Бананът

Денчо Владимиров

Реших онзи ден да си направя празник за душата и си купих един банан. За петдесет и две стотинки. Събрах ги по килима, изпуснати от децата.
Обелих го и аха да отхапя, при мен се пръкна някакъв мъж, който ловко си хрупна от върха на южния плод.
- Аз съм от данъчното - ми каза той. - На данъчен не се отказва!   
Отворих пак уста и се наканих да си отхапя от банана, но тогава при мен като от приказките се яви жена и сладко-сладко със сладки устенца си ръфна от банана.
- Аз съм от осигурителния институт -  ми каза тя гърлено като фолкпевица с дъхаща на банан и червило уста. - Дължиш осигуровка, приятелче!
И пак "хам", отново си хрупна от  банана. Този път заради здравното ми осигуряване. А преди да си тръгне, изви пак красиво като фигуристка тлъста снага и за трети път си отхапа от банана ми - това било за някакъв нов фонд .
Пак отворих уста да си отхапя от данъка, пардон, от банана, но се яви още един мъжага от общината - този път си ръфна от банана ми заради вдигнатата такса смет.
Бананът ми беше вече наполовина излапан, но съдено било да не мога да отхапя от него отново.
- Хам! - ръфна си инкасаторката по тока.
- Хам! - ръфна си инкасаторката и по парното.
Тя си ръфна два пъти, понеже открили някаква софтуерна грешка отпреди петнадесет години, та трябвало да доплащам за парното и топлата вода още и още, ми каза тя и запя "Ех раз, еще раз, еще многа, многа раз" и пак си отхапа. Така няколко пъти "розово" от банана.
- Хам, хам! - отхапа си от банана и инкасаторката по студената вода, чиято цена вече е така вдигната, сякаш ни я карат от Ниагарския водопад.
- Хам, хам! - заръфа банана ми и един от телекомуникационната компания, даже без да ме пита дали имам стационарен телефон вкъщи или не. Отхапа си като булдог човекът и даже изквича от кеф.
Накрая, след като най-после бях оставен на мира, озадачен от това спокойствие, реших най-после все пак да си направя празник за стомаха и душата и да си хапна от южния плод.
Оказа се обаче невъзможно. И се разбра защо бях най-после оставен на мира - в ръката си държах само... дръжката на банана! Изядох  я! Все пак направих си празник за стомаха и душата.