 5% на ритейл пазара на банкови продукти ще има през 2012 г. Това бе прогнозата на Галя Димитрова, изпълнителен директор и член на УС на Емпорики Банк България. Тя определи като успех ръста от 1.5% на банковия ритейл пазар през 2011 г. на фона на усилията за възстановяване на погашенията.
Според Димитрова българската банкова система е стабилна и не решава проблема с лошите си кредити за сметка на цената на новите заеми. Лихвите за физически лица и фирмите са по-добри, отколкото преди кризата. Нужни са законодателни промени, за да могат банките да решават проблемите си по-оперативно и бързо, допълни тя. Ролята на банките пък няма да е в посока намаляване на лихвите, а подобряване на отношението към потребителя. "Всички осъзнахме, че отново трябва да ухажваме потребителя, за който не само лихвите са важни. Започнахме да изпращаме сигнали към пазара за по-прозрачни условия, да правим по-разбираеми продуктите си", обясни Димитрова.